Кранове

Цяла седмица работили на строежа два крана. А когато дошъл почивният ден, решили да тръгнат от града до високия хълм, край синята рекичка, на зелената полянка да си починат.И тъкмо се разположили крановете на меката трева сред уханните цветя и на полянката потропало малко мече и жалостно се примолило:
– Изпуснах си в рекичката моята кофичка – моля ви, извадете я.
– Виждаш, че си почиваме – казал единият от крановете.
А другият отговорил:
– Но какво пък, ще извадя кофичката – не е, каквото стена да поставям.Повдигнал кранът кофичката, дал я на мечето и казал: “Сега мога да си почина”. Но не станало така.
Подскокнало на поляната зелено малко жабче:
– Уважаеми кранове, моля ви да спасите моето братче!

То скачаше, скачаше и скокна на дървото. Сега не може да слезе.– Но в края на краищата аз си почивам – отговорил единият кран.
А другият казал:
– Но какво пък, жабчето ще спася – не товар ще нося.

И снел от дървото непослушното жабче.
– Бре-ке-ке-ке-ке! Ква-ква! Какъв добър кран – заквакали благодарните жабки и се спуснали да се състезават към блатото.
– Така ти никога няма да си починеш! – изскърцал единият кран.
– Ще си почина! – весело отговорил другият кран и сложил дългата си стрела на борово клонче.– Ах! – възкликнала червената катеричка – стопанката на бора. – Колко хубаво, че ме видяхте! Цяло лято събирам за зимата гъби.

А да ги кача в дупката не мога. Моля ви, помогнете ми!
– Защо не – с готовност отговорил кранът. – Кошничката ще повдигна – не вагон ще разтоварвам.Вдигнал кранът кошничката с гъбите и я сложил направо в дупката на катеричката.
– Благодаря! Много благодаря, мили кране! Толкова много ми помогнахте!
– Но за какво! – смутено отговорил кранът. Това е такава дреболия!
Сега кранът можел и да си отдъхне. Дошло времето да се върнат обратно вкъщи. Настъпила вечерта.
Да изпратят крана дошли жабчето, малкото мече и червената катеричка.Стрелата на крана била украсена с букет от ярки полски цветя – подарък от горските зверчета.

– Как си починахте? – попитал крановете техният приятел – булдозера.
– Аз – отговорил единият кран – целият ден седях на тревата, нищо не правех, но не знам защо много се изморих. Гърбът ме боли, всичко скърца.
– А аз си отдъхнах прекрасно! – казал другият. И дал на булдозера да помирише полските цветя.– А аз не знаех, че ти обичаш цветята! – усмихнал се булдозерът.
– И аз самият не знаех – възкликнал добрият кран и се разсмя!