футбол-Никола

Футболът (от английски: football, от foot, „крак“, и ball, „топка“) е отборен спорт, който се играе от два отбора по единадесет души със сферична топка, която тежи от 400 до 450 грама. Футболът е най-известният спорт на света.^[1][2][3]

Футболът се играе на правоъгълно поле, покрито с естествена или изкуствена трева, като целта е топката да бъде вкарана във вратата на противника, при което се отбелязва гол. Вратите на двата отбора са разположени на късите страни на правоъгълното поле. По време на игра само вратарите имат право да докосват топката с ръка, а останалите играчи обикновено я ритат с крака и в редки случаи я пресрещат с тялото или главата си. Когато някой от полевите играчи (без вратаря) докосне топката с ръка главният съдия или отсъжда нарушение или показва червен или жълт картон на нарушителя. Мачът се печели от отбора, отбелязал повече голове. При равен брой голове, в зависимост от изискванията на състезанието, резултатът може да се обяви за равен или играта да продължи в допълнително време или с дузпи.

Съвременният футбол води началото си от Англия, където през 1863 година, след създаването на Футболната асоциация, са утвърдени първите правила на играта. Международните футболни състезания се координират от Международната футболна федерация (ФИФА), която е създадена през 1904 година. Най-престижното международно състезание е Световното първенство, провеждано веднъж на четири години.^[4] Пеле (Pelé) е един от легендарните футболисти.

В съвременната епоха по отношение на броя на играчите на всички нива футболът е на второ място по лека атлетика и заема първо място сред отборните спортове. Съвременната история на футболната топка започва в средата на деветнадесети век, когато Чарлз Гудиер проектира първата топка, направена от вулканизиран каучук. Седем години по-късно, през 1862 г., друг изобретател, Ричард Линдън, създава първата надуваема гумена камера за топка. По-късно Линдън разработи помпа за камерата и на изложба в Лондон неговото изобретение спечели златен медал във футбола.

Футболът се играе всеки ден от милиони хора в повече от 200 държави. Несъмнено простите му правила и почти липсващите изисквания спомагат за разпространяването и увеличаването на известността му. В много части на света, най-вече в Европа, Южна Америка и все повече в Африка, футболът предизвиква големи емоции и играе важна роля за всекидневието на отделните запалянковци, местни общности и дори цели държави. Милиони хора играят в любителски отбори или редовно посещават стадиони, за да подкрепят своите любимци, или просто наблюдават футболните мачове по телевизията, в Интернет или като слушатели по радиото. Медийните права за излъчването на футболни срещи и турнири са едни от основните приходи, с които клубовете се финансират. Котдивоарската гражданска война е приведена до временно примирие, след като националния отбор се класира за финалите на Световното първенство през 2006 година. С противоположен заряд са събитията от 1969 година, когато футболните страсти стават повод за избухването на т.нар. Футболна война между Ел Салвадор и Хондурас.

Футболният отбор се състои от 6 до 11 играчи – един вратар и 10 полеви (и определен брой резервни футболисти според правилата на асоциацията). Най-често всеки отбор си има старши треньор, на когото е поверена спортната подготовка на отбора – постоянно или с оглед на конкретен турнир или състезание. Основните позиции на футболистите на терена са:

Облеклото на футболистите по време на игра включва: фланелка с номер, гащета, чорапи (гети), предпазни кори и калеври/бутонки. Облеклото на вратаря трябва да се отличава по цвят от облеклото на съотборниците му. Номерът на фланелката е на гърба и е с размери 25 на 4 cm – от номер едно (за вратаря на отбора) до 11 за полевите играчи. С числата от 12 до 18 са маркирани резервните (за дадено) състезание играчи. В съвременния футбол не е задължително футболистите, които играят на терена да носят номера от 1 до 11, и често се случва на терена дори да няма футболисти с тези номера. Най-големият номер, който може да бъде използван от футболист, е 99.

Футболът е игра с топка, която се играе от два отбора, всеки от които се състои от 11 играча, като всеки отбор се стреми да вкара повече голове отколкото противника. С понятието гол се обозначава положението, при което топката преминава с целия си обем т. нар. гол-линия и влиза във вратата (тя се намира между двете странични греди и под напречната греда).

Играчите в един отбор се делят на вратар, защитници, полузащитници (на английски: midfielder – играч в средата на терена) и нападатели. Всеки пост има определени функции – вратаря пази вратата от голове и има право, в определеното около нея наказателно поле, да играе с топката с ръце; защитниците подпомагат вратаря в опазването на вратата, полузащитниците насочват играта към противниковата врата, а нападателите се опитват да вкарат голове (макар че не само те, а всеки да може да вкара гол).

Футболът се играе най-вече с крака (на английски: foot – „крак“, „ходило“), но играчите могат да използват абсолютно всяка част от тялото си, освен ръцете, за да играят с топката. При игра с ръка противниковият отбор получава възможност един от състезателите му да изпълни наказателен удар, а ако това стане в прилежащото към собствената врата наказателно поле (в което вратарят може да играе с ръце), се отсъжда дузпа – `лице в лице` с вратаря – която е пряк удар към вратата от 11 метра.

Един футболен мач продължава минимум 90 минути, разделени на две части по 45 минути с поне 10-минутна почивка между тях. Треньорите на отборите, които определят тактиката и стартовия състав, могат да направят за целия мач по три (в някои първенства до пет) смени на играчи от наличните резервни футболисти. По принцип е възможен равен резултат, освен в срещи на пряка елиминация, когато е нужно да се излъчи победител – тогава може да се играят две допълнителни части, наречени продължения, от по 15 минути без почивка между тях. Според някои правила в продълженията може да се излъчи победител преди края на вторите 15 минути ако се използва правилото на „златния“ или „сребърния гол“. Ако и след това резултатът е равен, се изпълняват дузпи – по 5 от всеки отбор. При нов равен резултат се изпълнява по една дузпа от отбор до излъчване на победител.^[7]

Жълт и червен картон[редактиране | редактиране на кода]

Жълтият и червеният картон са въведени през 1970 г. Жълтият картон се присъжда на играч, за да го предупреди за сериозно допуснато от него нарушение или неспазване на правилата. Два жълти картона в един мач, присъдени на един и същ играч, довеждат до червен картон, от който следва отстраняване на провинилия се играч от терена. За особено сериозни нарушения понякога съдията отсъжда директен червен картон, който често води със себе си забрана за поява в следващи официални мачове, в зависимост от правилата на съответната футболна федерация. Отстраняването от игра е тежко индивидуално наказание на провинил се играч, което уронва неговия авторитет. Отстраненият чрез червен картон играч не може да бъде заместен от резервен. Обикновено всички нарушения (спъване, хващане на топката с ръка, препречване – играчът няма намерения да играе с топката, но препречва пътя на противника, у когото е топката, и това може да е повод за нарушение), по време на игра се наказват с определен картон. Най-тежкото наказване на футболист за една среща е получаването на 1 жълт и 1 директен червен картон.

Тъчът (от английски: touch – „докосвам, пипам“) е футболен термин, който обозначава връщането на топката в игра, след нейното излизане извън очертанията на игрището, през някоя от двете странични надлъжни (тъч) линии. Ако играч на единия отбор изкара топката от терена, друг играч от противниковия отбор трябва да изпълни тъча. Топката се хвърля с две ръце, над главата, по посока на предпочетен играч, за да влезе в игра, а краката трябва да са неподвижни. Тя се връща в игра от мястото, от където е напуснала игрището. При тъч няма засада, а ако топката влезе във вратата на противника без да е докосната от футболист, голът не се зачита.

Аут (от английски: out – „навън“) се нарича положение, при което топката е излязла („с цялата си окръжност“) извън очертанията на игрището, през голлинията, като преди това е била докосната от играч на нападащия отбор.

Гол

Гол (от английски: goal – „цел“) се нарича попадението на топката в противниковата врата, но при условие, че топката е преминала голлинията. Отбелязаните голове носят точки, които определят крайния резултат, по който се определя и победителя.

Характеристиките на дузпата са описани в параграф 14 на приетите от Международния борд на футболните асоциации футболни правила.^[8]

Дузпа (от френски: douze pas, дванадесет крачки, на английски: Penalty, наказание) е наказателен удар във футболната игра, който по същество представлява частен случай на прекия свободен удар, доколкото се присъжда при извършване на същите нарушения, но когато те са в границите на собственото наказателно поле. Ударът се изпълнява от специално определена точка в наказателното поле, намираща се на 11 метра (12 ярда) от голлинията. Преди топката да бъде вкарана в игра, всички играчи с изключение на изпълняващия удара трябва да се намират извън наказателното поле, зад линията, на която се намира точката за изпълнение на дузпа и на минимум 9.15 m (10 ярда) от нея. Преди изпълнението на дузпата вратарят трябва да е застанал на голлинията, но има правото да се движи по нея. Ако бъде отсъдена дузпа в самия край на полувремето или срещата, игровото време трябва да бъде продължено до изпълняването на удара. Дузпата се изпълнява само след като съдията даде сигнал със съдийската свирка. В случай че някой от играчите навлезе в наказателното поле преди изпълнителят да е отправил удар към вратата или вратарят се придвижи напред спрямо голлинията, решението на съдията дали изпълнението трябва да се повтори или не, е винаги във вреда на нарушилия правилата.

Свободни удари[редактиране | редактиране на кода]

Свободен удар (на английски: free kick, свободен удар с крак) се нарича вкарването на топката в игра след нарушение на правилата. Най-често се изпълняват в близост до наказателните полета край двете врати, но в отделни случаи могат да се изпълнят и в наказателното поле. Свободните удари биват два типа:

Непряк свободен удар[редактиране | редактиране на кода]

Характеристиките на непрекия свободен удар са описани в параграфи 12 и 13 на приетите от Международния борд на футболните асоциации футболни правила.^[8]

непряк свободен удар се отсъжда при засада, опасна игра (при изричното условие, че няма съприкосновение с противника), препречване пътя на противников играч, когато футболист пречи на вратаря на противника да вкара топката в игра, както и при някои нарушения на вратаря: ако отиграе с ръка топка, върната с крак от футболист от неговия отбор, ако отиграе с ръка топката от тъч, изпълнен от негов съотборник, ако задържи топката в ръце за повече от шест секунди, или ако повторно играе с топката с ръце, след като вече веднъж се е освободил от нея. Непрекият свободен удар се изпълнява от произволна точка в наказателното поле на отбора, в чиято полза е отсъден (ако нарушението е направено в неговите граници) или от точното място на нарушението, с изключение на случаите когато то е във вратарското поле на санкционирания отбор – в такъв случай се изпълнява от най-близката точка от линията на вратарското поле; при това играчите на отбора, извършил нарушение, с цел да попречат на директния обстрел обикновено се нареждат на голлинията.

От непряк свободен удар не може директно да бъде отбелязан гол – ако при неговото изпълнение топката (без с нея да е играл някой друг освен изпълняващият удара) попадне в противниковата врата се отсъжда аут, а ако попадне в собствената – ъглов удар.

Пряк свободен удар[редактиране | редактиране на кода]

Пряк свободен удар се отсъжда за нарушение извън наказателното поле и чрез него директно може да се вкара гол. При изпълнението му противниковите играчи се отдалечават на 9,15 м (10 ярда*) от състезателя, който го изпълнява. Отсъжда се при грубо нарушение на правилата на играта.

Пас[редактиране | редактиране на кода]

Пас (на английски: pass, подавам на) се нарича подаването на топката с удар към съотборник, а пасовете биват къси и дълги в зависимост от разстоянието.^{[9][10][11][12][13]}

Техники (тактики) и схеми на игра във футбола[редактиране | редактиране на кода]

• Стена – Подреждане на играчите един до друг от един до петима при изпълнение на опасен наказателен удар, който застрашава вратата им.
• Персонално покритие – Игрова тактика, при която няколко от противниковите играчи (главно от нападението) се покриват с неотстъпно присъствие от подходящи състезатели.
• Пласиране – Заемане на изгодна позиция за участие (намесване) в играта. Пласирането е колективно, когато засяга няколко играчи придвижващи се едновременно на позиция, в която могат да „очакват“ топката, и индивидуално.
• Двойно подаване – Игра между двама играчи за преодоляване на противника – подаване от единия на другия и връщане обратно към него, след като той междувременно е пробягал известно разстояние. При това движение се образува „триъгълник“.
• Италианска система – При този вид техника двама защитници действат пред вратата, двама странични (крайни) полузащитници покриват крилата на противника, а централният полузащитник играе изтеглен назад (либеро; метач), като покрива оголените от стоперите зони и изчиства преминалите през тях топки. Негова задача е също така да изнася топката. В съвременния футбол много малко отбори играят с либеро.
• Шпагат – Шпагатът е футболен похват за отнемане на топката от противников състезател. При извършването му състезателят силно изнася напред крака си, а тялото си отмята назад.

Футболно игрище[редактиране | редактиране на кода]

Всички характеристики на игралното поле са описани в параграф 1 на приетите от Международния борд на футболните асоциации футболни правила.^[8] Доколкото исторически правилата са формулирани за пръв път в Англия и са признати от четирите британски футболни организации, включително и от IFAB, първоначално стандартните размери на футболното игрище се изразяват в имперски единици. Днес размерите му се изразяват с приблизителни метрични еквиваленти (последвани от традиционни единици в скоби), въпреки че много от англоговорещите страни като Великобритания например все още използват старите имперски мерни единици.

Дължината на игрището за международни мачове е от порядъка на 100 – 110 m, а ширината – 64 – 75 m. Игрищата за немеждународни мачове може да имат дължина 90 – 120 m и 45 – 90 m ширина, стига да не се получава квадрат.

Очертанията по дължината на полето се наричат странични линии (разг. още тъчлинии, сайдлинии), докато тези по неговата ширина – линии на вратата (разг. аутлинии). Гредата е елемент от вратата, която може да бъде (по сечение) кръгла, елипсовидна или четвъртита, но не по-дебела от 12 cm. Вратата е ограничено с две вертикални стълба и една напречна греда пространство, в което при попадане на топката се отбелязва гол. Тя има ширина 7,32 m (8 ярда) и височина 2,44 m. (8 фута). Частта от аутлинията, обособена от вратата се нарича голлиния. Вратите са с формата на правоъгълник и се поставят в средата на двете аутлинии. Средната линия е тази, която минава през центъра на игрището.

С термина наказателно поле се обозначава територията пред вратата, представляваща четириъгълник със странични линии, дълги по 16,5 m (18 ярда), всяка отстояща на 16,5 m (18 ярда) от съответната странична греда на вратата, съединени с линия, успоредна на линията на вратата. Нарушенията в тази част на игрището се наказват най-често с изпълнение на дузпа. Вратарското поле е част от наказателното и представлява четириъгълник със странични линии по 5,50 m (6 ярда), всяка отстояща на 5,50 m от съответната странична греда на вратата. Дъга се нарича очертанието пред наказателното поле, което осигурява дистанцията от топката, която трябва да спазват играчите при изпълнение на дузпа. Тя представлява част от окръжност с радиус 9,15 m (10 ярда) и център точката за изпълнение на дузпа.

Централният кръг е част от игрището с радиус 9,15 m (10 ярда). Геометричният център на този кръг е и център на самото футболно игрище. Право на пръв удар се получава след теглене на жребий (най-често с ези и тура), след което играч от отбора получил правото да започне играта застава в него и осъществява първия удар по топката. Всички останали футболисти трябва да бъдат извън централния кръг, докато топката не влезе в игра.

Ъглово поле е пространството от терена, очертано дъгообразно с радиус на дъгата 1 m и център – ъгловата точка. Ъгловата дъга се очертава с радиус 1 m от ъгловата точка, където е и мястото за изпълнение на ъгловия удар (корнера). Ъгловото знаме се забива в ъгъла на игрището и е високо около 150 cm. Флагът (има се предвид оцветената част от знамето, т.е. парчето плат) има размери 40х60 cm, а дръжката на знамето е с незаострен горен връх.

Игрището може да е затревено със специално поддържана трева или да е с изкуствена трева, която не се нуждае от поддръжка. В случай, когато игрището е със синтетично покритие то трябва да е зелено на цвят. Линиите, с които се очертават границите на игрището трябва да са ярко видими (най-често бели на цвят) и с ширина не повече от 12 cm.

• ФИФА
• Световно първенство по футбол
• УЕФА
• Европейско първенство по футбол
• Шампионска лига
• КЕШ
• Английски футбол
• БФС
• „А“ футболна група
• „Б“ футболна група

• Източна „Б“ футболна група
• Западна „Б“ футболна група

• Купа на България
• Суперкупата на БългарияСъществуват много класации за най-добри футболисти в историята на футбола. Съставени са от различни институции, за различни периоди от време и по различни критерии, и като такива не са лишени от субективизъм.
  

  Идеалният тим от най-добрите футболисти за ХХ век[редактиране | редактиране на кода]

  Класиране на най-добрите играчи за ХХ век по версии на:

  Списание „Плакар“ (Бразилия) от ноември 1999 г.: ^[14]
  1. Едсон Арантес до Насименто – Пеле (Бразилия)
  2. Диего Армандо Марадона (Аржентина)
  3. Йохан Кройф (Нидерландия)
  4. Мануел Франциско дос Сантос – Гаринча (Бразилия)
  5. Франц Бекенбауер (Германия)
  6. Алфредо Ди Стефано (Аржентина)
  7. Ференц Пушкаш (Унгария)
  8. Мишел Платини (Франция)
  9. Еузебио Ферейра да Силва (Португалия)
  10. Ромарио де Соуса Фариа (Бразилия)
  11. Лев Яшин (Русия)Списание „World Soccer“ (Англия) от 1999 г.: ^[15]
  1. Пеле (Бразилия)
  2. Диего Марадона (Аржентина)
  3. Йохан Кройф (Нидерландия)
  4. Франц Бекенбауер (Германия)
  5. Мишел Платини (Франция)
  6. Алфредо ди Стефано (Аржентина)
  7. Ференц Пушкаш (Унгария)
  8. Джордж Бест (Северна Ирландия)
  9. Марко ван Бастен (Нидерландия)
  10. Еузебио (Португалия)
  11. Лев Яшин (Русия)Списание „Франс футбол“ (Франция) от 1999 г.: ^[15]
  1. Пеле (Бразилия)
  2. Диего Марадона (Аржентина)
  3. Йохан Кройф (Нидерландия)
  4. Алфредо ди Стефано (Аржентина)
  5. Мишел Платини (Франция)
  6. Франц Бекенбауер (Германия)
  7. Ференц Пушкаш (Унгария)
  8. Марко ван Бастен (Нидерландия)
  9. Aртур Aнтунес Коимбра – Зико (Бразилия)
  10.-11. Герд Мюлер (Германия)
  10.-11. Лев Яшин (Русия).

  Списание „Гуерин спортиво“ (Италия) от 1999 г.: ^[15]
  1. Пеле (Бразилия)
  2. Диего Марадона (Аржентина)
  3. Алфредо ди Стефано (Аржентина)
  4. Йохан Кройф (Нидерландия)
  5. Джузепе Меаца (Италия)
  6. Ференц Пушкаш (Унгария)
  7. Валентино Мацола (Италия)
  8. Хуан Скиафино (Уругвай)
  9. Мишел Платини (Франция)
  10. Франц Бекенбауер (Германия)

  11. Марко ван 

Пеле (Бразилия)
2. Диего Марадона (Аржентина)
3. Йохан Кройф (Нидерландия)
4. Джордж Бест (Северна Ирландия)
5. Зинедин Зидан (Франция)
6. Ференц Пушкаш (Унгария)
7. Мишел Платини (Франция)
8. Боби Чарлтън (Англия)
9. Алфредо ди Стефано (Аржентина)
10. Франц Бекенбауер (Германия)

КОМПЛЕКСНО КЛАСИРАНЕ от петте класации
1. Пеле (Бразилия)
2. Диего МАРАДОНА (Аржентина)
3. Йохан КРОЙФ (Нидерландия)
4. Алфредо ди Стефано (Аржентина)
5. Ференц Пушкаш (Унгария)
6. Франц Бекенбауер (Германия)
7. Мишел Платини (Франция)
8. Гаринча (Бразилия)
9. Марко ван Бастен (Нидерландия)
10.-11. Еузебио (Португалия), Зико (Бразилия)

12.-13. Боби Чарлтън (Англия), Лев Яшин (Русия)

Списание „Футбол Интернационал“ (Нидерландия) – отбор от най-добрите футболисти на всеки пост по системата 4-3-3: ^[15]
1. Лев Яшин (Русия)
2. Карлос Алберто (Бразилия); 3. Франц Бекенбауер (Германия); 5. Франк Рийкард (Нидерландия); 4. Паоло Малдини (Италия)
8. Алфредо ди Стефано (Аржентина); 6. Йохан Кройф (Нидерландия); 10. Диего Марадона (Аржентина)
7. Гаринча (Бразилия); 9. Пеле (Бразилия); 11. Франсиско Хенто (Испания).

Идеалният отбор от най-добрите футболисти за 1992 – 2002 г.[редактиране | редактиране на кода]

1. Оливер Кан (Германия);
2. Кафу (Бразилия); 3. Франк де Бур (Нидерландия); 5. Паоло Малдини (Италия) 4. Роберто Карлош (Бразилия);
7. Дейвид Бекъм (Англия); 6. Марсел Десаи (Франция); 8. Луиш Фиго (Португалия); 10. Зинедин Зидан (Франция);
9. Роналдо (Бразилия); 11. Ривалдо (Бразилия). ^[18]

Най-добрите футболисти в света през ХXI век[редактиране | редактиране на кода]

Сайт „VBOX7“ (България) от 2008 г.: ^[19]
1. Кристиано Роналдо (Португалия);
2. Лионел Меси (Аржентина);
3. Стивън Джерард (Англия);
4. Сеск Фабрегас (Испания);
5. Фернандо Торес (Испания);
6. Робиньо (Бразилия);
7. Самуел Ето’о (Камерун);
8. Кака (Бразилия);
9. Шави Ернандес (Испания);
10. Роналдиньо (Бразилия).

Идеалният отбор от най-добрите футболисти за 2002 – 2012 г.[редактиране | редактиране на кода]

1. Икер Касияс (Испания);
2. Серхио Рамос (Испания); 3. Фабио Канаваро (Италия); 5. Алесандро Неста (Италия); 4. Филип Лам (Германия);
6. Чаби Алонсо (Испания); 8. Шави (Испания); 10. Роналдиньо (Бразилия); 11. Райън Гигс (Уелс);
7. Кристиано Роналдо (Португалия); 9. Лионел Меси (Аржентина). ^[18]

Идеалният тим от най-добрите футболисти за ХХI век[редактиране | редактиране на кода]

През януари 2012 г. Европейската футболна централа УЕФА съставя символичен отбор на XXI век. Тимът е комплектован въз основа на 11 ежегодни анкети сред феновете, провеждани от началото на века на сайта на УЕФА.^[20]

1. Икер Касияс (Испания);
2. Дани Алвеш (Бразилия); 3. Джон Тери (Англия); 5. Алесандро Неста (Италия); 4. Карлес Пуйол (Испания);
6. Андрес Иниеста (Испания); 8. Шави (Испания); 10. Зинедин Зидан (Франция);
7. Кристиано Роналдо (Португалия); 9. Лионел Меси (Аржентина); 11. Тиери Анри (Франция).

Резерви: Джанлуиджи Буфон (Италия), Кака и Роналдиньо (Бразилия), Стивън Джерард (Англия) и Павел Недвед (Чехия).

Идеалният отбор от 11 живи легенди на футбола[редактиране | редактиране на кода]

Публикуван е в Sportinglife.bg на 17 декември 2015 г. ^[21] Включва живи футболисти, завършили кариерата си.
1. Дино Дзоф (Италия);
2. Кафу (Бразилия); 3. Франко Барези (Италия); 4. Паоло Малдини (Италия); 5. Франц Бекенбауер (Германия);
6. Боби Чарлтън (Англия); 7. Зинедин Зидан (Франция); 8. Йохан Кройф (Нидерландия) [† 2016 г.];
9. Роналдо (Бразилия); 10. Пеле (Бразилия); 11. Диего Марадона (Аржентина).

Най-скъпо платените футболисти[редактиране | редактиране на кода]

С течение на времето класата на професионалните футболисти все по-силно се отразява на заплащането им. Естествено, то зависи и от финансовите възможности на клубовете, в които играят. Според данни от френското спортно издание „L’Equipe“, през 2019 г. с най-висока брутна месечна заплата са били следните футболисти: ^[22]

1. Лионел Меси (Барселона) – 8 300 000 евро
2. Кристиано Роналдо (Ювентус – 4 500 000 евро
3. – 5. Неймар (Пари Сен Жермен), Антоан Гризман (Барселона) и Луис Суарес (Барселона) – 3 000 000 евро
6. – 7. Гарет Бейл и Еден Азар (Реал Мадрид) – 2 500 000 евро
8. Килиан Мбапе (Пари Сен Жармен) – 1 900 000 евро.

Източници[редактиране | редактиране на кода]