YPONIA

Япония (на японски: 日本, Нихон или Нипон, букв. „Място, където изгрява слънцето“,^[4] официално: ‘日本国’, „Нихон коку“, „Нипон коку“, буквален превод: „Държавата Япония“) е островна държава в Източна Азия, разположена в Тихия океан, на изток от Китай, Корея и Русия. Площта ѝ е 377 973 km², а населението – 126 513 062 души (2021 г.) ^[5]. Столица е град Токио, а официален език е японският. Япония е най-развитата държава в Азия. Историята на Япония се характеризира с влияние от външния свят, последвано от дълги периоди на изолация.

Икономиката на Япония е третата по големина в света. Япония е член на Организацията на обединените нации, Г-8, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество. Тя е световен лидер в производството на технологии и машини.

• 1География
• 2История
  • 2.1Древна история
  • 2.2Централизирана държава (8 – 12 век)
  • 2.3Ранни шогунати (12 – 16 век)
  • 2.4Шогунатът Токугава (1603 – 1868)
  • 2.5Реставрация и модернизация (1867 – 1945)
  • 2.6След Втората световна война
• 3Държавно устройство
• 4Административно деление
• 5Дипломатически мисии в България
• 6Население
  • 6.1Езици
• 7Икономика
• 8Култура и религия на Япония
• 9Граници
• 10Вижте също
• 11Бележки
• 12Източници
• 13Външни препратки
• 14Други

География[редактиране | редактиране на кода]

 Основна статия: География на Япония

Япония е разположена на Японските острови в Тихия океан (Хоншу, Хокайдо, Кюшу, Шикоку и около 6800 по-малки), архипелага Рюкю и архипелага Нампо. Релефът е предимно планински (над 3/4). Има много действащи и угаснали вулкани (най-висок връх е вулканът Фуджи на остров Хоншу – 3776 m). Често се наблюдават земетресения и цунами в крайбрежните райони. Равнините са малки по площ и са обработваеми земи. Умерен климат на север, до тропичен мусонен на юг (средна януарска температура -5 до –16 °С, средна юлска температура 22 до 28 °С, валежи 1700 – 4000 mm годишно). Характерни са тайфуните и късите пълноводни реки. Хвойнови, вечнозелени субтропични и тропични гори. 27 национални, 52 квазинационални, около 300 префектурни природни парка с обща площ над 5 млн. ha, 5 комплексни, 141 геоложки, 515 ботанически,109 зоологически, 93 горски резервата и други с обща площ над 1,2 млн. ha

История[редактиране | редактиране на кода]

 Основна статия: История на Япония

Древна история[редактиране | редактиране на кода]

Първите сведения за заселване на Японските острови са от палеолитна култура, съществувала през 30 хилядолетие пр.н.е. През периода Джомон след 14 хилядолетие пр.н.е. в страната съществуват мезолитни и неолитни култури на полу-уседнало население, може би предшественици на съвременната етническа група айни.^[6] От този период са запазени украсени глинени съдове, едни от най-старите запазени образци на грънчарство в света.

Периодът Яйои, започнал през 5 век пр.н.е., поставя началото на отглеждането на ориз,^[7] на нов стил при керамиката^[8] и на появата на металургията.^[9] Всички тези нововъведения са пренесени в Япония от преселници от континентална Азия – Корея и Китай. Японците се споменават за първи път в китайските хроники от 2 век.

Централизирана държава (8 – 12 век)[редактиране | редактиране на кода]

Периодът Нара през 8 век се свързва с появата на силна централна власт, организирана около императорския двор в днешния град Нара. Освен с продължаващото налагане на китайския опит в администрацията, периодът Нара се характеризира и с възникването на писана литература – съставени са обемните хроники „Коджики“ (712) и „Нихоншоки“ (720).^[12]

През 784 година император Каму премества столицата от Нара в Нагаокакио, а през 794 година – в днешния Киото, където тя остава в продължение на повече от хилядолетие.^[13] С това се поставя началото на периода Хеян, свързван с появата на местна японска култура.

Ранни шогунати (12 – 16  

С течение на времето централната императорска власт отслабва за сметка на влиянието на множество местни владетели. През 1185 година, след като побеждава съперническия клан Тайра, Минамото Йоритомо е назначен за шогун и установява центъра на властта си в Камакура. След неговата смърт кланът Ходжо започва да управлява от името на наследилите Йоритомо шогуни. През периода Камакура (1185 – 1333) в страната прониква от Китай дзен будизмът, който става популярен сред класата на самураите. Шогунатът Камакура успява да отблъсне нападенията на Монголската империя през 1274 и 1281 година, подпомогнат от силни бури, засегнали монголския флот.

През 1333 година шогунатът Камакура е премахнат от император Го Дайго, но през 1336 година той от своя страна претърпява поражение от Ашикага Такауджи.^[14] Шогунатът Ашикага, просъществувал през периода Муромачи, не успява да установи контрол над местните владетели (даймьо) и през 1467 година започва войната Онин, начало на продължилия столетие период Сенгоку.^[15] по това време търговци и йезуитски мисионери от Португалия достигат за пръв път до Япония и поставят началото на търговския и културен обмен между Япония и Запада.

През втората половина на 16 век местният владетел Ода Нобунага подчинява много други даймьо, използвайки европейска техника и огнестрелни оръжия, и до смъртта си през 1582 година почти успява да обедини отново цялата страна под своя власт. Той е наследен от своя военачалник Тойотоми Хидейоши, който завършва обединението през 1590 година. Той предприема два опита за завладяване на Корея, но след поредица поражения от корейски и китайски армии и смъртта на самия Тойотоми, през 1598 година японците се оттеглят от Корея.^[16]

Шогунатът Токугава (1603 – 1868)[редактиране | редактиране на кода]

 Основна статия: Шогунат Токугава

След смъртта на Тойотоми Хидейоши оставеният от него за регент на сина му даймьо Токугава Иеясу взема властта в свои ръце. След като побеждава съперниците си в битката при Секигахара (1600), през 1603 година той е назначен за шогун, установява столицата си в Едо (днес Токио) и поставя началото на Шогуната Токугава.^[17] Новото правителство предприема решителни мерки и поставя под контрол полусамостоятелните даймьо, стабилизирайки режима, който остава на власт до 1868 година.

През 1639 година Токугава поставят началото на изолационистката политика на „затворена страна“ (сакоку), която продължава над два века и силно ограничава контактите на Япония с външния свят. Връзките със Запада се осъществяват само чрез нидерландския търговски пост Деджима, разположен в залива на Нагасаки.

Самоналожената изолация на Япония е прекратена принудително през 1854 година, когато няколко кораба на Военноморския флот на Съединените щати, командвани от Матю Колбрайт Пери, принуждават правителството да подпише Договора от Канагава. Той е последван от подобни договори с Великобритания, Франция и Русия, които създават впечатлението за пълна капитулация на шогуната пред възприеманите като варвари чужденци. Последните години на Шогуната Токугава, периода Бакумацу, се характеризират с политическо напрежение, породено от тези настроения, което довежда до войната Бошин и отстраняването на шогуните Токугава.

Реставрация и модернизация (1867 – 1945)[редактиране | редактиране на кода]

Проведената през 1867 година Реставрация Мейджи премахва шогуната, предава реалната власт на император Мейджи и поставя началото на продължителен период на модернизация. Окончателно е премахната самостоятелността на местните династии, създадени са политически, съдебни и военни институции по западен образец. През 1889 година е свикан първият парламент, създаден е министерски съвет, а през 1890 година е приета Конституцията Мейджи.

Успоредно с политическите реформи през периода Мейджи Япония бързо усвоява западните познания в областта на техниката и страната бързо се индустриализира. След победите си в Първата китайско-японска война (1894 – 1895) и Руско-японската война (1904 – 1905) Япония установява контрол над Тайван, Корея и южната част на Сахалин,^[18] превръщайки се в регионална сила. Стопанският и военен напредък е съпроводен с нарастване на населението – от 1873 до 1935 година то се увеличава от 35 на 70 милиона души.^[19]

Управлението на император Йошихито (1912 – 1926) е свързано с нарастване ролята на парламента и засилване на демократизацията на политическия живот. Япония участва в Първата световна война на страната на Антантата, засилва влиянието си в Китай и Океания и се утвърждава като световна Велика сила.

След Първата световна война Великобритания прекратява съюза си с Япония, под натиск от САЩ. По силата на Вашингтонското морско споразумение Япония има право на три бойни кораба от най-висок клас. По това време Япония има третият по сила военноморски флот в света.^[20]

С идването на власт на император Хирохито през 1926 година в управлението все по-силни стават тенденциите към милитаризация и експанзионизъм. През 1931 година Япония окупира китайската област Манджурия, а в резултат на отрицателната международна реакция на този акт през 1933 година напуска Обществото на народите. През 1936 година сключва Антикоминтерновския пакт с Германия.^[21]

През 1937 година Япония напада Китай, поставяйки началото на Втората китайско-японска война, продължила до 1945 година. През 1940 година страната сключа Тристранния пакт с Германия и Италия, към който впоследствие се присъединяват и други страни.^[21] Японските войски се включват във Втората световна война като навлизат във Френски Индокитай, в резултат на което Съединените щати въвеждат петролно ембарго срещу Япония.^[22] През 1941 година е подписан Съветско-японският пакт за неутралитет, който потвърждава Манджурия и Монголия като сфери на влияние, съответно на Япония и Съветския съюз. На 7 декември 1941 година Япония напада Съединените щати, въвличайки във войната последната Велика сила, която все още е неутрална.^[23]

Япония овладява огромни територии в Източна и Югоизточна Азия, но трудно удържа натиска на американските войски, които с тежки боеве завземат стратегически позиции в Океания придвижвайки се към територията на самата Япония. След като през 1945 година Съветският съюз напада японските владения в Манджурия, а американците използват ядрено оръжие срещу градовете Хирошима и Нагасаки, на 15 август 1945 година Япония обявява безусловна капитулация.^[24] Страната е окупирана от американски войски, но Съединените щати не допускат частична съветска окупация в Япония

След Втората световна война[редактиране | редактиране на кода]

В резултат на Втората световна война Япония губи почти всички свои владения извън Японските острови, над 2,5 милиона жители са убити, а основната част от промишлеността и инфраструктурата в страната е унищожена. Над 6 милиона японци са прогонени от бившите японски владения в Азия и са принудени да се завърнат в Япония.^[25] Държавите победителки създават Международен военен трибунал за Далечния изток, който налага наказания за военни престъпления на някои японски лидери, но по политически съображения императорското семейство е освободено от преследване.

През 1947 година е приета нова конституция, с която страната става конституционна монархия със силно ограничени прерогативи на императора. Конституцията включва много пацифистки елементи, които ограничават размера на въоръжените сили и възможностите за тяхното използване извън границите на страната. През 1951 година е подписан Договорът от Сан Франциско, който формално слага край на войната с повечето Съюзници, както и на американската окупация.^[26] През 1956 година е подписана японско-съветска декларация за прекратяване на състоянието на война и Япония става член на Организацията на обединените нации.

През 1955 година е основана дясноцентристката Либерално-демократическа партия, която управлява страната оттогава насам с няколко кратки прекъсвания, като начело на правителството се редуват различни нейни крила и лидери. През следващите десетилетия страната отбелязва забележителен стопански напредък при среден годишен ръст от около 10% в продължение на четири десетилетия. Краят на този продължителен растеж е достигнат в средата на 1990-те години, когато страната изпада в няколкогодишна рецесия (Изгубеното десетилетие).^[27]