Драконите

Драконите са гигантски влечугоподобни митични създания притежаващи магически сили. В някои други легенди се е смятало че люспите му са го защитавали от магии.

Външният им вид е съчетание от елементи на различни животни – главата и тялото са на влечуго, а крилата са на птица или ципести като на прилеп. Понякога в образа могат да влизат и части от телата на други животни като лъв, куче, риба, козел, вълк и т.н. В българските легенди техен еквивалент е змея или ламатя – кръвожадни и огнедишащи митични същества.

Разграничават се два основни типа дракони – европейски и азиатски, но този образ се среща и в митологиите на народи от другите части на света.

Има много и различни легенди за драконите някой от тези които съм чел са:1. Вавелският дракон – Полша

Имало едно време цар на име Кракус, който царувал в Краков, а замъкът Вавел бил неговата резиденция. Хората водели спокоен и щастлив живот. Но един ден настанали странни шумове от подземието на замъка и открили, че там живеел дракон!

Драконът бил много гладен и поискал храна от жителите. Ако не му предоставяли храна, той просто изяждал тях. Това създало хаос навсякъде. Целият град бил ужасен и всички умолявали краля за решение.

Крал Кракус също се уплашил и искал да спре тази лудост. Мислел доста време и решил – този, който победи и убие дракона, той ще се ожени за дъщеря му – принцеса Ванда, и ще спечели короната.

Много смели мъже се опитали да се бият със звяра, но никой от тях не успял. Драконът ставал все по-силен и по-силен и убивал всеки смелчак, който му се изпречел на пътя. Хората започнали да мислят, че няма начин чудовището да бъде убито.

Но се появил Скуба, беден обущар, който имал план. Той решил да използва лакомията на дракона срещу самия него. Взел овча кожа и я напълнил със сено и сяра. Скуба пуснал „овцата“ на дракона и звярът я изял. Сярата го направила толкова жаден, че побегнал към река Висла. Той пиел и пиел, и пиел, докато не избухнал. Кралят спазил обещанието си и Скуба се оженил за принцеса Ванда.

 2. Свети Георги и Змея

Една от най-известните легенди за дракон е тази на Свети Георги и Змея.

Свети Георги пътувал дълги месеци по суша и море, докато отишъл в Либия. Там той срещнал беден отшелник, който му казал, че всички в тази земя са изпаднали в голямо бедствие, защото дракон отдавна е опустошил страната им.

– Всеки ден – казал старецът, – той иска за жертва по една красива девойка и сега всички млади момичета са мъртви. Остана само дъщерята на краля и ако не успеем да намерим рицар, който да убие змея, тя ще бъде принесена в жертва утре. Кралят на Египет ще даде ръката на дъщеря си на този, който победи това страшно чудовище.

Когато Св. Георги чул тази история, той бил решен да се опита да спаси принцесата, така че прекарал същата нощ в колибата на отшелника, а привечер тръгнал към долината, където живеел змеят. Когато се приближил, видял малко шествие от жени, начело с красиво момиче, облечено в чиста арабска коприна. Принцеса Сабра била водена от нейните слуги до мястото на смъртта.Свете Георги пришпорил коня си и изпреварил девойките. Той ги утешил със смели думи и убедил принцесата да се върне в двореца. След това влязал в долината.

Щом драконът го видял, втурнал се от пещерата си към него със силен рев, по-силен от гръм. Главата му била огромна, а опашката – дълга петнадесет метра. Но Свети Георги не се страхувал. Той ударил чудовището с копието си, надявайки се да го нарани. Люспите на змея обаче били толкова твърди, че копието се разпаднало на хиляда парчета и Георги паднал от коня си. За щастие той се търкулнал под омагьосано портокалово дърво, срещу което отровата не можела да надделее, така че отровният змей не можел да му навреди.

След няколко минути той възстановил силата си и бил готов да се бие отново. Ударил звяра с меча си, но драконът излял отрова върху него и доспехите му се разделили на две. Още веднъж той се спасил под портокаловото дърво и след това с меч в ръка се втурнал към дракона и го пронизал под крилото, където няма люспи, така че да падне мъртъв в краката му.

3. Китайският дракон

В китайската култура драконите са символ на сила и богатство. Те са символ на императора в китайските династии. Повечето китайски дракони могат да летят, но не с крила, а чрез магия. Те били смятани главно за водни животни, които обитавали реки и морета. За разлика от западната култура, в китайската драконът е символ на щастие и късмет. Дори сред тях имало йерархия.

В Китай съществуват много празници, посветени на дракона. Днес много сгради в Китай имат по покривите си скулптури, изобразяващи драконови глави. Силата на дракона символизира силата да се управлява едно кралство. Драконите са носители на кралско достойнство и носят плодородие на хората и техните отрасли.

Според една от легендите, на земята нямало реки и езера, съществувало само Източно море, в което живеели четири дракона: Драконът Лун, Жълтият дракон, Черният дракон и Перленият дракон. На земята настъпила голяма суша и хората нямало с какво да се препитават. Когато четирите дракона видели това, съжалили хората и решили да поговорят с Нефритовия владетел, който бил господар на небето, земята и моретата.

Той обаче не удържал на обещанието си да прати дъжд и драконите решили да помогнат на хората като погълнат вода от морето и я разпръснат като дъжд с устите си. Тогава Нефритовият владетел се разгневил и заточил драконите на четири високи планини. Но и тогава те не съжалили за постъпката си и се превърнали в четирите големи реки в Китай – Яндзъ; Хуанхъ – Жълтата река; Хъйлундзян – Черният дракон и Джудзян – Перлената река.

4. Скандинавският дракон

Според легендата драконът Фафнир бил пазител на златно съкровище. Сигурд или Зигфрид („победа“), в скандинавско-германската митология, е героят, син на Зигмунд и Зиглинд, ученик на ковача Регин, брат на дракона Фафнир, пазещ прокълнатото златно съкровище на джуджето Андвари. Именно Регин, който приема Сигурд за свой син, изковал на героя меча Грам, с който Сигурд ранил смъртоносно чудовището в лявото рамо.

Сигурд победил дракона, но когато кръвта на Фафнир паднала върху езика му, той започнал да разбира езика на птиците и научил за намерението на доведения му баща да го убие. Той убил своя осиновител и откраднал съкровището на Фафнир.

5. Японският дракон

Японският дракон е олицетворение на най-различни божествени сили. Той е силно повлиян от китайския, но бил изобразяван само с по три нокти на крайник и имал по-извито тяло. Японският дракон е символ на водата и носи мъдрост, богатство, сила и успех. Друго, по което се различава от китайския, е, че китайският дракон носи символика за дъжда и за бедствията, породени от него. В японската митология Рюджин е богът-дракон на моретата, обитаващ подводен, богато украсен дворец, изграден от червен и бял корал.

Рюджин контролирал приливите с магически морски скъпоценности. Хората трябвало да се приближават към Рюджин с голяма предпазливост, тъй като никой смъртен не бил в състояние да оцелее от гледката на цялото тяло на дракона. Когато бил гневен, Рюджин предизвиквал морски бури. Драконите можели да се превръщат в хора, да се женят за тях и да създават човешко потомство.