Откраднатата луна

Една вечер лястовичката Скорострелка

донесе на звездичката Зорничка писмо.

Писмото беше от Всевиждащия бухлю,

с което я молеше за помощ.

Бухлю и съобщава лошата новина,

че Луната Луна е изчезнала от небето

и само тя може да я открие.

И така започнало приключението на Зорничка.

Тя стигнала до планината на красивия феникс Динко.

Помолила го да ѝ помогне. Динко отскубнал едно перо

от опашката си и и го дал с думите :

– Това е вълшебно перо, запали го и то ще ти покаже пътя.

Зорничка се изкачила

на върха на планината,

където живеел огънят Вулкан.

Докоснала перото до него и

то се превърнало в огнена стрелка,

която сочела към Бомбоненото езеро.

Там я посрещнал пазителят на езерото.

Той казал, че ще ѝ помогне

само ако отгатне неговата гатанка :

„ То е лъскаво и бяло и показва това,

което пред него е стояло?”

Зорничка извикала – ОГЛЕДАЛО.

Чул се гръм и езерото

се превърнало

в огромно огледало.

В него тя видяла как

мишокът Кронос

краде Луната.

Зорничка решила да попита

чайката Клюкарка

къде живее Кронос.

Тя ѝ казала да отиде

в каменната пустиня

и там ще намери отговора.

Както си ходела в пустинята,

Зорничка се спънала в лъскаво камъче.

От него се появил лъвът Аслан.

Той ѝ благодарил,

че го е освободила от затвора му

и ѝ предложил в замяна

да ѝ изпълни едно желание.

Звездичката пожелала

да я заведе при мишока Кронос.

Тогава Аслан отворил

вълшебен портал,

който я отвел в пещерата на Кронос.

Гледката, разкрила се пред нея,

била и тъжна, и смешна.

Мишокът на колене молел

прикованата Луна

да освети

мрачните му покои.

Щом Зорничка разбрала защо

Луната е била открадната,

обяснила на Кронос,

че Луна свети само

в присъствието на Великия Слънчо

и предложила да му помогне,

ако пусне Луната да изгрее на небето.

Мишокът се съгласил и

тогава звездичката му дала

едно малко парченце от роклята си,

което засияло и осветило

цялата миша пещера.

Зорничка хванала

Луна за ръката

и двете се понесли

към звездното небе.

У дома.

Автори на текста и илюстрациите:

Николай Серафимов, Палмира Павлинова,

Андрей Петков, Венко Иванов,

Йоана Емилова, Стилиян Чипев,

Жени Живкова, Лилия Иванова,

Траян Мирославов, Василена Генчева

от СУ “Христо Ясенов”, гр. Етрополе,

учител по ИИ: Николай Георгиев.