Пещерите на България

1. Магура

(1.) Местонахождение

Намира се на южния склон на карстовия рид Рабишка могила, Западен Предбалкан. Разположена е на около 18 km северозападно от град Белоградчик и на около 1,5 km северозападно от село Рабиша.

(2.) Описание

Образувана е от карстови процеси в дебелослойни долнокредитни сивобели варовици. Тя е сред най-големите български пещери. Изходът ѝ се нарича Вратача.

Обособени са зали и галерии: Триумфална зала, Полето, Хармана, Прилепна галерия, Стрелбището, Галерия с рисунки, Зловеща галерия, Слънчева зала, Зала на сталактоните, З

ала на падналия бор, Зала на тополата, Тронна зала, Концертна зала. Някои зали са с колосални размери. Всички зали са свързани чрез галерии и пещерни тунели, има много сталактити, сталагмити и сталактони, а в Триумфалната зала има малко езеро.

В пещерата има постоянна температура от 12 °C. Общата дължина на галериите ѝ е 2500 m.

(3.) Рисунки

о стените могат да се видят рисунки от няколко исторически епохи, правени с гуано (тор от прилепи). Най-ранните рисунки са от к

ъсния палеолит, има и от времето на неолита; най-новите са от бронзовата епоха и са рисувани между 3000 и 1200 г. пр.н.е.

Рисунките изобразяват предимно ловни сцени, слънчево-лунен календар, плодородие. Повечето са групирани, но има и отделни рисунки. Някои са релефни поради естествената ерозия на скалата под тях.

Внесените микроорганизми от външната среда, образуваните плесени поради постоянното осветление и намесата на хората рушат повечето рисунки и дълго време Галерията с рисунките е била затворена.

Леденика

(1.) Местонахождение

ещерата Леденика е разположена на 16 км от град Враца, на територията на Природен парк „Врачански Балкан“. Намира се на 840 м надморска височина в Стрешерския дял на Врачанската планина, в местността Леденишки увал.

Образувана е в малмски варовици (капротино-орбитолински варовици – долна креда) през кватернера, когато са се образували повечето български пещери.^[1]

(2.) Име

Пещерата получава името Леденика заради натрупването в началните ѝ части – „Преддверието“ и „Малката зала“, на големи прозрачни и млечнобели маси лед през зимния сезон (от края на ноември до май, когато температурите в тях се понижават под 0 °C); изследвани са от геоморфолога Вл. Попов.^[1]

(3.) Откриване и изследване

Пещерата е била известна още по времето на османското владичество. Овчарите са я използвали, за да съхраняват вътре овчето мляко. Посетена е и картирана най-напред от Ненко Радев през 1922, 1923, 1924 и 1925 г. Районът около пещерата е бил собственост на Хр. Чомаков, който през 1927 г. дарява 100 декара ливади и гори на туристическото дружество „Веслец“, Враца. По-късно пещерата е благоустроена и през 1961 г. отворена за посещения.^[1][2]

Входът на пещерата е разположен в най-ниската част на Леденишкия увал, на дъното на долина, имаща форма на леген. Температурата се променя от –7 °C до 15 °C в преддверието и до 8 °C във вътрешността. Влажността на въздуха е 92%. Има множество галерии и интересни калцитни форми – сталактити, сталагмити и сталактони, формирани в продължение на хиляди години. Дълга е около 320 m, с денивелация 37 м (-21 м, 16 м) и има десет зали. Първата зала е Преддверието (най-ниската част на пещерата), в която се издига огромна ледена колона с диаметър близо 21 метра. Следват няколко метра, през които човек трябва да се движи ниско наведен – проходът Плъзнята. През него се достига до Малката зала, която има почти кръгла форма, дълга е 21, широка 17 и висока 5 м. Началните части на пещерата обикновено не задържат погледа, но именно тук от ноември до май се появяват заледяванията, дали името на пещерата. След още едно стеснение, през пещерния коридор Комата, се достига Голямата (Концертна) зала, дълга 60, широка 45 и висока до 23 м. Тя е много богата на образувания; някои от тях са наречени с различни имена заради интересната им форма – Крокодила, Главата на великана, Сокола, Дядо Коледа, Къщичката на баба Яга и много други. Под Концертната зала се намира още една – Хладилника. В минали времена хората са я ползвали за съхраняване на бубено семе. Отклонявайки се вдясно от Концертната зала, се стига до малко синтрово езеро с дълбочина 0,50 m, за което има легенда, че водата му е вълшебна и изпълнява желанието на всеки, който потопи ръката си в него.

От Голямата зала по железни мостове се преминава през Малката и Голямата пропаст, през коридора Завеските и се стига до т.нар. Бяла зала. Тук могат да се видят образуванията Свекървен език, Жената на великана, Слонът, Къпещата се девойка. Най-високата точка на пещерата се нарича Седмото небе.^[1][3]

Пещерата е най-атрактивна за разглеждане през зимата и пролетта. Според специалистите тя има „божествена“ акустика.