Историята за написването на тази книга- Даниел Желязков

ИСТОРИАТА ЗА

НАПИСВАНЕТО НА

ТАЗИ КНИГА

 

 

 

СЪДЪРЖАНИЕ

ГЛАВА 1-ЗАЩО ПИШЕШ ТАЗИ КНИГА?

 

ГЛАВА 2-НАЧАЛОТО.

 

ГЛАВА 3-ВДЪХНОВЕНИЕТО.

 

ГЛАВА 4-ИСТОРИЯТА ЗА СТАРТИРАНЕТО НА YouTube КАНАЛА МИ.

ГЛАВА 5-ОТКЪДЕ СЕ ВДЪХНОВИХ ДА НАПИША КНИГА?

 

 

ГЛАВА 6-ТОРМОЗЪТ.

 

 

 

ГЛАВА 7-УЧИЛИЩЕТО ПРЕДИ И СЕГА.

 

 

 

ГЛАВА 8-НОВИ УЧИТЕЛИ,ПРИЯТЕЛИ И ПРЕДМЕТИ.

 

 

 

ГЛАВА 9-ОТКЪДЕ ЗАПОЧНА ВСИЧКО С ФОТОГРАФИЯТА?

 

 

 

ГЛАВА 10-ОТКЪДЕ ЗАПОЧНАХ И ДО КЪДЕ  СТИГНАХ?

ГЛАВА 11-ТРАГЕДИЯТА С  МОЯТ ДЯДО.

 

 

ГЛАВА 12-ТРИ ГОДИНИ ПО-КЪСНО.

 

 

ГЛАВА 13-ЩЕ НАПИША ЛИ ВТОРА КНИГА?

 

 

ГЛАВА 14-УЧИЛИЩЕТО СЛЕД ДВЕ ГОДИНИ.

 

 

ГЛАВА 15-СБОГОМ ИЛИ ДО СКОРО?

 

 

ЗА АВТОРА

БЛАГОДАРНОСТИ

 

Понякога, като писател, е трудно да мислите за

големи, труднодостъпни цели, когато работите върху проект или план да започнете да пишете нещо ново. Мислене от типа на „Аз ще напиша роман и ще го завърша до датата Х“ е твърде амбициозно. И може би е твърде много, за да бъде постигнато.

ГЛАВА 1

ЗАЩО ПИШЕШ ТАЗИ КНИГА?

Вместо това, разработете си план. Пишете „на парче“.

Напишете онези части от романа

или разказа си, които намирате

за по-интересни от другите.

 

 

Предизвикайте себе си, но направете целите и очакванията си разумни и достижими, защото това ще направи крайния резултат задоволителен.

 

 

– И така, с какво си изкарваш хляба? – пита  Ваш приятел на

футболен мач, докато хвърля по едно око на дъщеря си.

– Писател съм – произнасяте гордо.

– Това е очарователно! Нещо, което може би съм чел? – пита той, докато двамата се радвате на отбелязания от Вашия отбор гол.

– Все още не, –

признавате вие. – Нямах много късмет да ме публикуват. – следва пауза, докато той аплодира. – Всъщност, нямам много време за писане напоследък. Да съм вкъщи с децата отнема толкова много

енергия, че като си легнат в края на деня, всичко, което искам да правя е да гледам телевизия. Плюс това, толкова е обезсърчително, когато нямаш никого, който да хвърли поне един поглед на работата ти.

–  Но ти си писател, нали? Как може да си писател, без всъщност да пишеш?

Тази сцена може да Ви накара да се смеете, докато  четете вероятно ще Ви накара да се скриете от срам. Истинските писатели пишат. Успешните

писатели намират време всеки ден за да подобрят творението си и да посрещнат задълженията си на писател – без значение дали тези задължения са предизвикани от външни фактори (от редакторите) или от вътрешни (от непреодолимо

желание да пишете). Това, което обикновено отделя добрите от лошите писатели (и често, публикуваните от непубликуваните) е навикът да се работи. Това е. Това е голямата тайна. Истинските писатели

работят сериозно. Всъщност, повечето работят страшно много.

Всеки на тази планета има едно и също количество време всеки ден. Как избираме да използваме това време превръща някои от нас

в писатели, а други – в готвачи. Ако Вие сте готвач, който иска да пише, обаче, би трябвало вероятно да обмислите как да използвате времето си.

Надявам се тази книга да стане реалност.

ГЛАВА 2

НАЧАЛОТО

Всичко започна в един студен февруарски ден.Докато говорих с моите приятели. Започнах да пиша тази книга.Студени дни,стоейки пред компютъра по цели нощи,за да напиша това.Трети опит за започване писане на книга.Вече съм по-добре и мога да започна да пиша тази книга.

Докато пиша това стоя пред компютъра и телефона и питам приятелите си дали ще излизаме довечера.Те казаха,че трябва да учат.

Нищо ще продължа да пиша тази книга докато ми омръзне.Мисля какво да напиша и ми хрумва,че трябва да почвам да снимам новото видео,но ще отложа,защото трябва да довърша глава две от книгата ми.Погледнах в интернет и видях,че не трябва да се задълбочавам много когато пиша.Така трябва да приключвам с тази глава.

ГЛАВА 3

                  ВДЪХНОВЕНИЕТО

Вдъхновението е едно от най-важните неща за написването на книгата.Трябва да имаш много преживявания за да напишеш книга.

Ако тази глава не ти е интересна отгърни страницата или прескочи главата.Днес е четвърти април и отиваме на фен среща на Изабел.Много съм развълнувам и нямам търпение.Часът е около десет и половина,а фен срещата започва в дванадесет часа.Отивам до една приятелка,за да подготвим подаръка.Вече е единадесет и половина и тръгваме за Бургас.След около четиридесет минути по-късно стигнахме в мола.Много съм нервен и нямам търпение(всички нямаме търпение както винаги)да видя Изабел.След около двадесет минути Изабел идва с гаджето си и аз не мога да повярвам какво се случва.Чакахме поне три часа и вече когато дойде нашият ред започнах да треперя(винаги ми се случва когато видя известна личност)от радост.Когато отидох при Изабел беше много хубаво.Попита ме как се казвам и ми подписа книгата.Направихме си снимка и ние останахме в  мола.Аз отидох до колата и като се върнах видях гаджето на Изабел,а именно Пешо.Много бях радостен и не можах да повярвам какво виждат очите ми.Много се зарадвах и след като се снимахме трябваше да се приберем обратно в Айтос.Няколко минути по-късно се върнахме в Айтос.Излязох да играя с моите приятели.Прибирам се от игра и продължавам да пиша книгата ми.

                   

                             ГЛАВА 4

Историята за стартирането на YouTube канала ми

Седемнадесети  септември 2018 година около шест часа ,едно момче на име Даниел решава да започне да снима видеа в YouTube.Снимах с телефон и качеството беше ужасно.Първото ми видео беше(ВИДОВЕ ХОРА ПО ВРЕМЕ НА ЛЯТНАТА ВАКАНЦИЯ).Видеото беше около тринадесет минути.Имаше около пет вида хора.Нито го бях обработвал нито нищо,но това беше първото ми „свястно видео„.Не беше кой знае какво,но беше много хубаво видео.И сега идва ред на изненадата.Във края на книгата ще оставя линк към видео което ще ви отведе към клип в който ви обяснявам  във видео формат тази глава.

                             ГЛАВА 5

ОТКЪДЕ СЕ ВДЪХНОВИХ

ДА НАПИША КНИГА?

Девети февруари 2020 година започнах да пиша книгата. Говорих по видеочат с моите приятели. Една от тях пишеше стихотворения,а другата беше започнала да пише   автобиографична книга.Мислеха си,че се шегувам,че ще напиша книга,но не се шегувах.

ЕТО И ЕДНО ОТ СТИХОТВОРЕНИЯТА НА МОЯТА ПРИЯТЕЛКА.

                              

САМОТА- Стефания Синигерова

Самотата е едно чудовище

разяждащо душата и ума.

Чудовище,пленяващо

съзнанието,

при което тъмнината

тържествува.

Земята сякаш тъкмо е заспала

под ласките студени на нощта.

Стрелката на часовника е спряла,

а ти отпиваш чаша самота.

Не вижда човек смисъл,

когато самотата го е

сломила.

Дори и обичта за  него е

фалшива,

не вярва в истинска

усмивка.

Сънят отдавна хич не те обича

и подминава твоята врата…

И тази нощ на другите прилича,

щом пак отпиваш глътка самота.

Несбъднато осъмва всяко утро,

след нощ,в която залезът кърви.

                              …….      

И ето прочетохте едно от стихотворенията на моята приятелка.

Докато го писах малко поплаках,но стихотворението е много хубаво.И така  откъде се вдъхнових да напиша тази книга е въпросът.Ами честно да ви кажа и аз не знам откъде се вдъхнових да напиша книга,но от тези книги на влогърите и инфлуенсърите в социалните мрежи.

Ето това е отговорът откъде се вдъхнових.Много мислих дали да започна да пиша книга,но реших и аз да видя какво е усещането да имаш собствена книга.

                            

ГЛАВА 6

ТОРМОЗЪТ

Това е глава в която ще опиша годините ми в училище и тормозът.

Петнадесети септември 2013 година започнах училище и седем години по-късно ще се сбогувам с това училище в което израснах и станах човек.Но идва по-хубаво време и сигурно ще намеря нови приятели.Много ми е тъжно и все още не мога да повярвам,че ще трябва да се сбогувам завинаги с моите приятели от Айтос и няма да ги видя повече(сигурно).В момента пак говоря с тях и те се смеят.

…..

Сега нека да поговоря за тормозът в училище.По принцип тормозът в училище не е позволен и се наказва със изключване.Нашият тормоз със моите приятели не е такъв какъвто вие си помислихте. Ние се гонихме, но имаше и хора, които ме биеха, но това беше във втори,трети и четвърти клас. Честно казано те ме биеха, защото завиждаха за някои неща. Също така имаше доста подигравки, но аз изобщо не им обръщах внимание и в момента се надявам тези хора, които ми се подиграваха да четат тази книга. Искам да Ви кажа, че много Ви обичам и Ви благодаря, че ме направихте такъв човек.

Но вече в по-големите класове със всички се имаме(казано по наш език) и сме добри приятели. Искам отново да благодаря на всички, които са ми се подигравали и обиждали, защото ако не бяха те днес нямаше това да бъда аз.

                             ГЛАВА 7

УЧИЛИЩЕТО ПРЕДИ

                             И СЕГА

Това е глава в която ще ви разкажа малко повече за училището.Петнадесети септември 2013 година, прекрачих прага на училището.С най-добрата класна, която се казваше Дора Атанасова(ГОСПОЖО,АТАНАСОВА,

АКО ЧЕТЕТЕ ТОВА МНОГО ВИ БЛАГОДАРЯ ЗА ТОВА,ЧЕ МЕ НАУЧИХТЕ НА ТОВА ДА БЪДА ЧОВЕК! ОБИЧАМ ВИ!).Тя ме научи да чета.При нея написах първата си дума.Обичам ви госпожо,Атанасова!

И така нека продължим с училището.

Една година по-късно вече бях втори клас.Това беше една от най-хубавите ми години в училището.Там се научих да смятам.Научих се да бъда човек.Надявам се тази част от главата да ви е харесала.

Вече съм трети клас и съм малко по-умен от миналата година.Приятелите ми са същите,но имаше трима нови ученика.Сега те са ми едни от най-добрите приятели.По същият начин учим почти едно и също,и няма какво да пиша за тази глава.По-нататък в книгата ще ви разкажа и за другите ми хубави години в училището.Така продължавам да пиша следващите глави.Приятно четене мили хора!

ГЛАВА 8

Нови учители,приятели

и предмети

Петнадесети септември 2018 година.Вече съм на вторият етаж от моето училище.Нови учители и нов класен ръководител-Николай Димитров (Господине, ако четете тази книга благодаря ви,че ме научихте на нашата интересна Българска история! Обичам ви! ).Той беше учител по история.Беше много забавно с нови учители във всеки час.Докато се запознаем ми беше малко трудно но с течение на времето се опознахме.Краят на годината наближава.Тогава нашето училище ставаше на 150 години.Аз и други мои приятели бяхме във музикалният състав на нашето училище „ЯН Бибиян“. И няма как да не спомена госпожа Андреева.Тя ме качи на сцената на нашето читалище.Залата беше пълна.Сърцето ми започна да трепери.Белият чаршаф се вдига и виждам хиляди хора.Песента започва и с другите участници от хора започваме да пеем(беше невероятно). Беше ми малко странно с новите предмети. Нямаше много нови, но вече нямахме човекът и обществото, а имахме география и история. Беше много интересно с новите два предмета… Спирам да пиша за тази глава, защото много се увлякох и мога да пиша за моите истории цяла нощ. Ще се видим в другата глава.💕

ГЛАВА 9

ОТКЪДЕ ЗАПОЧНА ВСИЧКО  С ФОТОГРАФИЯТА

В един летен ден аз решавам да започна да гледам видеа на тема фотография, обработване на снимки и видеоклипове, и един месец по-късно аз се зарибих с фотографията.

Добре, но за да си фотограф ти е необходим професионален фотоапарат. Започнах да търся фотоапарати и намерих, но бяха много скъпи-тогава, сега са много по-евтини. И защото аз не исках да давам толкова много пари за фотоапарат,реших да потърся втора ръка. След няколко дни търсене, аз намерих моят първи фотоапарат.

Първите дни бях много зарибен по фотографията и ходих на много места да правя снимки-беше невероятно.

Близо след една година аз се отказах от фотографията и започнах да се занимавам с видеография. Тогава закупих своят втори фотоапарат.И вече имах два и първият ми беше малко стар и го оставих на секцията да събира прах, докато не дойде Коледа и не стана време да палят коледната елха.Тогава аз и моите приятели отидохме да си правим снимки и тогава разбрах,че трябва да използвам  и двата фотоапарата.

ГЛАВА 10

ОТКЪДЕ ЗАПОЧНАХ

И ДО КЪДЕ СТИГНАХ

Докато погледнах съдържанието и видях, че вече съм на десета глава от моята първа книга. Не мога да повярвам, че стигнах до тук. В тази глава просто ще измисля какво да напиша.Пети февруари 2020 година започнах да пиша моята първа книга. И двадесет дена по-късно, тя е готова-ПОЧТИ. Двадесет и осем страници и близо две хиляди думи.Знам,че това изобщо не е много, но като за първа книга мисля, че е добре. Ако книгата ви е харесала поне малко моля ви пишете ми в социалните мрежи, за да мога да напиша и втора книга.Обичам ви и продължавайте да четете.

ГЛАВА 11

ТРАГЕДИЯТА С МОЯТ ДЯДО

Мммм да. Това е глава в която просто ще ви кажа какво се случи преди три години. Лятото на 2017 година моят дядо се разболя от бъбреците.

Цялото лято,той го прекара лежейки на леглото си. Докато една сутрин не ми казаха лошата новина. Може би се сетихте коя е тя. Не искам много да се задълбочавам затова ще мина тази глава повърхностно. На единадесети юли 2017 година моят дядо почина. Това беше едно от най-гадните ми лета някога. Не искам повече да пиша за тази глава, за това ще спра до тук и ще се видим в другата глава.

ГЛАВА 12

Три години по-късно

Единадесети февруари 2020година

аз вече съм седми клас.В момента до мен стои един от хората които най-много обичам-моята баба(БАБО ОБИЧАМ ТЕ!). На нея трябва да и благодаря най-много,защото до сега и четох моята книга и тя каза, че книгата е невероятна. Тази година както знаете трябва да мина матурире-НАЦИОНАЛНО ВЪНШНО ОЦЕНЯВАНЕ-НВО. Има матури по математика и по български език и литература. Благодаря много на учителите ми по математика и български език и литература. БЛАГОДАРЯ ВИ!

И така моля се да мина матурите с добра оценка, за да ме приемат където искам.Много се надявам догодина по това време да съм издал и втората си книга ,но това зависи от вас мили читатели. Моята книга е с много кратки глави, но не мога да пиша повече, все пак аз все още съм ученик. Имам домашни и все още правя тестове. Във оставащите глави от книгата накрая на всяка глава ще пише „БЛАГОДАРЯ ВИ МИЛИ ЧИТАТЕЛИ“.

ГЛАВА 13

ЩЕ НАПИШЕШ ЛИ ВТОРА КНИГА

Отговорът  е ДА. Ще напиша втора книга, но когато се чувствам готов. Тази книга я написах за двадесет дни.   Писах по цели нощи-ееее, все пак и аз спах и съм оставял компютъра да работи, защото са ми идвали идеи-записвал съм си ги и съм ги оставял на компютъра, за да ги видя сутринта и да започна да пиша. Беше уникално преживяване. Все още тази книга е тайна, защото никой не знае-само приятелите ми –само двама и семейството ми. Никой друг не знае, че пиша книга. И все още когато го пиша това треперя-Ако има правописна грешка извинете ме! БЛАГОДАРЯ ВИ МИЛИ ЧИТАТЕЛИ!

ГЛАВА 14

УЧИЛИЩЕТО СЛЕД ДВЕ ГОДИНИ

Ммм да вече съм на предпоследната глава от моята книга. Близо четиридесет страници и три хиляди думи. И така нека се върнем на темата за училището. Седми клас съм и съм на път да се разделя с моето училище в което станах човек, в което написах първата си дума. Училищни години изпълнени с много емоции, радост, тъга, забавление и много учене. Благодаря на всички учители! Благодаря на моето семейство! Благодаря на моите приятели за тези седем незабравими години в най-хубавото училище-СУ„Христо Ботев“град.Айтос.

Благодаря и на директорката! Благодаря ви госпожо Кирязова! Благодаря на госпожа Атанасова-начален курс!

Благодаря на господин Димитров!

Благодаря на всички учители!Много ви обичам всички!

И най-голямо БЛАГОДАРЯ на моите приятели и семейство!

Благодаря ви приятели!

БЛАГОДАРЯ ВИ МИЛИ ЧИТАТЕЛИ!

ГЛАВА 15

СБОГОМ ИЛИ ДО СКОРО

И да ето я последната глава от моята първа книга. Не е сбогом, а е до скоро, защото ще се видим догодина с нова книга. Благодаря на всички за подкрепата! БЛАГОДАРЯ ВИ МИЛИ ЧИТАТЕЛИ! Обичам ви! Все още не мога да повярвам,че написах тази книга. Благодаря на всички учители! Благодаря на моето семейство! Благодаря на моите приятели за тези седем незабравими години в най-хубавото училище-СУ„Христо Ботев“град.Айтос. Благодаря и на директорката!

 Благодаря ви госпожо Кирязова! Благодаря на госпожа Атанасова-начален курс!

 Благодаря на господин Димитров!

Благодаря на всички учители!

Много ви обичам всички!

И най-голямо БЛАГОДАРЯ на моите приятели и семейство!

Благодаря ви приятели!

БЛАГОДАРЯ ВИ МИЛИ ЧИТАТЕЛИ!ОБИЧАМ ВИ И ДО СКОРО!!!

ЗА АВТОРА

Даниел Стоянов Желязков, приключенец и голям маниак на тема камери. Той има около 150 абоната в своят канал в мрежата за видеосподеляне-YouTube. В момента той е на тринадесет годишна възраст. Учи много малко и се забавлява чрез споделяне на видеоклипове. Ами като цяло е това. Хайде чао и до следващата година.

НОВА ГОДИНА,НОВА КНИГА

БЛАГОДАРНОСТИ

Благодаря на всички за подкрепата! БЛАГОДАРЯ ВИ МИЛИ ЧИТАТЕЛИ! Обичам ви!

…

Все още не мога да повярвам, че написах тази книга.

Благодаря на всички учители! Благодаря на моето семейство! Благодаря на моите приятели за тези седем незабравими години в най-хубавото училище-СУ„Христо Ботев“град.Айтос.

Благодаря и на директорката! Благодаря ви госпожо Кирязова! Благодаря на госпожа Атанасова-начален курс!

Благодаря на господин Димитров!

Благодаря на всички учители!

Много ви обичам всички!

И най-голямо БЛАГОДАРЯ на моите приятели и семейство!

Благодаря ви приятели!

БЛАГОДАРЯ ВИ МИЛИ ЧИТАТЕЛИ!

ДО ДОГОДИНА С НОВА КНИГА

…

ВАШ ВЕРЕН ПРИЯТЕЛ-ДАНИЕЛ ЖЕЛЯЗКОВ