Моделирана реалност

Не помня нищо. НИЩО.

Отворих очи и открих, че съм щастлива от този факт.

Забравила съм коя съм, къде съм, какво трябва да правя днес, защо е важно да го направя. Свободна съм.

Протягам се и ставам бавно с усмивка, която се появява като полъх – спонтанна и лека. Поглеждам към огледалото, където има бележка с формата на звезда.

 

 

 

 

 

 

 

 

2022 година е. Казваш се Светла. Наслаждавай се! Животът е прекрасен!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Не беше лесно да стигна до тук.

Всичко започна през 2016 година.

След високоскоростно преминаване през живота като дъщеря, съпруга, майка, чистачка, готвачка, колежка и много други – изведнъж осъзнах, че съм жена на 35 години, омъжена, с две деца и сигурна работа. Имам дом, в добро здраве съм и съм ОТЧАЯНА!!! ЗАЩО? НИМА? КАК ТАКА?

Един филм ме накара да се огледам. Филм, който ми подейства като студен душ! Къде съм? Коя съм? Защо съм тук? Прекрасен филм – „Доктор Стрейндж“. Благодаря на Бог, че попаднах на него и някой го е създал, за да ме блъсне като влак!

В него главната героиня обобщи всичко важно, което искаше да предаде на гледащите, с думите „Важният не си ТИ! НИЩО не е лично”.

Умрях от срам! Вярно ли? Досега съм живяла с главата надолу…

Аз не съм важната!? Винаги съм мислила, че аз съм важна, въпреки че съм живяла пренебрегвайки себе си. А реално аз не съм важната, но трябва да живея така, че моят живот да е част от общото важно? Всъщност е доста голямо облекчение, че не аз съм важната! Дори е божествено хубаво, че нищо не е лично…

„Питаш ме какво виждам в твоето бъдеще? Виждам ВЪЗМОЖНОСТИ…“

 

 

 

 

 

На следващия ден:

 

За миг изплувах от дълбокото и с жадни глътки поех въздух. Много пъти бях чувала, че имам право на избор, мислех си, че е логично да е така.  Имам си тяло и разум – всичко, което ми трябва. НО защо винаги когато реша, че силно искам нещо, то точно в този миг започва все повече да ми се изплъзва…

Отново вдишах. Не бях гневна. По скоро учудена , че не „спя”! И само се молех да е за време достатъчно дълго, за да напиша тази книга, да не се откажа, да не потъна  надълбоко…

Единственият ми шанс беше да потърся сламка, за която да се хвана, за да…спася душата си. Защото става въпрос за НЕЯ, тя крещи и настоява, че е дошъл моментът да се опомня. Тази книга е моята сламка.

 

А имаше време, когато мечтаех да съм герой, да спасявам…, но Господ  ми прати герои, които да са до мен и всекидневно да ме спасяват! Първо в лицето на родителите ми и моята сестра, после – съпругът ми!

Мислех си, че на момчетата им е по-лесно в живота и Бог ми прати син, за да ми разказва как е в действителност.

Надявах се да съм на първа страница на някое модно списание и Бог ме дари с дъщеря, която дори по-силно от мен да иска същото за себе си.

Бях много гневна, че се налага да съм „добро момиче“, че нямам избор и с такива добри родители, не мога да си позволя да съм лоша. Сега, със съпруга ми, причиняваме същото тежко емоционално състояние на безсилните си деца!

Отново ми се „спи”. Но ако тръгна по течението сигурно ще се събудя чак на 66 години, когато ще е късно за героизъм. Нямам никакво време! Искам още веднъж да победя. Усещала съм това чувство в кръвта си.

Бях готова на всичко!

Беше толкова невъзможно!!! Кръвта ми под кожата кипеше… Кожата ми настръхваше. Чувствах се жива. Налага се да започна отначало, все едно съм друг човек. Четох много книги и чух много теории.

Все още съм далеч от Бог. Не мога да решавам сама, не мога изобщо да видя какво има пред носа ми, камо ли в края на пътя, по който съм тръгнала. Но съм създадена от Бог и, ако той е мой баща…, все нещо ще трябва да си спомня!!!

Открих няколко ВЪЗМОЖНОСТИ за себе си:

Реалност №1 – будно състояние, хиляди отговорности и задължения, неосъществени планове, неудовлетвореност и безнадеждност, въпреки всичко.

Реалност №2 – дълбок сън, телепатия, хиляди различни светове, учители от други измерения, свободна воля.

Реалност №3 – моделирана реалност в будно състояние. Това, до което успях да стигна до сега. Но всяка една реалност отваря врата към следваща, така че… ще видим.

За №1 няма да споменавам. Мисля, че достатъчно много време й отделих от живота си. Ще ви опиша останалите две…

 

 

Глава 1

Реалност №2

Сънищата

 

 

Когато бях малка си спомнях само вълнуващите или страшните сънища. Другите не запомнях и не се интересувах от съня като сън, защото имаше много по-важни неща за мен в този момент. Забелязах обаче, че с времето все повече сънища си спомням. И което е още по-интересно, те ставаха все по-реални…Задавах въпроси на близките си, дали и при тях е така, но се оказа, че не е. По-скоро при тях е останало в онзи стадий, когато си спомнят само някой вълнуващ сън. А аз започвах вече да им досаждам с моето: „Снощи сънувах…“ Понякога ми трябваше време, за да се опомня, да вляза в новата/стара реалност, особено когато в съня си съм била в друго, много по-приказно измерение. Имах усещането, че между мен – в будно състояние и мен – в състояние на сън има невидима граница, която с всеки ден изтънява все повече и световете ми се сливат. Започнах да очаквам съня! Къде този път ще ме отведе? Какво ще ми покаже? Чувствах се невероятно свободна, все едно съм превъзмогнала ограниченията на тялото. Открих, че някой сънища имаха връзка с живота ми в будно състояние. Свързани бяха с работата ми или със семейството ми. Предупреждават ме за нещо! А други просто ме отвеждаха на едно много различно място, за да го усетя, изпитам и изживея, без да имат връзка с нищо друго. Вече обръщах внимание на всеки един сън. В момента, в който започнах да ги записвам, за да видя изминатия път и връзката, в същия този момент започна моето магично изследване, което постепенно завладя вниманието ми и стана част от живота ми! Много от личните ми уроци, идваха по този път, за да ги осъзная.

Оказа се, че всеки път ЗАСПИВАЙКИ, АЗ ТРЪГВАХ ПО ПЪТЯ НА МОЕТО ПРОБУЖДАНЕ!

 

Благодарна съм за всички сънища, които имам щастието да си спомням, защото те с бавни стъпки ме отвеждат до разбирането коя съм аз, от какво истински се нуждая и какво няма никакво значение за мен, как точно е устроен прекрасният ни свят и какво е нужно да дам от себе си за него. Ето защо молитвата, която знам от баба ми, само малко я допълних с написано от други светли души и избрах да я казвам всяка нощ, за да са ми ясни сънищата и да разбирам смисъла им.

 

 

Молитва преди сън:

 

′′Господи Боже наш, като благ и Човеколюбец, прости ми каквото съгреших в тоя ден с думи, дела и помисъл. Дари ми мирен и спокоен сън. Моля те, изпрати ми Твоя Ангел Пазител да ме закриля и пази от всяко зло, защото Ти си пазителя на нашите души и тела, и на Тебе въздаваме слава — на Отца и Сина и Светия Дух, сега и винаги, и во веки веков.

Господи, позволи ми тази вечер да отида в твоето училище за любов, мъдрост и истина, за да се науча да служа на твоята кауза по-добре, за да дойдат Царството ти и правдата ти на земята. Амин!′′

 

 

 

 

 

1. Всички и всичко е частица от едно и също

 

Имаше време когато сънувах често един и същ сън. Беше по времето когато моята баба ни разказваше (на мен и сестра ми) за Бог, за ангелите и за дявола. Аз сънувах как Дяволът се изправя пред мен и ме гледа заплашително с огромно превъзходство. В съня си отчаяно се оглеждах, търсейки Бог в постоянна молитва: „Моля те, Господи, помогни ми! Ела да ме спасиш!”

Но Дяволът сякаш знаеше, че никой няма да дойде.

„Къде е твоят Бог, сега?” – ме питаше той с насмешка.

Когато се събуждах ужасена, аз не разбирах, защо Бог не идваше на помощ, да ме спаси…

Сега вече знам защо… Бог не е Някой извън мен!

Дяволът, аз и всички други хора, ангели и същества – всеки и всичко е частица от Бог.

Затова Дяволът, в съня ми, беше толкова уверен, че никой няма да дойде. Той самият – също е част от Бог! Знаеше, че аз още не осъзнавам: Бог е част от мен! Аз съм част от Бог! Ние сме много. Аз съм част от многото. И всички сме много силни. Но САМО, ако го знаем. Ако не чакаме нещо извън нас да дойде да ни спасява. Мислейки си, че сме слаби, сме наистина слаби!

И самото прозрение е пронизващо мощно: „Аз мога да съм всичко! Мога да имам всичко! Да съм където искам! Мога да съм щастлива!“. Въпросът е накъде съм насочила вниманието си и за какво съм настроила честотата си за прихващане.

Много пъти след този сън отново чаках помощ и насоки…Въпреки, че вече знаех.

Понякога ги получавах , понякога се налагаше да впрягам всичките си собствени сили. Оказа се, че имам такива!…

Друг много силно въздействал ми сън, беше този, в който можех да минавам през стените. Бях дете. На около 10 години. Намирах се в апартамента на баба и дядо, заедно със сестра ми и двамата ни братовчеди. Играехме на гоненица. Беше много забавно, смеехме се от сърце. Но всички се учудваха на това, което аз мога – да минавам през стените. Аз също бях учудена… Заставах пред стената, протягах ръка, после крак и вече бях от другата страна. Още усещам как се чувствах от осъзнаването, че това, което мога не е нормално! И разочарованието, че ми става все по-трудно да го правя. Сякаш с времето стените ставаха все по-плътни. Накрая едва се измъкнах от една такава стена и просто престанах да го правя, за да не остана вътре!

Сигурно това е било, защото съм започнала да пораствам.

Вече ми е било трудно да вярвам в някой неща. Например, че мога да минавам през стени…”Ще бъде според вярата ви” – както е казано.

 

2. Датата

 

Днес е 04.04.2019 г. Снощи спах дълбоко и се радвах, че мога да спя така, без да се стряскам, въртя  и тревожа… Сънувах , че вървейки по улица в град с красиви сгради се появи светеща дата, като на екран, с големи бели цифри – 22.02.2022 г. След около три години. Разбрах, че нещо хубаво ме очаква тогава. Дано да е така. Често забелязвам повтарящи се числа и се надявам това да е знак, че съм на прав път. Много се бях притеснила, след като изгледах клип на Сергей Николаевич Лазарев, в който той казва, че през пролетта на следващата 2020 г. ще настане „Царството Божие“ – време, в което всяка агресия се превръща бързо, дори мигновено в програма за сомоунищожение. Обясняваше, че е видял аурите на хората да светят, а това се получавало не само когато човек приеме енергетиката на новото време, но и когато изгуби всичко земно, в мига преди да умре…

Искам да мога да пречистя душата си. Да предам човешките си желания на Бог, за да мога да ги разгледам отстрани – без емоции. Искам да мога да се простя с всички, които обичам – близки, далечни, живи или не…Искам да нося светлина и смирение навсякъде където отида и да предавам на хората радост и спокойствие.

Но каквото и да се случи оттук нататък, до днес аз ЖИВЯХ щастливо, ЗАКРИЛЯНА бях, много от мечтите ми се ПРОЯВИХА и успях да им се порадвам.

Имам СЕМЕЙСТВО и ДОМ…

 

 

3. Изпитът

 

По време на почивката ни в Хисаря през 2019 г. /от 5 до 14 август/ сънувах друг много интересен сън, който запомних добре.

Нощ е. Ясна нощ, с чисто от облаци небе. Само луната ясно се откроява, бяла и кръгла. До мен стои някакво същество, ниско и бяло, от което аз не се страхувам. Знаех, че не е човек. Облечено е в някакъв бял изолиращ костюм. Казва ми: „Отворих вратата, но не знам какво ще влезе през нея. Бъди внимателна и нащрек!“ Аз отговарям с „Добре“ и лягам върху някакво плоско и равно легло, нещо като твърда кушетка. Не след дълго виждам малка светеща пръчка, да се движи с непозната бързина около мен. Изпитвам страх, защото не знам какво е това, добро ли е, зло ли е, и какво иска. Бялото същество стои до мен и с равен глас ми казва: „Ти какво ще направиш сега, при това положение? Какво ще направиш Ти?“. Аз си спомням първия сън, който записах тук, когато се чувствах безсилна и молех за помощ отвън, и реших, че аз имам частица от Бог в себе си и имам свободна воля. Затова се изправих. Гледайки бързо движещата се светеща пръчица, казах заповедно и с твърд глас: „Стой! Не се доближавай! Спазвай дистанция!“. Светещото нещо или започна да се движи по-бързо, и то толкова, че ми се струваше неподвижно, или наистина спря да обикаля около мен и застана на нивото на очите ми, като леко вибрираше. В този момент аз усетих някаква мощна енергия да тръгва от началото на гръбначния ми стълб. Тъй като не го очаквах и не бях сигурна дали е за добро, аз отново се уплаших и то толкова много, че когато мощната енергия стигна до средата на гръбначния ми стълб, аз се събудих от уплаха.

Може би част от изпита го взех, защото не се почувствах жертва, а се изправих и изказах твърдо волята си. Но другата част от изпита не го взех… Дали трябваше да се доверя и да оставя енергията да премине по целия ми гръбначен стълб???

От мен ли идваше тя или от другаде?

През този ден очите ми блестяха неестествено. А аз си спомнях целия сън без усилие…

Има още много да се уча.

 

 

4. Код или версия на игра

 

Снощи на 30.08.2019 г., в първите часове на деня, сънувах, че чета някакъв документ. Нищо друго не запомних от съня и от документа, само някакви цифри с точки между тях. Някаква комбинация между редовете в документа – 1.11.8.1. Запомних я добре, защото разгледах внимателно цифрите и в съня си си помислих: „А, отново сънувам единици и това число единадесет, но защо има точки между тях и каква е тази осмица???“. Сутринта реших да напиша точно както съм запомнила комбинацията в Google. След като се позабави доста, търсачката изведе съобщение: „Няма достъп до този сайт!“. А имало такъв сайт ли? Написах същата комбинация, но без последната единица и се появи някаква актуализация на компютърна игра. Но компютърната игра се казваше: „Последният ден на Земята“!!! В тази игра някакъв мистериозен вирус е заразил по-голямата част от човечеството. Променил е съзнанието им и ги е превърнал в зомбита. Главният герой се опитва да оцелява. Може да става дума за някаква версия за програмиране на компютърни игри – аз съм много далече от това. Имаше много непознати думи за мен, като клъстер. Това означавало група компютри, свързани в мрежа помежду си, за да осигурят повече изчислителна мощ, взети заедно.

Изобщо нямах представа защо го сънувам това!!!

Но по-късно, през февруари 2020 г. в китайския град Ухан избухна епидемия от неизвестен до сега вирус. Този вирус се разпространи по цялата земя и зарази огромно количество хора. Много не успяха да оцелеят и в крайна сметка се стигна до незапомнена в света пандемия. Явно актуализацията действаше. Населението и реалността се актуализираха…

 

5. Пъзел

 

На 14.05.2020г. сънувах огромно пространство, част от повърхността на земята – с хълмове и равнини. Интересното беше, че повърхността на земята беше прозрачна, като от стъкло, а отдолу се виждаше безкрайно стълбище… Но не такова, което да води само нагоре или надолу, а се извиваше настрани и водеше напред или назад, във всички посоки. Това, което виждах под краката ми бяха безкрайни стъпала. А аз вървях по прозрачната повърхност отгоре и не бях сама. Бях в почивка. Все едно до сега сме се обучавали в някакъв фантастичен университет и в момента сме в почивка. Повечето хора се разхождаха по двойки и си говореха. С мен имаше едно друго момиче. То ме попита:

• Ще ми кажеш ли какво знаеш ти?
• Какво имаш предвид? – попитах.
• О, значи не разбираш? Искам да ми кажеш какво знаеш ТИ? А, аз ще ти кажа какво зная АЗ.
• Ти откъде имаш тези знания?
• Точно като теб – и аз знам някой неща, без да разбирам точно откъде. Добре ще започна първо аз…

И започна да ми разказва някакви неща, които за съжаление не запомних. Като част от пъзел. Тя знае част от цялото, аз знам друга част, останалите разхождащи се знаят и те нещо друго. И само обсъждайки и споделяйки ще можем да сглобим цялото. И най-интересното беше, че в съня си аз наистина знаех някакви неща и осъзнавах, че са само малка част от всичко. Осъзнавах ги като част от истината, а останалото е пълнеж от неважна и ненужна заблуда.

Дъщеря ми ме събуди и така й не можах да сглобя пъзела…

Моята частица от истината, частица от пъзела, която знам АЗ и която задължително трябва да предам на другите може би е, че освен растенията, животните и хората, то и предметите, въздуха и самите частиците – също НИ ЧУВАТ. Трябва да се научим да им говорим. Трябва да сме наясно, че са разумни!

 

 

 

6. Промени в работата

 

Сънувам, че съм в офиса. Там има някакво разместване и вместо две бюра, както са по принцип, вече бюрата са четири. Когато всички излизат и аз оставам сама в стаята, вдигам компютрите нависоко и заставам под душ, който потича и ме облива, както съм направо с дрехите. След като водата спря, забелязах, че на дясната ми ръка има няколко малки змийчета. Зелени и късички, които се бяха залепили за ръката ми на своите изплезени дълги езичета. Аз започнах да ги отлепям от ръката си и успях да убия почти всички, без една, която избяга по коридора. Аз също тръгнах по него и стигнах до голяма светла зала с две големи маси с бели покривки, които бяха доближени и подредени като за банкет. Столовете очакваха всичките ми колеги, които още се суетяха по етажите, но се очакваше да дойдат и да седнат. Масите още бяха празни, само покривките блестяха от чистота, а пред всяко място имаше бележка с име. Аз разбирах, че отговарям за списъка. Слязох на долния етаж, където течеше подготовката и влязох при началничката. Тя ме попита дали всички от списъка са заели местата си. Аз отговорих, че очакваме Николина, която не е дошла още, а вместо Филип е пристигнала друга колежка с дълга черна коса, която е заела мястото му. Знаех, че за списъка ми помага и някой друг, но не можах да се сетя кой, след като се събудих. В съня излязох от стаята на началничката и отидох до кухнята, където се приготвяше храната за сервиране. Това беше много необичайна кухня! В средата на стаята имаше кръгла бяла маса, която имаше все едно ограда. Тя не позволяваше да се види как точно се приготвя храната. Като с асансьор бялата порцеланова чиния върху масата се спускаше надолу, там се случваше магията и след това се качваше нагоре с красиво подредена като в най-скъп и луксозен ресторант храна. Чиниите идваха една по една. За всеки един човек – специална храна. Това, което се появи пред очите ми беше нещо като кроасан с подредени отстрани ягоди и сметана. Поне това видях в чинията, която понесох към двете маси, а те вече бяха започнали да се пълнят с колеги. Всеки беше седнал на мястото с името си отпред, но имаше още незаети места. Директорката се появи на вратата. Беше друга жена, не тази която ми е директор в момента. С къса светла коса, на средна възраст, с добро телосложение. С широка усмивка и разтворени, като за прегръдка ръце тя приветства присъстващите с думите: „Добре дошли! Радвам се да ви видя! Как се чувствате?“. Всички й се усмихнаха и й отговориха, че са добре. Само една колежка гледаше намръщено и говореше злобно, че не е доволна от мястото си, тъй като стояла до хора, които не харесва. Тогава директорката й предложи друго място в далечния край на масата, в ъгъла и тя троснато се премести, защото не можеше да откаже. Аз също заех мястото си на масата. Очаквахме всеки да получи красива бяла чиния с вкусна храна, но знаехме, че това се случва бавно, защото се приготвяха една по една…

Известно време след този сън се разбра, че нашето общинско предприятие се слива с друго /двете събрани маси/, очаквахме нови колеги в нашата сграда и те бавно започваха да заемат местата си. Мрънкащата колежка беше в дълъг болничен и на нейно място бяха взели друго момиче. Когато се върна колежката беше много груба и се държеше зле с момичето. Интересно дали ще я преместят в „края на масата“. Някой колеги напуснаха предприятието, но аз съм тук, заела съм си мястото и очаквам моята бяла чиния с храна за душата ми.

 

 

7. Предначертан път

 

8. Нов живот и Иран

 

Днес сме събота – 12.11.2020г. Снощи цялото семейство бяхме на гости. Прибрахме се късно и легнахме късно да спим. Сънувах интересен сън:

Намирах се в двора на една болница. Бях с маска, която се беше смъкнала надолу и не покриваше носа ми. Около мен имаше още двама души. Разговарях с единия човек, докато вървяхме през зелените площи. Осъзнах, че не върша нещата правилно. Но нямах повече време! Забелязах три млади жени, които идваха към мен – за мен. Бяха облечени в бели медицински униформи. Едната беше руса с добре опъната, вързана на опашка коса. Каза ми, че животът ми е приключил! Без да се сбогувам! Без да съм готова! Без да съм очаквала! Трите ме обградиха и ми казаха, че нямам избор и трябва да тръгна с тях.

Не бяха недобронамерени – напротив. Просто ме изненадаха и аз не ги очаквах. Тръгнах с тях. Влязохме в една къща. С мен имаше още двама, чийто живот също беше приключил ненадейно. Наредихме се на опашка пред едно гише. Зад гишето застана една от жените с бяла униформа – тази, която имаше тъмна, леко чуплива коса. На всеки обясняваше къде ще отиде оттук, след като е починал. Разлистваше нещо като тетрадка, в която беше записан пътят на всеки един човек. Когато дойде моят ред, жената ми каза: „Ти скоро ще се родиш в Иран. Там е много трудно. Но не се притеснявай – аз ще бъда твой баща там“.

А аз си мислех, че нищо не знам за Иран!!! Може би се очаква война и имат нужда от души. Затова ли не ми оставиха време да си довърша делата в сегашния живот? Нещо се е объркало, ли? Като, че ли не е било замислено така, но се е наложило…Но аз как ще помогна, като ще съм бебе и докато порасна ще мине много време?

Нямам отговор!

Събудих се. Премислих и видях, че съм жива и съм още тук, значи те все пак ми дават малко време, нали?!

• Иран е държава в Близкия Изток. Ислямска република в Югозападна Азия, наричана в миналото Персия. Столица – Техеран. Център е на една от най-древните цивилизации в света.

 

На 21.02.2021 г. попаднах на едно интервю с професор Дамян Попхристов. В него става дума за иранците и за българите като…роднини!…

В хрониките на неизвестен историк в библиотека някъде в Ню Йорк прочел за поклонническия път на Константин Велики през 313 година. В хрониката се казвало следното: „ Императорът спря в Средец /днешна София/ и покани на закуска видните българи. Присъстваха и разни чужденци…” Значи българите през 313 г. са били уседналото население в Средец! През 681 г. Византия започва да плаща данък на българите, но България отдавна е съществувала като държава! Професор Попхристов, изумен от наученото, започва усилено да търси и други източници и доказателства. Предприема пътувания по „българските следи” в различни държави. Обикаля със студенти по света, водейки семинари за богомилите.

Едно такова пътуване го отвежда до Иран. Оказало се, че иранците знаят за нашата история и за нашата култура много повече отколкото ние самите. Българите сме имали три пъти обща граница с Персия! Иранците знаят, че ние българите сме с арийски, а не с азиатски произход. Видял е една уникална карта разположена на цялата стена на археологическия музей в столицата Техеран, която показва преселението на арийските племена. Една огромна стрелка от Каспийско море посочвала пътя надолу към днешната територия на Иран, на нея пишело „перси” и до нея друга една още по-голяма стрелка, на която пишело „българи”! Навсякъде в Иран отношението към българите било като към роднини.

Всичко това ме навежда на мисълта, че е възможно да съм сътворила карма на тези земи и с този народ някъде много назад във времето и затова сънят да ме отвежда там.

Един месец по-късно вече започвам да обръщам внимание на новини за нови конфликти и напрежение в Иран…

Сигурно животът там няма да е лесен.

 

9. Бумеранг

 

Тази нощ срещу 16.12.2020 г. усетих за втори път колко бързо и силно това, което излъчвам се връща към мен. Сънувах, че много съм ядосана на мъжа ми. Говорех му с гняв, думи, които се блъскаха в него и които не можех да спра. Той си лежеше на спалнята, а аз изправена до леглото нареждах! Беше спокоен, дори се усмихваше! Моите думи не го разстроиха. В един момент ме придърпа да легна до него и в мига, в който ме гушна всичко изречено от мен, като ударна вълна, ме блъсна в гърдите. Сякаш той като огледало отрази емоцията ми. Тя така силно ме удари, че я усетих физически и се събудих стенейки и хлипайки. А той ме чу в реалния живот и ме прегърна, за да ме успокои.

Молих висшите сили да ми показват буквално посланията. Бях объркана в тълкуването на някои сънища и затова ги помолих да е буквално. И ето, съвсем ясно ми показват, че каквото излъча – точно това веднага ще получа. Това не е така само при мен. Важи за всички. Това, което излъчваме се връща при нас!

И още нещо много важно ми показа съня срещу 16.12.2020 г. Всичко е свързано помежду си. Аз изпращам рейки енергия на себе си в будно състояние, това значи, че изпращам рейки енергия на себе си и от другата страна. Когато пък в съня си съм изпратила негативни мисли към мъжа си, те и в будно състояние са стигнали до него, а после са се отразили към мен! Двата свята са почти напълно слети. Границата е само видима и твърде тънка.

А съпругът ми е моя личен духовен учител, личен лекар и съветник. Много често ми показва, че „Хубавото вече е тук!” Когато обсъждахме с него, че всеки малък успех наистина води винаги до друг, той мъдро каза: „Да, успехът води до друг успех.  НО неуспехът също води натам! Затова всичко е наред – вървим към успех.”

 

 

10. Отново за свободната воля

 

Сънувам, че аз и мои приятелки говорим и общуваме с три, на вид човешки същества, но в последствие се оказва, че са извънземни. Те ни притискаха да правим лоши и нечестни постъпки, ние не искахме и те започнаха да ни изнудват. Например, докато пием кафе с приятелките ми, на масата се очертават от нищото образите на нашите деца. Това беше заплаха, че ако не изпълним поръчаното, децата ни ще пострадат. Аз бях много изплашена. Но когато се изправих срещу едното същество в човешки образ започнах да го удрям и да викам: „Тук си на Земята! Аз имам свободна воля! Ти нарушаваш моята свободна воля! Нямаш право! Ще бъдеш НАКАЗАН от Бог! Ще бъдеш НАКАЗАН!…“

Тук сме на Земята…

Ние всички имаме СВОБОДНА воля.

Но моята свободна воля ЧАКА подходящото време да бъде осъществена. Времето, в което това ще стане е БОЖИЯ работа! Защото само ТОЙ знае кога ще е добре за всички.

Свеждам глава пред величието и красотата на тази планета! Тук е така!

 

 

11. Радиовълни

 

Сънувам, че съм в капсула около орбитата на Земята. С мен в капсулата има още двама души. Мъж и жена. Спокойно разговаряме за нещо. Аз съм с гръб към кръглия отвор, откъдето мога да виждам Земята. Всичко е много спокойно, аз знам, че за първи път съм в капсулата, за да наблюдавам. Изведнъж всички млъкват. Двамата други пътника гледат точно зад мен, през кръглия прозорец. Аз бавно се обръщам и виждам невероятно красива гледка. Разноцветни вълни обливат Земята и плавно се движат около нея. Опиянена от красотата, тихо питам какво е това. Мъжът ми отговаря, че това са радиовълни и единствено на Земята може да се наблюдава това приказно явление.

 

 

Глава 2

Реалност №3

 

И така, кога точно забелязах, че има хора които сливат двата свята – този в будно състояние и този, в който съзнанието им е свободно да вижда всичко, без ограничението на ума? Забелязах го когато баба ми започна да вижда светци, които й говореха и дори пееха в хор, в малката стаичка на 15-я етаж! Не изглеждаше болна! И живя няколко години след това, по този начин. Постепенното сливане на двата свята подготви душата й за прехода. Но тя живееше едновременно в два свята! Възможно ли е това? Правят ли го хора, които не са в края на живота си? Аз мога ли да живея така? Това добре ли ще е за мен и моите близки?

И като стана въпрос за баба ми, тя ми е споделяла, че е придобила истинска вяра в Бог, когато една вечер в болничната стая, когато била на лечение, погледнала през прозореца и видяла на фона на пълнолунието, в светлината на кръглата луна – голям кръст. Това си го спомних през един хубав летен ден докато бях на терасата, седнала на стол и нещо шиех. Спомних си това и вдигнах поглед към небето. А там – огромен, невъобразимо красив, 3D гълъб, от бели облаци! Не можах да повярвам, знак специално за мен! Защото много пъти съм си мислила, че кръстът не трябва да е символ на една религия, която претендира да води към божията любов, милост и всеопрощение. Това е знак, символизиращ мъките и страданията. Но ГЪЛЪБЪТ е друго нещо! Колко лично и специално отношение имат небесата към всеки един човек.

Светът е голям и спасение дебне отвсякъде!

 

 

 

Тъй малко пъти своя шепот чувам…

Отвъд шума нестихващ всекидневно.

Най-често стена, във тревоги плувам,

ежеминутно страдам, гледам гневно!

 

Но ето тук, в една хотелска стая,

заслушах се, с една молба гореща –

да видя Бог, да го позная,

да съм готова днес за тази среща.

 

Потърсих всичките причини да не чувам,

преградите, за да не виждам светлината,

разтърсващи кошмари да сънувам,

да бъда лоша, даже към децата.

 

Забравила съм себе си по пътя!

Коя бях аз? И за какво копнеех?

Ще трябва да се върна, да отстъпя,

да разбера защо до днес не смеех.

 

 

 

 

В един момент започнах да виждам ЧУДЕСАТА, които Бог прави за мен навсякъде.

Беше ми много трудно в училището, където работех. Осъзнах каква огромна отговорност нося и колко тежка е задачата ми там. Молих  Бог да ми избере по-лесен път. Една нощ  поисках отговор на въпроса с какво друго мога да съм му полезна и може ли да е наистина нещо ДРУГО? Настоявах  да ми даде знак! Вечерта сънувах цял хор около мен да пее непрестанно: „Без наука, няма сполука!” Събудих се ужасена, но с отговор…

После пък реших, че точно в това училище е причината да се чувствам толкова зле и трябва просто да се преместя в друго. Кандидатствах другаде, но взеха по-ниско квалифицирани от мен хора, а мен не. Въпреки всичко отидох при директора с категоричното заявление, че напускам. За голяма моя изненада той започна да ме разубеждава и да ме съветва да остана поне до края на годината, а след това можело сама да си променя решението. Какво за Бога става??? Защо не мога да се оттегля от това място? Това се питах всеки ден, до момента, в който Бог реши да ме успокои и отново ми прати сън…

…В училище съм. Всички работят усилено. Всеки се суети и работата направо кипи. Само аз обикалям коридорите безцелно с мисълта, че след малко ще си ходя. Влизам в една стая, за да кажа на колегите довиждане. И точно преди да си тръгна педагогическата съветничка влиза в стаята, сяда на един стол и се обръща към нас с думите: „Седнете всички, имам да ви кажа нещо!” Аз се оглеждам притеснено, но ми се струва неучтиво да си тръгна точно сега, и сядам. А тя, с блага усмивка, изважда от една торбичка до стола си зелено клонче. На клончето висят 11 топченца увити в златен целофан. Тя ни го показва с думите: ”Вижте какво ви нося! Нося ви 11 щастливи години!”…

Благодаря ти Господи за този сън! Той породи в мен надеждата, че ме очакват и по-добри дни. Успокои душата ми.  Не 1, не 2, не дори 10, а цели 11 щастливи години!!!

Много по-късно потърсих значението на самото число – 11. Може би точно в него е било посланието към мен. Оказа се, че числото 11 е свещено. То символизира просветление и ново начало. Освен това е най-интуитивното и мистично число – представлява канала на подсъзнанието. Полето на числото 11 включва взаимодействието между хората на енергийно ниво.

 

 

Първата щастлива година

 

Докато се обърна и първата щастлива година вече е зад гърба ми. 2018 година включи в себе си неочаквани за мен събития. Изпитах, и се опитах да задържа, чувството на удовлетворение от победата. Радостта от новото начало и щастието да сбъдна една мечта. Имах своя звезден миг, когато открих, че много родители са ме избрали за желан първи учител на своите деца. Поведох втория си випуск ученици с много желание, но и с много страхове от огромната отговорност. Усетих момента, когато трябваше да ги напусна – заради себе си и заради тях. Започнах да търся варианти. Виждах образователната система като свръх-скоростен влак, от който, ако не съумея да сляза на някоя гара, ще излетя и ще си разбия главата. Много неща не можех да приема и вътрешно започнах да осъждам. Виждах в образи, как моя дух е като много крехко нежно цвете, гледащо към слънцето, а осъждането ме изсушава и погубва и аз увяхвам…

В мига, в който скъпият ми съпруг /още едно чудо в живота ми/, се съгласи с моето решение да си намеря нова работа, нещата се случиха светкавично бързо. Буквално – на следващия ден! Все едно, че неговото съгласие натисна копчето на сбъдването. Въпреки, че преди това аз бях търсила работа без да му кажа и бях подала документи на няколко места, откъдето отговор нямаше. Ние, като че ли, наистина сме се превърнали в едно цяло. Мисълта ни за общото благо ни свърза с невидима нишка и заедно оформихме сферата на нашето семейство, така че вътре да е безопасно и спокойно. Явно само с решението на двама ни във вселената избухва магията на сбъдването. Това мое прозрение дойде след няколко такива случки, в които само споделяйки с Вальо и спечелвайки неговото одобрение се стигна до нещо реално.

Застанала пред непретенциозната сграда с офиси на държавната администрация, аз се пренесох години назад, когато завършвах  висше образование. Една състудентка работеше в тази сграда, точно работата, за която аз мечтаех. Бях дошла да я помоля, ако се отвори някаква възможност – да ми се обади. Знаех, че е почти невъзможно. Застанала срещу сградата, я гледах и си мислех: „ Искам да ми се случи! Искам тук да работя!”

И ето ме тук!  Но са трябвали години, на мен и на хората около мен. Всичко се случи в подходящия момент, за да съм полезна на Бог в неведомите му пътища.

Това обаче не означава ли, че можем да сбъднем само толкова колкото сме си позволили да поискаме? Най-многото, най-голямото за мен е било учител и по-късно служител в държавната администрация. Това бяха МОИТЕ лични граници!

 

„Защото всеки, който иска, получава;

който търси намира;

и на онзи, който хлопа, ще се отвори.”

/Лука 11:10/

 

Все пак в мен си стоеше едно съмнение и лека вина, за това че съм избягала от отговорност, като напуснах училище. И точно днес, в последния ден от годината, в офиса влезе възрастна жена, която много приличаше на моята баба /мир на праха й/. След кратък разговор, точно когато си тръгваше, ми хвана ръката и ми каза: „Това, което е трябвало да следваш, НЕ си следвала! Мястото, от което идваш е добро, но това също е такова. Въпреки всичко ти ще имаш късмет и добро семейство. Макар, че ще минеш през трудности.”

 

Господи, моля те, води ме в правилна посока! Следвам вътрешния си глас и се надявам да взимам правилни решения…

 

В началото на втората щастлива година

 

На десетия ден от януари попаднах на един мастър-клас на тема: “Планирай своята Година на сбъднатите желания”. Реших, че е много подходящо да изпробвам съветите, защото и без това очаквам годината да е щастлива… Според този семинар най-важното е човек да си отговори на въпроса: „Каква е моята мисия?“, защото:

 

1. Желанията се сбъдват, когато отговарят, или се доближават до мисията на конкретния човек.
2. Желанията се сбъдват, когато имат потенциала да подобрят живота и на други хора.
3. Желанията се сбъдват, когато знаеш, че това зависи от теб!
4. Алфа-честота за сбъдване.

 

И така, аз продължавам да вярвам, че съм герой…

Моето искрено желание е:

Навън е хубав есенен ден.

Застанала съм пред врата на сестра ми. Чукам на вратата и тя след малко се отваря от учудената ми сестра. А, аз й казвам:

„Много исках да пием тази сутрин кафето си заедно и, ето ме тук. А, между другото – имам билети за околосветско пътуване за всички. Ходи ли ти се в Куба или другаде по света!!! Искаш ли да се качим на камили или да полетим с шарен балон?“

Дори ако само си го представим заедно, значи вече е почти сбъднато. Значи вече сме наполовина там.

 

„Всеки, който иска, получава;

който търси намира;

и на онзи, който хлопа, ще се отвори.”

 

Любимата ми наздравица до скоро беше: „Да пием за светлото бъдеще!“

Но днес все повече ми се иска да кажа: „За хубавото време – СЕГА!  И за светлото бъдеще!“

 

Доста по-късно започнах да осъзнавам как с мисълта си мога да предизвиквам събитията от живота си.

Един ден държах чисто нов диск с песни. Трябваше да разуча песен номер 29, защото на следващият ден щях да я представям пред учениците. Погледнах  диска съсредоточено и му казах :”Трябва ми песен №29”. Пуснах го и автоматично започна точно тази песен! Не номер 1 или която и да е друга! Това се случи съвсем спонтанно и ме учуди безкрайно много. Предметите ни чуват! Те са енергия… Като нас!!! Знаех за растенията, но за неодушевените твърди предмети, които не се променят по форма, нямат нужда от светлина, вода и храна – е бях шокирана! Огледах се наоколо. Дали светът е толкова различен от всичко, което до сега съм знаела? Нима всичко е разумно?

Спомних си случаи, когато съм имала нужда от различни предмети и те са се появявали на най-необичайните места. Възможно ли е да са ме „чували“?

В мен започна да се оформя убеждението: „Аз излъчвам. Те приемат и се отзовават…” Разбрах, че има определени неща, които Бог очаква от мен и за които съм му нужна. Разнищването на тази мистерия е едно от тях.

И така… Днес е 07.04.2021 г.

Аз съм вече поуспокоена след ясния знак, който получих.

Но до днес не беше съвсем така.

Преди около месец зададох искрен въпрос към висшите сили, в будно състояние. От известно време си представях, че отново съм учителка и започнах да го искам и да го чувствам – започнах да изграждам тази реалност с мисли и чувства, както вече знаех, че мога. НО реших да попитам… И отговорът беше „НЕ“!

Пътувахме в колата и аз бях в неосъществената още реалност. Бях в училище, на първия учебен ден. Зад мен имаше първокласници, в ръцете ми – ухаещи цветя. В съзнанието ми отекваше въпросът: Ще имам ли втори шанс? От радиото се чуваха реклами. Точно преди да заспя, като в полусън чух от радиото сърдит мъжки клас, който твърдо каза: НЯМА ДА ИМАШ ВТОРИ ШАНС! Съвсем в прав текст! Напълно се събудих, стресната, че това изречение беше за мен. Но исках да съм сигурна. Не можех да повярвам!

Две седмици по-късно отново седях в колата. Мъжът ми точно беше излязъл, за да поръча нещо от един магазин. Допрях ръце една в друга и изрекох с надежда: „Моля Висшите сили, всички светли същности, ангели и архангели да ми дадат отговор на въпроса дали ще е добре за всички, ако отново съм учител! Ще бъда ли учител този септември?“ Погледнах небето с надежда, че ще видя знак в облаците. Мислех си за белия гълъб и очаквах да видя някакъв знак. Точно тогава чух как КЛЮЧАЛКИТЕ ЩРАКНАХА. Вратите се бяха заключили. Рязко и шумно! Огледах се, дали някой наблизо не заключва своята кола и нашата да е прихванала от сигнала, но имаше само минувачи и никой като че ли не се интересуваше от колата. Мъжът ми не се виждаше никъде. Бях много смутена. Тези знаци бяха много категорични. Сякаш съм разсърдила някого! Сякаш Висшите сили искаха да си стоя на мястото и да не мърдам от там. Спомних си съня, в който бях пуснала радар. Той обхождаше целия периметър около окръга където живеех и целта му беше да намери училище, клас, за който аз ще съм по-добрият вариант за учител. Мислех си в съня: „Само, ако аз съм по-доброто за тях. Само, ако за всички е добре.“

Е, отказвам се! Няма да е добре за всички и мога да попреча на Божия план. Само аз знам, колко мога да объркам нещата… А, може би, дори си нямам и представа, колко!

13.04.2021 г.

Винаги съм страдала от липса на достатъчно средства. Парите, които сама печелех с труда си никога не ми бяха достатъчни. Не можех да изкарам месеца само с моята заплата! И днес реших да разбера ЗАЩО. Ако такава е Божията воля!

Започвам с разказ, който да ми покаже причините вътре в мен. Защото нашите вярвания са в основата на всичко. В каквото вярваш, това ще получиш! А освен това, аз вече знам, че предметите ни чуват. Парите също. Реших, че ще им говоря. Ще им приготвя удобно и красиво място, където да идват. И ще благодаря винаги, когато идват, под всякаква форма.

 

Така, че „Днес аз разрешавам на три чудеса да се проявят в живота ми“, щраквам с пръсти и започвам с магията.

 

 

Защо аз още нямам достатъчно пари

 

Аз съм жена, която винаги е искала да бъде до силен мъж, на който да се опре и на който да разчита. Така и се случи при мен. Но пък израснах в прекрасно семейство, където ролята на майка ми беше доминираща и аз приемах дълго време това за обичайно и естествено. Виждах, че водещата роля в семейството може да бъде изпълнявана от този родител, който позволи това да му се вмени като отговорност. Без значение дали си мъж или жена, важно е дали ще приемеш да носиш тази „тежест“ или не. Да си глава на семейство за мен винаги е било „тежест“… Осъзнавам, че аз свързвам парите с отговорността и с точно тази „тежест“! Ето, защо аз отказвах да имам много пари. Все едно, че ако изкарвам повече пари от съпруга ми, то аз автоматично трябва да поема водещата роля в семейството, от което се страхувах.

Така! До тук добре…

Другата причина е, че съм ставала свидетел на грешни решения за влагането на пари, които са водили до загуба и липса на пари в дългосрочен план. Това съм го изживявала тежко и до днес се страхувах, че ако имам повече пари, ще трябва да взимам повече решения в какво правилно да ги влагам и мога да направя повече грешки, които да доведат до загуба и липса на пари дълго във времето!

Боже! Дори не осъзнавах, че това стои в мен! Искам да плача с глас. Ето в какво съм вярвала и защо до днес аз нямам достатъчно пари.

Друго нещо е, че съм виждала хора, които след като са придобили повече пари и власт, забравят от къде са тръгнали и започват да се държат грозно. Така, в мен се оформи виждането, че парите имат силата и възможността да променят човек към лошо.

Спирам да вярвам, че повечето парите ще ме свържат с повече отговорности и повече страх, дали правилно ще ги използвам. Те ще ме свържат с повече радост и повече лекота в решенията ми, ще ми дадат повече възможности за творчество.

„Приветствам Ви пари, като божествена енергия, която, както всяка друга енергия, има потенциала да бъде добра или лоша, според човека, който я използва. Ако идвате точно при мен и аз се смятам за добър човек, то няма как да не ви изпълня с магията на доброто и да ви пусна да вършите добро. Моите пари ще носят радост, спокойствие и красота. Ще носят пътешествия и очарование, аромати и цветове. Парите, които идват при мен ще носят усмивки! Добре дошли!“

 

Призовах чудесата да се случват в живота ми!

Да! Случват се!

Най-настръхващото от всичко е, че те преминават през мен с едно пронизващо осъзнаване. Като проблясък. Миг, в който виждам всичко като в жива картина.

Както сега. Виждам връзката на това да пуснеш едно силно желание, без да се вкопчваш в него, като дори забравиш за него, защото си го отписал като невъзможно и си избрал да живееш щастливо, въпреки това. Едва тогава то има позволението да дойде при теб. Тогава го пускат да дойде! Още едно поредно такова желание дойде при мен днес. Защото не го пожелах на всяка цена.

Друго нещо, което видях като жива картина беше, че най-смелите и важни неща в живота си съм правила в смелостта и дързостта на това, че не знаех, че не мога. НЕ ЗНАЕХ, че ще е страшно, болезнено и ще отнеме голяма част от живота ми… Изправях се и го правех! Ако не знаеш, че не можеш, ти вярваш, че можеш. И го правиш да се случи. Да, чела съм го това на книга, но колко се радвам, че ДНЕС ГО ЖИВЕЯ. Точно затова сигурно забравяме. За да не знаем, че не можем нещо. Забравяме си предишните животи и предишните неуспехи. Така сме готови за успех!

Благодаря!

09.06.2021г.

 

Изхвърлям. Освобождавам.

Правя място. Разчиствам.

Днес къде съм и накъде съм поела – обмислям.

 

Всъщност много е трудно да ги пусна нещата,

на които съм вдъхнала с любовта си живот.

Но в момента, в който ги сложа в торбата

сякаш пада от мен много тежък хомот.

 

Как съм носила цялата тежест от връзки,

от вериги към многото земни дела?

Пускам всичко. Мечтите ми шумни и дръзки

пак ме викат с настойчиво, силно – „ЕЛА“.

 

Като нежна река се разлива по вените ми песен на италиански. Спомням си ясно улиците в Рим. Топла вечер. Аромат на парфюм. Приятен шум от разговарящи и смеещи се хора по малките улички и кафета. Цветя…, дори и на тапетите в хотелската стая. Чувствам се на петнадесет години. Влюбена съм в тази атмосфера. Скоро навършвам 40 години и много странно, че се чувствам на 15. Чета същите книги. Да, съвсем същите. Вече с пожълтели страници, но така ми харесват…Уча се отново да бъда приятел. Уча се да общувам като „нормален човек“. Опитвам се да си спомня какво обичах да правя, да ям. Обожавах плодово мляко, обичах да вървя пеша и да пиша стихове.

Днес имам възможност отново да се наслаждавам на тези неща.

Какво всъщност е трябвало да науча през този живот на Земята? Сигурно как да съм добра майка, как да съм равностоен партньор в един брак и как да съм домакиня. /Господ ми е свидетел, че е много трудно и все още съм на 50 процента!!!/ Също и какво е търпение, постоянство и безусловна любов. Да разбера, колко е хубаво да имаш ВТОРИ ШАНС.  Ако някой там горе ме попита какво е „втори шанс“ ще му кажа, че това е нещо като РЕИНКАРНАЦИЯ! Излязъл си физически и ментално от дадена ситуация, обмислил си я отстрани, решил си какво в нея силно те е напрягало, къде си сбъркал и какво си харесвал и обичал. След това си преценил, че искаш пак да се върнеш, защото МОЖЕШ да се справиш по-добре, защото много ти е важно, защото не можеш да си представиш живота без ТОВА. Доброволно се молиш за още…

 

Днес попаднах на една книга, която много прилича на книгата, която сама исках да напиша. Прекрасна е!!! Казва се:

 

Пробуждане за целта на вашия живот

Цитирам:

“И видях ново небе и нова земя… — се казва в Библията. Основата на новата земя е новото небе, т.е. Пробуденото съзнание. Не става дума за бъдещи събития, които ще ни направят свободни. Единствено настоящият момент ни прави свободни. Осъзнаем ли това, значи сме се пробудили.

Не можете да се сражавате с егото и да победите, точно както не можете да се сражавате с тъмнината и да победите. Всичко, което ви е нужно, е светлината на съзнанието. Вие сте тази светлина.

В резултат на егото възниква тотално несъзнаване на нашата свързаност с цялото, на вътрешната ни единност с всеки „друг“, както и с Източника. Това забравяне е първородният грях, страданието, заблудата.

Грях е дума, която е била в невероятно голяма степен неправилно разбирана и неправилно тълкувана. В буквален превод от древногръцки — а това е езикът, на който е бил написан Новият завет — да грешиш означава да не улучиш целта, както, например, стрелецът не улучва мишената, следователно да съгрешиш означава да не улучиш целта на човешкото съществуване. Означава да живееш неумело, сляпо, и затова да страдаш и да причиняваш страдание.

Човекът е създал „Бог“ по свой образ и подобие. Вечното, безкрайното и неназовимото е било сведено до умствен идол, в който трябва да вярвате и когото трябва да боготворите като „мой бог“ или „наш бог“.

Думите, независимо дали се вокализират и превръщат в звуци или остават неизречени като мисли, могат да ви омаят с хипнотичната си магия. Вие лесно изгубвате себе си в тях, самохипнотизирате се и вярвате, че когато назовавате нещо с името му, знаете и какво е то. Фактът е друг: вие не знаете какво е то. Само сте прикрили мистерията, лепвайки й етикет. Дори един камък, а още повече едно цвете или птица, могат да ви покажат пътя към Бога, към Източника, към вас самите. И когато го погледнете или го вземете в ръка, и го оставите да бъде, без да му налагате име или умствен етикет, у вас възниква учудване, страхопочитание. Неговата същност безмълвно общува с вас и отразява като огледало вашата същност обратно върху вас.

Когато не прикривате света с имена и етикети у вас се връща усещането за чудото, изгубено много отдавна — когато човечеството, вместо да използва мисълта, е било обсебено от нея. Дълбочината се връща в живота ви.

Значителна част от населението на земята скоро ще осъзнае — ако вече не го е осъзнало, — че човечеството днес е изправено пред абсолютния избор:

да еволюира или да измре.

Добрата новина е: ако сте в състояние да разпознаете илюзията като илюзия, тя се разпада. Осъзнаването на илюзията е и нейният край. Оцеляването й зависи от това дали ще я приемете погрешно за действителност. Като видите кой не сте, действителността на това кой сте възниква от само себе си.”

 

И докато четях тези редове много ясно си спомних момента, когато с Вальо бяхме на солниците, за да се лекуваме с луга и лечебна кал. Бяха ми казали, че калта въпреки ужасната си миризма, действа разкрасяващо и стягащо на кожата. Аз исках красива кожа. Затова освен тялото, омазах добре и лицето си! Бях неузнаваема! Точно тогава забелязах човек с камера да се приближава. В момента се снимал репортаж за лечебната кал по телевизията. А човекът зад камерата беше мой съученик от техникума… Той много се смя на гротеския ми външен вид /когато ме разпозна/, но се смили над мен и не ме снима за репортажа. Но най-интересното е как се чувствах аз. Усещах се външно като черен пашкул, като кутия с друга по-груба и грозна външност. Но отвътре аз си бях същата нежна душа.

• Интересно! – си казах аз. – Чувствам се красива, крехка и ефирна, въпреки, че изглеждам грозна, груба и тежка. Явно не външността ми ме прави това, което съм. Дори да изглеждам различно, аз пак се чувствам така.

Отделих се от външността си и почувствах душата си. Коя съм аз?

Не съм това, което другите виждат. Не съм това, което говоря за себе си. Не съм това, което работя. Не съм това, което съм решила да показвам пред другите.

Аз съм нежност, крехкост и ефирност. Дълги години се мъча да съм от този свят. Така и не разбрах какво ТРЯБВА да правя в повечето случаи. Дори да знам на теория какво трябва да правя и как да се държа, аз не уцелвам или нужния момент или необходимия тон или точните думи… Но въпреки всичко имах щастието да съм човек и да изживея един добър човешки живот, над който да разсъждавам в другия свят – у дома.