В стопанското развитие на страните от Средна и Западна Европа се оформят три степени на размяна на продуктите:
а) затворено или изолирано домашно стопанство (автономно производство за себе си, което не познава размяната на продуктите); тук благата се произвеждат и потребяват в пределите на едно и също стопанство, отсъства размяната на стоки;
б) градско стопанство (производство на потребители, непосредствена размяна); тук продуктите на производителя направо преминават в ръцете на потребителя;
в) народно стопанство (производство на стоки, обръщение на продуктите); тук между производителя и потребителя има посредник– продуктите преминават през него, преди да стигнат до потребителя; извършва се размяна на национални и международни стоки.
Съвременните организационни форми на стопанската дейност са резултат на историческото развитие. Епохата на достигналата висока степен на индустриализация налага търсенето на такива организационни форми, които могат да създадат най-добри предпоставки за стопанска дейност.
Фирмената структура на развитата пазарна икономика позволява чрез масово производство да се извлича изгода, да се набират бързо и в голям размер капиталови фондове и производственият процес да се организира на научна основа.
Най-съществените фактори за възникването на фирмите са масовото производство. Без него не е възможно и специализацията. В този смисъл фирмата се оказва онази организационна форма, в която може да се извършва специализация върху основата на масовото производство. От тук като функции на фирмата се посочват:
а) да спомага за увеличаване на ресурсите;
б) да развива масовото производство;
в) да създава условия за въвеждане на мениджърски подход, като необходим елемент на стопанското развитие.
Дребният бизнес се организира преди всичко в еднолични фирми. Като главна пречка за развитието на малкия бизнес се смята липсата на достатъчно капиталови фондове. Едноличните фирми в условията на капиталистическата икономика са юридически лица с неограничена отговорност. Те не се ползват с особено доверие пред кредитните институции. Работят преди всичко за сметка на собствените ресурси и на своя отговорност.
Втора пречка за дребния бизнес е огромното напрежение на бизнесмена. Така например в САЩ самонаемащите се фермери работят по 55 – 60 часа седмично.
Като пречка за развитието на едноличните фирми се смята ограничените възможности да наемат специалисти, защото трябва да им плащат преди да са продали стоките или извършили услугите. В условията на конкурентна борба на пазара това налага едноличните фирми да се ориентират към сдружаване.
Колективните фирми се различават от едноличните по своя размер и начин на привличане на капитала. Те също са юридически лица с неограничена отговорност.
Корпорацията е най-популярната форма за организиране на бизнеса в западните страни. Тя е юридическо лице с ограничена отговорност. Собствениците поемат отговорността за задълженията на корпорацията в размер на притежавания от тях акционерен капитал.