Хан Тервел е един от най-запомнящите се личности в българската история. Той управлява в годините от 701г. до 718г./ 700г. – 721г. – време на възход и прослава на българската държава. Произхожда от прабългарския род Дуло, от където се счита, че е първороден син на хан Аспарух.

Основната цел на Тервел било постигането на териториално разширение на българската държава и утвърждаването на суверенитета на хана. Първа стъпка в тази насока била помощта, която българският владетел оказал на император Юстиниан II през 705 година.

От благодарност към българския владетел, императорът отстъпил на България областта Загоре в Източна Тракия.

Това било и първото разширение на България на юг от Стара планина.

Значението от тази помощ намира отражение в отплатата на новия император. Хан Тервел е почетен с титлата “кесар”, която за времето си е втората по значимост след императорската. Той остава в историята като първият чужд владетел, удостоен с нея, тя се оказва доказателство, че империята го признава за законен и суверенен български хан. Като кесар Тервел влиза в така нареченото “императорско семейство”, което според византийската държавна идеология е единствената правна санкция за владетелското му достойнство.

Тервел е владетел, съчетаващ редица качества, за които съдим от действията му.

След 718 г. няма сведения за делата на хан Тервел, но според Именника на българските ханове той управлявал 21 години. Активната и гъвкава международна дейност, военната сила и стратегия на хан Тервел допринасят много за укрепването на българската държава през първите десетилетия на VІІІ век. Сключените от него договори с Византия утвърждават България като важна и независима политическа сила в Европейския югоизток.

Благодарим за вниманието!

Изготвено от: Ралица Манафова и Йордана Тричкова