Панди

Голямата панда (Ailuropoda melanoleuca), наричана още бамбукова мечка и пъстра мечка, е чернобял бозайник от семейство Мечкови (Ursidae), който се среща в гористити местности в Западен и Централен Китай. Храни се предимно с бамбук. Преди е била поставяна в семейство Енотови заедно с вида Малка панда, но днес обикновено е класифицирана в семейство Мечки. Имало е предложение тя да е в собствено семейство, наречено Пандови (Ailuropodidae). Аргументи за това са устройството на черепа и на зъбите, които не приличат на тези на мечките. Разпространена е в Китай, обявена е за национално съкровище. Обитава планинските бамбукови гори.

Общи сведения

Голямата панда достига на дължина 120 -150 см и тежи около 30 до 160 кг. Опашката ѝ е дълга около 12 см. Има отличителна окраска, като козината ѝ е гъста и мръсно бяла. През плешките и предните крака минава широка черна ивица. Задните крака са черни, има черни петънца по ушите и около очите. Храни се предимно с бамбук и може да хваща филизи и листа на това растение с помощта на палецовидно приспособление на предната си лапа. Широките масивни зъби са приспособени за дъвчене и стриване на бамбукови части (главно стръкове и корени), но храносмилателната система е като на месоядно животно, така че голямата панда не може да поглъща целулоза, която е основната съставка на бамбука.

Поради това пандата трябва да консумира огромни количества бамбук, за да се нахрани. Средно една панда яде 15 – 30 кг бамбукови листа, филизи и стръкове на ден, като отделя на този процес 10 – 12 часа. За разлика от тях, уловените от човека панди се хранят със зърнени храни, мляко и градински зеленчуци.

Разпространение

Йезуитският мисионер и естествоизпитател Арман Давид открива козина и кости от панда през 1869 г. и ги изпраща в Париж, като дава на пандата името Ursus melanoleucus, което означава в превод „черно-бяла мечка“. За първи път европейци се срещат с истинска дива голяма панда по време на експедицията на Валтер Щьоцнер от 1913 – 1915 г. Голямата панда някога е обитавала големи площи в Китай и Бирма, но унищожаването на горите от човека, както и бракониерството, са причина за ограничаване на местообитанията на вида до няколко малки и усамотени бамбукови гори.

Те се намират основно в планинските райони в Съчуан в Китай, но също и в съседните области Гансу и Шънси

и източния дял на тибетските високопланински области. Пандата е определена за застрашен вид като по-малко от 1000 индивида живеят днес в природата, а около 100 се държат в зоопаркове. Местностите, в които живеят пандите, са защитени от китайското правителство като природни резервати.

Начин на живот и хранене

Голямата панда има тежка походка на земята, но се катери пъргаво по дърветата. Живее поединично освен по време на размножителния период. Голямата панда се храни с бамбукови филизи и корени. С изсичането на бамбуковите гори, пандите стават все по-застрашени от изчезване.

Размножаване

Размножава се в периода март-май, като бременността трае 122 – 163 дни. През август или септември се раждат 1 – 2 малки. Бебетата са много малки, раждат се слепи и имат слабо окосмяване. Тежат само 100 г, като майката се грижи за безпомощното и неподвижно пеленаче като го притиска към гърдите си с големите си предни лапи. Малкото на пандата отваря очите си около 45 дни след раждането си и започва да пълзи след още около 30 дни, когато растежът се засилва. Започва да се храни с бамбук, когато е на 5 месеца, и става самостоятелна на 18 месеца.

Достига полова зрялост на 6 или 7 години. Пандите в природата имат бавен размножителен цикъл, а размножаването на уловените панди е съпроводено с огромни затруднения. Така че тези индивиди не могат да заменят другите индивиди, които са убити от бракониери или са застрашени сериозно от загубата на подходящи условия за живот.

Допълнителни сведения

Уловена, голямата панда прави номера, които се радват на вниманието на зрителите. Въпреки това, пандата е всъщност в известна степен сприхава и избухлива. Китайското правителство си е създало практика да подарява или да дава назаем големи панди на други държави в знак на приятелско отношение. Су-Лин, първата голяма панда, показана на запад, достига САЩ като бебе през 1936, и до смъртта си през 1938 е една от най-популярните атракции в зоопарка Брукфийлд близо до Чикаго. Две други големи панди – една мъжка и една женска – са подарени на САЩ от китайското правителство през 1972.

Те са настанени в националния зоопарк във Вашингтон. Оттогава насам още няколко зоопаркове са получавали панди, като китайците са разрешили само 40 панди да напуснат родната им земя. Пандите са уязвим вид.

Червена панда

Червената панда (Ailurus fulgens), известна още като малка панда, е предимно растителнояден хищник, единствен съвременен представител на семейство Червени панди (Ailuridae), отделено след скорошни генетични изследвания от семейство Мечки. Топлата козина на червената панда покрива цялото ѝ тяло-дори стъпалата, което не е обичайно за бозайниците. Международният ден на червената панда се отбелязва всяка година през третата събота на месец септември.

История

В Европа за съществуването на червената панда научават през 1821 г., когато генерал-майор Томас Хардуик представя пред Линеевото дружество в Лондон своя доклад „Description of a New Genus…from Himalaya Chain of Hills between Nepaul(sic) and the Snowy Mountains“. Той нарича животното уа (wha), защото „се открива най-често по неговия силен вик или повик, наподобяващ думата „Wha“, често повтаряща се“. Хардуик споменава и други местни имена, сред които „poonya“, от което идва английското panda.

Хардуик обаче така и не успява да обере лаврите с това свое откритие, тъй като завръщането му от Индия с необходимите като доказателствен материал екземпляри се забавя и той е изпреварен от френския натуралист Фредерик Кювие. Опитният Кювие дава и официалното латинско наименование на животното: Ailurus fulgens, „огнена котка“ и заменя Хардиковотоу „уа“ с популярното име „ярка панда“, описвайки я като „прекрасен вид, едно от най-красивите познати четириноги“.

Тази ситуация създава известно напрежение между английските и френските натуралисти по онова време, като Кювие е обвинен, че пречи на Англия да открива животински видове дори в собствените си владения.

За почти половин век червената панда остава единствената позната Панда, до 1869 г., когато френският мисионер Арман Давид открива в Китай черно-бяло животно с подобни хранителни навици и физиология. Това животно е наречено Гигантска панда (виж Голяма панда) и вече познатата панда съответно започва да се нарича Малка панда.

Класификация

Таксономичната класификация и на двете панди, голяма и малка, отдавна предизвиква спорове в научните среди, тъй като и двата вида притежават черти характерни както за Мечките, така и за американските Еноти. Скорошни генетични изследвания обаче разкриват съществени различия както между двата вида панди от една страна, така и твърде далечно родство на малката панда с Мечките. Затова в съвременната класификация Червената панда се отделя в самостоятелно семейство Ailuridae, а Голямата панда остава в семейство Мечки.

Различават се два подвида червени панди: западни (Ailurus fulgens fulgens) и източни (Ailurus fulgens styani), които се отличават с малко по-големи размери и по-ярки шарки на лицето

Разпространение

Червените панди се срещат във високопланинските (между 2 и 5 хил. м надм. вис.) гори на Хималаите, Южен Тибет, планинските райони на Мианмар и Югоизточен Китай. Обитават широколистни и смесени гори, обрасли с рододендрони и естествено бамбук – основната им храна. Характерна за тези гори е високата влажност и сравнително малки годишни колебания в температурите (10 – 25 °C).

Физическа характеристика

Червената панда е малко по-голяма от домашна котка с дължина на тялото от 80 до 120 см при мъжките, от които почти половината се падат на дългата и пухкава опашка (40 до 60 см). Тежи от 3 до 6 кг. Води изключително дървесен начин на живот и тялото и е издължено и набито, с къси, силни крайници снабдени с яки, извити, остри, наполовина-прибиращи се нокти.

Като Голямата панда, която също се храни с бамбук, има допълнителен палец, който всъщност представлява костен израстък на китката, осигуряващ по-добър захват. Отдолу лапите и са покрити с гъста козина, предпазваща стъпалата от студ и лед, а между пръстите си има жлези, с чийто миризлив секрет маркира територията си. Червената панда има дълга, гъста и мека козина с характерна окраска: червено-кафява по-гърба, отдолу и по краката черна, а лицето и е светло с характерната за енотите тъмна ивица през очите и около бялата и къса муцунка.

Дългата и пухкава опашка има шест жълтеникави пръстена и освен за баланс при движение по клоните, служи за завивка осигуряваща не само топлина, но и камуфлаж.

Хранене

Червената панда се препитава изключително с бамбук, но също като голямата панда не е устроена така, че да усвоява целулозата. Затова пандите подбират само най-крехките листа и филизи на бамбука, от които поглъщат големи количества предъвквайки ги максимално дълго.

Следствие от ниско калоричната диета е значителното време, което червените панди прекарват в хранене и сън. Бамбукът съставлява 2/3 от храната им; ядат също плодове, корени, треви, лишеи и гъби, но разнообразяват диетата си и с птичи яйца и малки пиленца, гризачи, риба, и насекоми. В плен ядат с удоволствие месо.

Бедната на калории бамбукова диета е причина през зимата, когато няма достатъчно количество от допълнителната им храна, червените панди да губят до 15% от теглото си.

Най-вероятно тези хранителни навици са запазени от минали епохи, защото са намирани останки от подобни на червената панда животни в Европа и Америка, които датират от миоцена и плейстоцена. Очевидно разпространението на бамбука се е променяло през различните периоди, а с него и ареала на червените панди; само в планините на Южна Азия тази уникална екосистема се е съхранила относително непроменена.

Начин на живот

Нискокалоричната диета е основен фактор, определящ поведението на червените панди. На практика те прекарват цялото си време в хранене и сън, като търсенето на храна може да им отнеме до 13 часа в денонощие.

Отлични катерачи са и водят изключително дървесен начин на живот, като денем и нощем спят, а се хранят по зори и здрач. Когато спят се завиват с опашката си, а ако температурите са твърде високи (трудно понасят температури над 25 °C) се излягат по цялата си дължина върху някой клон и оставят лапите и опашката да висят надолу.

Поради своята избирателност по отношение на храната, червените панди имат много големи лични територии, около 5 квадратни километра за мъжките и наполовина за женските. Териториите на мъжките и женските често се припокриват, понякога дори и с тези на представители на същия пол. Установено е, че средно за един месец обхождат едва 25% от територията си.

Рядко общуват помежду си, освен по време на размножителния период и при отглеждането на малките, за които се грижи само майката. Основните им методи на комуникация са с обонятелни маркери (имат специални жлези в лапите), общи отходни места (разпознават по миризмата пол, възраст, размножителна готовност и други), а при среща общуват с жестове (клатене на глава, махане с опашка) и звуци (типичният им вик, съскане).

Бавното и дълго размножаване на червените панди (женските се разгонват само веднъж годишно за период от 18 до 24 часа), както и високата смъртност при малките е причина популацията им да се възстановява изключително трудно.

Средната продължителност на живота им е 8 до 10 години, но в плен доживяват и до 15.

Допълнителни сведения

Браузърът Mozilla Firefox е кръстен на червената панда. Към август 2009 г. плюшените червени панди отново се продават в Mozilla Store

Природозащитен статус

Червената панда е уязвим вид, вписан в Червения списък на световнозастрашените видове на IUCN.