Футбол

Футболът е отборен спорт, който се играе от два отбора по единадесет души

със сферична топка, която тежи от 400 до 450 грама. Футболът е най-известният

спорт на света.

Футболът се играе на правоъгълно поле, покрито с естествена или

изкуствена трева, като целта е топката да бъде вкарана във вратата на

противника, при което се отбелязва гол. Вратите на двата отбора са

разположени на късите страни на правоъгълното поле.

По време на игра само вратарите имат право да докосват топката с ръка,

а останалите играчи обикновено я ритат с крака и в редки случаи я пресрещат

с тялото или главата си. Когато някой от полевите играчи (без вратаря)

докосне топката с ръка главният съдия или отсъжда нарушение или показва

червен или жълт картон на нарушителя. Мачът се печели от отбора, отбелязал

повече голове. При равен брой голове, в зависимост от изискванията на

състезанието, резултатът може да се обяви за равен или играта да продължи в

допълнително време или с дузпи.

Съвременният футбол води началото си от Англия, където през 1863 година.

Международните футболни състезания се координират от Международната 

футболна федерация (ФИФА), която е създадена през 1904 година. 

Най-престижното международно състезание е Световното първенство, провеждано веднъж 

на четири години. Пеле е един от легендарните футболисти.

Футболът се играе по предварително определени правила, като се използва

една сферична топка. Двата отбора, съставени от по единадесет играчи, се

опитват да вкарат топката във вратата на противниковия отбор, ограничена от

две странични и горна греда, като по този начин отбележат гол. Отборът,

отбелязал повече голове в края на мача, е победител, а ако двата отбора

имат равен брой голове, мачът е равен. Всеки отбор се води от капитан и има

един вратар.

Основното правило е, че играчите, с изключение на вратарите, не могат

умишлено да докосват топката с ръце по време на игра, макар че използват

ръцете си при възобновяване на играта с тъч. Те обикновено движат топката

с долната част на краката си, но могат да използват и други части на тялото,

с изключение на ръцете. По време на игра, всички играчи могат да движат

топката в произволна посока и да се движат свободно в игралното поле, но

не могат да получават топката в положение на засада.

Обикновено футболистите се стремят да създават възможности за отбелязване

на гол чрез индивидуален контрол върху топката, подаване на топката на

съотборник и у̀дари към вратата, която се пази от противниковия вратар.

Играчите на другия отбор се опитват да установят контрол върху топката като

прехващат подавания или я отнемат от играча, който я владее.

Нужно е обаче те да се съобразяват с правилата, които ограничават физическия

контакт между противниците. Футболната игра тече непрекъснато, като се спира

само когато топката напусне игралното поле или когато бъде спряна от съдията,

а след такова прекъсване се възстановява по определен с правилата начин.

За правилното развитие на даден футболен мач следи съдийска тройка, която се 

състои от един главен съдия и двама помощници, до които главният може да се 

допитва. Двамата помощник-съдии нямат право да вземат решения вместо главния.

Съдиите си служат със специални знаменца, с които посочват мястото на нарушението. 

В повечето мачове има и резервен съдия, който се грижи за реда на резервните

скамейки и известява смените. Ако главният съдия не може да изпълнява ролята 

си, то той бива заместен от резервния.

Футболът датира от хиляди години, като се има предвид, че в древните Китай,

Елада и Рим са се играли подобни игри. В Япония още се играе подобна игра,

наречена „кемари“. Официално за родина на този спорт се приема Англия, където

са постановени първите футболни правила, а за официална рождена дата се

приема годината 1863. Първите неофициални общи правила са създадени от

университета Кеймбридж през 1846.

През 1880 Футболната асоциация на Англия, опасявайки се от загубата на

връзка с Шотландия, поканва последната заедно с Уелс, Северна Ирландия и

местните организации да сформират общ комитет. Първоначално, поради отказа

на Шотландия, такъв не е сформиран, но по-късно те се съгласяват да се

включат. Първото общо заседание се състои през 1882. По това време само

този комитет има право да изменя правилата на играта.

На 2 март 1888 ръководителят на английския отбор от Бирмингам Астън Вила

праща писма до клубовете Блекбърн Роувърс, Болтън Уондърърс, Престън Норт

Енд и Уест Бромич Албиън, в които изразява своето разочарование от факта,

че все по-малко хора посещават футболните срещи, а и самите те не са

достатъчни да запълнят целия годишен календар. Затова той представя идеята

си за създаване на редовно първенство с участието на определен брой тимове

и използването на кръгова система при провеждането на футболните срещи. Три

седмици по-късно петте клуба се събират и учредяват лигата, а ръководителят

на Астън Вила, Макгрегър е избран за председател. Първенството започва на 8

септември 1888. Първият шампион на Англия е Престън Норт Енд, който печели и

ФА Къп през същата година, без да допусне нито един гол в турнира.

Шотландците и ирландците последват този пример две години по-късно. През

1891 се въвеждат странични съдии и отсъждане на наказателен удар (дузпа).

През 1898 се въвежда промоция и изпадане между първите две дивизии на

английския футбол.

В съвременната епоха по отношение на броя на играчите на всички нива

футболът е на второ място по лека атлетика и заема първо място сред

отборните спортове. Съвременната история на футболната топка започва в

средата на деветнадесети век, когато Чарлз Гудиер проектира първата топка,

направена от вулканизиран каучук. Седем години по-късно, през 1862 г., друг

изобретател, Ричард Линдън, създава първата надуваема гумена камера за

топка. По-късно Линдън разработи помпа за камерата и на изложба в Лондон

неговото изобретение спечели златен медал във футбола.

Футболът се играе всеки ден от милиони хора в повече от 200 държави. 

Несъмнено простите му правила и почти липсващите изисквания спомагат за

разпространяването и увеличаването на известността му. В много части на

света, най-вече в Европа, Южна Америка и все повече в Африка, футболът

предизвиква големи емоции и играе важна роля за всекидневието на отделните

запалянковци, местни общности и дори цели държави. Милиони хора играят в

любителски отбори или редовно посещават стадиони, за да подкрепят своите

любимци, или просто наблюдават футболните мачове по телевизията, в Интернет

или като слушатели по радиото. Медийните права за излъчването на футболни

срещи и турнири са едни от основните приходи, с които клубовете се

финансират. Котдивоарската гражданска война е приведена до временно

примирие, след като националния отбор се класира за финалите на Световното

първенство през 2006 година. С противоположен заряд са събитията от 1969

година, когато футболните страсти стават повод за избухването на т.нар.

Футболна война между Ел Салвадор и Хондурас.

Футболният отбор се състои от 6 до 11 играчи – един вратар и 10 полеви

(и определен брой резервни футболисти според правилата на асоциацията).

Най-често всеки отбор си има старши треньор, на когото е поверена спортната

подготовка на отбора – постоянно или с оглед на конкретен турнир или

състезание. Основните позиции на футболистите на терена са:

– Вратар – играчът, който пази на вратата, за да не бъде отбелязан гол. 

Единствено той има право да играе с ръце в рамките на наказателното поле.

Вратарят е неприкосновен в „малкото наказателно поле“ и всяко действие

срещу него се наказва с нарушение. Ако вратарят излезе извън наказателното

поле, той няма право да играе с ръце и добива статут на обикновен футболист.

- Защитници - (разделят се на странични бекове, стопери и централни

защитници) – задачата им е да отбраняват територията пред собствената си

врата. Целта на страничните бекове е да се разбие основната атака на

„крилата“ на противника, централните защитници следят нападателите на

противника, а стоперите са последната преграда пред вратата. С развитието

на играта, стоперите се използват все по-малко. С термина „защита“ се

означава тактика в играта, възприета или наложена, при която се цели

отблъскване на противниково нападение и опазване на собствената врата.

Различните игрови системи предвиждат различен брой защитници.

- Полузащитници - (още халфове – разделят се на дефанзивни, централни и

атакуващи според задачите, и на крила и централни, според позицията по

широчината на полето) – изпълняват задачите от централната част на терена.

Дефанзивните полузащитници се грижат за подпомагане на защитата. Тяхната

основна цел е разбиването на противниковата атака още в средата на терена.

Централните полузащитници са универсални и участват както в нападение, така

и в защита. Атакуващите подпомагат нападателите, като бързо могат да

увеличат бройката на атакуващите футболисти и да изнесат правилно напред

топката.

- Нападатели - (Разделят се на крила, леки и тежки (тарани) нападатели) – 

осигуряват атаките на отбора. Основната цел на нападателите е отбелязването

на гол в противниковата врата. Крилата (понякога се припокриват с

атакуващите халфове) се използват предимно за центриране на топката към

тараните. Леките нападатели са повратливи и скоростни футболисти, които

могат да избегнат действията на защитниците. Таранът най-често стои в

предни позиции и изчаква подаване от друг футболист. Неговата основна цел

е завършващият удар. На теория таранът най-често отбелязва головете.

Облеклото на футболистите по време на игра включва: фланелка с номер, гащета,

чорапи (гети), предпазни кори и калеври/бутонки. Облеклото на вратаря трябва

да се отличава по цвят от облеклото на съотборниците му. Номерът на

фланелката е на гърба и е с размери 25 на 4 cm – от номер едно (за вратаря

на отбора) до 11 за полевите играчи. С числата от 12 до 18 са маркирани

резервните (за дадено) състезание играчи. В съвременния футбол не е

задължително футболистите, които играят на терена да носят номера от 1 до

11, и често се случва на терена дори да няма футболисти с тези номера.

Най-големият номер, който може да бъде използван от футболист, е 99.

Футболно игрище

Всички характеристики на игралното поле са описани в параграф 1 на приетите

от Международния борд на футболните асоциации футболни правила. Доколкото

исторически правилата са формулирани за пръв път в Англия и са признати от

четирите британски футболни организации, включително и от IFAB, първоначално

стандартните размери на футболното игрище се изразяват в имперски единици.

Днес размерите му се изразяват с приблизителни метрични еквиваленти

(последвани от традиционни единици в скоби), въпреки че много от

англоговорещите страни като Великобритания например все още използват

старите имперски мерни единици.

Дължината на игрището за международни мачове е от порядъка на 100 – 110 m,

а ширината – 64 – 75 m. Игрищата за немеждународни мачове може да имат

дължина 90 – 120 m и 45 – 90 m ширина, стига да не се получава квадрат.

Очертанията по дължината на полето се наричат странични линии

(разг. още тъчлинии, сайдлинии), докато тези по неговата ширина – линии на

вратата (разг. аутлинии). Гредата е елемент от вратата, която може да бъде

(по сечение) кръгла, елипсовидна или четвъртита, но не по-дебела от 12 cm.

Вратата е ограничено с две вертикални стълба и една напречна греда

пространство, в което при попадане на топката се отбелязва гол. Тя има

ширина 7,32 m (8 ярда) и височина 2,44 m. (8 фута). Частта от аутлинията,

обособена от вратата се нарича голлиния. Вратите са с формата на

правоъгълник и се поставят в средата на двете аутлинии. Средната линия е

тази, която минава през центъра на игрището.

С термина наказателно поле се обозначава територията пред вратата,

представляваща четириъгълник със странични линии, дълги по 16,5 m (18 ярда),

всяка отстояща на 16,5 m (18 ярда) от съответната странична греда на вратата,

съединени с линия, успоредна на линията на вратата. Нарушенията в тази част

на игрището се наказват най-често с изпълнение на дузпа. Вратарското поле 

е част от наказателното и представлява четириъгълник със странични линии 

по 5,50 m (6 ярда), всяка отстояща на 5,50 m от съответната странична греда 

на вратата. Дъга се нарича очертанието пред наказателното поле, което 

осигурява дистанцията от топката, която трябва да спазват играчите при 

изпълнение на дузпа. Тя представлява част от окръжност с радиус 9,15 m 

(10 ярда) и център точката за изпълнение на дузпа.

Централният кръг е част от игрището с радиус 9,15 m (10 ярда). Геометричният

център на този кръг е и център на самото футболно игрище. Право на пръв

удар се получава след теглене на жребий (най-често с ези и тура), след което

играч от отбора получил правото да започне играта застава в него и

осъществява първия удар по топката. Всички останали футболисти трябва да

бъдат извън централния кръг, докато топката не влезе в игра.

Ъглово поле е пространството от терена, очертано дъгообразно с радиус на

дъгата 1 m и център – ъгловата точка. Ъгловата дъга се очертава с радиус 1 m

от ъгловата точка, където е и мястото за изпълнение на ъгловия удар (корнера)

Ъгловото знаме се забива в ъгъла на игрището и е високо около 150 cm. Флагът

(има се предвид оцветената част от знамето, т.е. парчето плат) има размери 40

х60 cm, а дръжката на знамето е с незаострен горен връх.

Игрището може да е затревено със специално поддържана трева или да е с 

изкуствена трева, която не се нуждае от поддръжка. В случай, когато игрището

е със синтетично покритие то трябва да е зелено на цвят. Линиите, с които се

очертават границите на игрището трябва да са ярко видими (най-често бели на

цвят) и с ширина не повече от 12 cm.