sedemte kozleta

Живяла някога една стара коза. Тя имала седем козлета.

Веднъж решила да отиде в гората за храна. Повикала козлетата при себе си и им рекла:

– Мили деца, аз отивам в гората. Пазете си от вълка! Влезе ли тук, ще изяде всички ви заедно с кожата и костите. Този злодей често се преобразяване, но пак веднага ще го познаете по дрезгавия глас и по черните му крака.

Козлетата отвърнали :

-Върви в гората,мила майко, и не се тревожи; ние ще се пазим.

И старата коза тръгнала спокойно към гората.

Не минало много време, някой почукал на вратата и рекъл:

– Отговорете,мили деца! Аз съм майка ви. Върнах се и донесох на всяко по нещо.

       Козлетата познали вълка по дрезгавия глас и викнали:

       – Няма да отворим, ти не си нашата майка. Тя има тънък и приятен глас, а твоят глас е дрезгав. Ти си вълкът.

Тогава вълкът отишъл при един бакалин и си купил голям тебешир. Изял го и гласът му станал тънък. После се върнал, почукал на вратата и рекъл:

       – Отворете, мили деца! Аз съм майка ви. Върнах се и донесох на всяко по нещо.

Но вълкът бил сложил черната си лапа на прозореца. Козлетата я видели и викнали:

        -Няма да отворим. Нашата майка няма черни крака ката твоити. Ти си вълкът.

       Изтичал вълкът при един хлебар и му рекъл:

        -Посипи ми лапата с бяло брашно.

Досетил се воденичарят, че вълкът иска да измами някого и му отказал, но вълкът ревнал:

        – Не сториш ли каквото ти казах, ще те изям.

Воденичарят се уплашил и посипал лапата му с бяло брашно. Да, такива са хората.

Вълкът отишъл за трети път пред къщичката на козата, почукал на вратата и казал:

        – Отворете, деца! Аз съм милата ви майчица. Върнах се от гората и нося на всяко по нещо.