Носорогът и добрата фея

Преди много, много години, когато татковците били още малки, живял носорогът Сам.

Той бил много дебел, но това изобщо не го притеснявало. Той се чувствал съвършено щастлив и всяка вечер преди лягане си пеел песничка:
Носо-носо-носо-роги
Всичко ядат по пътя си
И не мислят за това
Какво се случва в стомаха.

После изяждал сто шоколадови бисквитки, изпивал след тях мляко и заспивал.

Но през нощта му се присънвал сън, всеки път един и същ. Сънувал, че някой го гъделичка.

Отначало едва-едва, после по-силно и накрая така, че вече не можел да търпи. Заради това Сам неспокойно се въртял в съня си и всяка нощ падал от леглото.

И тъй като бил много голям и дебел, той падал от постелята много шумно – бух!!! И всеки, който живеел в съседство, бил недоволен и се жалвал, че бил много шумен и неспокоен носорог.

Бедният Сам не знаел какво да прави. И той отишъл за мъдър съвет при совата, която живеела на стария дъб. Наричали я Джуди, тя умеела да чете, да пише и да брои.

Сам разказал на Джуди, че всяка нощ падал от леглото и будел своите съседи и те се оплаквали от него. А какво да прави, че да не се върти в съня си, той не знаел. Може би Джуди щяла да го научи.

– Зная, зная, – казала Джуди, – попитай добрата фея, тя ще ти помогне.
– Добре – съгласил се Сами.
И той казал „фея, фея“ и още веднъж „фея“. Когато за трети път казал „фея“, в тревата нещо зашумоляло и се появила фея, хубавичка като лютиче. В дясната си ръка държала сребърна пръчица.