Пейо Яворов

Две хубави очи

Две хубави очи. Душата на дете

        в две хубави очи; — музика — лъчи

        Не искат и не обещават те…

        Душата ми се моли,

        дете,

        душата ми се моли!

Страсти и неволи

        ще хвърлят утре върху тях

булото на срам и грях.

Булото на срам и грях —

        не ще го хвърлят върху тях

страсти и неволи.

        Душата ми се моли,

        дете,

        душата ми се моли…

        Не искат и не обещават те! —

        Две хубави очи. Музика, лъчи

        в две хубави очи. Душата на дете…

Ще бъдеш в бяло

Ще бъдеш в бяло – с вейка от маслина

и като ангел в бяло облекло…

А мисля днес; света прогнил от зло

не е, щом той е твоята родина.

И ето усъмних се най-подир

в невярата тревожна – искам мир.

И с вяра ще разкрия аз прегръдки,

загледан в две залюбени очи,

и тих ще пия техните лъчи, –

ще пия светлина, лечебни глътки.

И пак ще се обърна просветлен

света да видя цял при ярък ден.

И нека съсипни се той окаже!

(Веднъж ли съм се спъвал в съсипни,

залутан из среднощни тъмнини?)

Аз бих намерил и тогава даже

обломки, от които да създам

нов свят за двама ни, и свят, и храм.

На Лора

Душата ми е стон. Душата ми е зов.

Защото аз съм птица устрелена:

на смърт е моята душа ранена,

на смърт ранена от любов…

Душата ми е стон. Душата ми е зов.

Кажете ми що значат среща и разлъка?

И ето аз ви думам: има ад и мъка —

и в мъката любов!

Миражите са близо, — пътя е далек.

Учудено засмяна жизнерадост

на неведение и алчна младост,

на знойна плът и призрак лек…

Миражите са близо, — пътя е далек:

защото тя стои в сияние пред мене,

стои, ала не чуе, кой зове и стене, —

тя — плът и призрак лек!

Сън

Сънувах те и тая нощ, о мила,

сънувах те – бленуваща до мен,

глава на рамото ми прислонила.

Тъмите бяха ярко озарени:

очите ти – през погледа ми замъглен –

горяха, в бъдещето устремени…

Тъй нявга бе, – то бяха дни честити! –

додето ти разумно се смири,

додето ти на всичко се насити.

Пробудих се и в мрака безпросветен

заплаках аз – и роних сълзи до зори

за твоя край и моя дял несретен…