Виена

Виена (на немски: Wien [ˈviːn]; на австро-баварски: Wean, на унгарски: Bécs) е столицата и най-големият град на Австрия, със статут на една от нейните девет провинции. Тя е главен град на Австрия с население от 1,9 милиона жители (2,6 милиона с предградията),^[1] Днес той е шестият по големина град по население в границите на Европейския съюз и вторият по големина немскоезичен град след Берлин.^[2][3]

Виена е домакин на много големи международни организации, включително ООН, ОПЕК и ОССЕ. Разположен е в югоизточната част на Централна Европа, близо до Чехия, Словакия и Унгария. През 2001 г. градският център е включен в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

Освен че е известен като „Градът на музиката“^[4] поради музикалното си наследство, Виена се нарича също и „Град на мечтите“, защото е дом на първия в света психоаналитик Зигмунд Фройд. Корените на предците на Виена се намират в ранните келтски и римски селища, които се трансформират в средновековен и бароков град. Известен е с това, че е играл основна роля на водещ европейски музикален център, от ерата на виенския класицизъм до началото на 20 век. Историческият център на Виена е богат на архитектурни ансамбли, барокови дворци и градини, паметници и паркове.^[5]

Виена е известна с високото си качество на живот. Класирана е на първо място за 2018 и 2019 г.^[6][7] по този показател. Тя редовно е домакин на конференции за градско планиране. Между 2005 и 2010 г. е номер едно в света за международни конгреси и конвенции.^[8] Привлича над 6,8 милиона туристи годишно.

Историята на Виена е дълга и разнообразна. Заселването на територията на днешна Виена започва по време на неолит, с разпространението по Дунав на земеделието и скотовъдството (VI хилядолетие пр.н.е.), за което Виенската котловина предоставя оптимални условия: плодородни почви, изобилни водни източници и благоприятен климат. Най-значимото доримско селище е това на хълма Леополдсберг, чиято история започва в средата на бронзовата епоха и завършва буквално две поколения преди идването на римляните.

^[9]

Историята на Виена е дълга и разнообразна. Заселването на територията на днешна Виена започва по време на неолит, с разпространението по Дунав на земеделието и скотовъдството (VI хилядолетие пр.н.е.), за което Виенската котловина предоставя оптимални условия: плодородни почви, изобилни водни източници и благоприятен климат. Най-значимото доримско селище е това на хълма Леополдсберг, чиято история започва в средата на бронзовата епоха и завършва буквално две поколения преди идването на римляните.

Историята на самата Виена като населено място започва в средата на I век с началото на строителството на територията на днешния стар град на преден пост на XV римски легион. Той получава името от келтски произход Виндобона. Паралелно с военния лагер започва да се развива и малък град. Археологическите разкопки не потвърждават

версията за наличие на територията на днешния стар град на каквото и да било доримско селище.

През 1529 г. Виена безуспешно е обсадена от турците. При почти двадесеткратно превъзходство на врага, защитниците на града успяват да удържат решителна победа. Тежкото поражение на турската армия полага края на стремителната експанзия на Османската империя в Европа. Век и половина по-късно, през 1683 г., съюзените войски на католическите страни нанасят на турците под стените на Виена още по-съкрушително поражение, след което Османската империя завинаги се отказва от завоевателни походи, и именно след това поражение започва нейния упадък.

През 1679 г. Виена е опустошена от чумна епидемия. Населението на града, тогава около 100 хил. души, намалява с една трета. В памет на избавлението от епидемията, в центъра на града през 1693 г. е издигната Чумната колона. През 1713 г. обаче градът е сполетян от нова чумна вълна. Само в катакомбите под катедралата „Свети Стефан“ са погребани 11 000 жертви на епидемията. За това събитие в историята на града днес напомня величественото здание „Карлскирхе“.

От XVI век Виена става столица на многонационалната държава на австрийските Хабсбурги. От XVII и особено през XVIII век е център на многобройната придворна бюрокрация. От XVIII век във Виена започва да се развива манифактурна промишленост (текстилно производство и производство на луксозни стоки). Градът се превръща във водещ център на европейската култура, особено на музиката.

През 1805 и 1809 г. Виена на два пъти е завзета от войските на Наполеон. През 1805 г., с разпадането на Свещената Римска империя, градът става столица на Австрийската империя, а по-късно на заместилата я Австро-унгарска империя. Играе важна роля в европейската и световна политика – през 1814 г. в града се провежда Виенският конгрес, изменил из основи политическата карта на Европа.

През първата половина на XIX век, с появата на стила Бидермайер, основоположници на който са известни виенски композитори, художници и театрални дейци, градът развива стремително културата и изкуствата. Епохата на стила бидермайера завършва с революцията от 1848 г., в която жителите на града взимат активно участие. В края на XIX век културата, науката и образованието във Виена продължават да процъфтяват. Световна известност получават Виенският университет и Академията на науките. През 1897 г. представители на виенската бохема създават групата Виенски сецесион, в която влизат Коломан Мозер, Густав Климт и Ото Вагнер.

Към началото на XX век Виена е един от най-големите градове на Европа с население над 2 млн. души. През 1918 г., след Първата световна война, градът става столица на Първата австрийска република. От Аншлуса (1938) от Нацистка Германия до края на Втората световна война губи статуса си на столица за сметка на Берлин.

Градът е разположен в източната част на Австрия, в подножието на Алпите, на брега на река Дунав, на 60 km от границите със Словакия и Унгария. През Виена преминава Дунав със своя ръкав – Донауканал. Река Виена също пресича града. Историческият град се е развил южно от Дунав, но в последните два века Виена се разраства по двата бряга на реката. Най-високата точка на града е в района Херманскогел (542 m), а най-ниската – в Лобау (151 m). Градът е заобиколен от Виенската гора.^[11]

Важното географско положение прави Виена удобно място за развитие на отношенията с източните страни. Това става особено видно след 1989 г., когато пада желязната завеса. Например, Виена се намира само на 60 km от столицата на Словакия, Братислава. Това е най-краткото разстояние между две столици в Европа (с изключение на Ватикан и Рим).

По формата си, Виена прилича на кръг, пресечен по хордата от река Дунав. Централната му част, така наречения Стар град, почти съвпада с административните граници на първи район (Вътрешния град). Рингщрасе (или просто Ринг) е поредица от булеварди, образуващи обръч около стария град. Историята на Рингщрасе започва през 1857 г., когато императорът взима решение да се разрушат крепостните стени, загубили отбранителните си функции и започнали да пречат, и да се построят на тяхно място представителни булеварди и поредица от здания в стил историзъм, които в днешно време се смятат за част от значимите забележителности на града. Улица Гюртел, образуваща втори полуръг около Виена, също възниква през втората половина на 19 век, в резултат на премахването на изгубилия военното си значение фортификационен вал, защитаващ Виена като предмостие от началото на 18 век. След Хюртел се намират бившите предградия, официално станали част от столицата