Антигона

Антигона (на гръцки: Αντιγόνη) е героиня от древногръцката митология. Дъщеря от кръвосмесителната връзка на Едип със собствената му майка, Йокаста. Тя е сестра на Етеокъл, Полиник и Исмена.

Антигона съпровожда баща си при неговото доброволно изгнание в Колон, град в Атика, а след смъртта му се връща в Тива. Годеница е на Хемон, сина на Креон.

Тя погребва тялото на брат си Полиник, който е загинал в поход на Седемте срещу Тива, въпреки забраната за това, наложена от Креон, новия владетел на Тива. За това нарушение на неговата заповед, Креон я осъжда да бъде погребана жива и тя се обесва. Това довежда до отчаяние годеника ѝ, Хемон, сина на Креон, и той се самоубива.

Действащи лица:
Антигона – дъщеря и сестра на Едип, дъщеря и внучка на Йокаста;
Исмена – сестра на Антигона. Тя е плаха и подчиняваща се изцяло пред властта. Не нарушава законите на града. Символизира старогръцкия идеал за скромна девойка, чието възпитание ѝ пречи да вземе правилни решения;
Хор от тивански старци;
Креон – цар на Тива, чичо на Антигона, брат на Йокаста;
Страж – страхлив, съчувства на Антигона. Поставя преди всичко себе си и безопасността си на първо място;
Хемон – годеник на Антигона, заради която се опълчва срещу баща си Креон. Разкрива пред Креон неговото властолюбие и заслепение. Водят го емоциите.

Тирезий – посредник между света на боговете и хората. Неговата мисия е да свежда на смъртните божественото мнение. Чрез него се произнася божествената воля;
Вестител;
Евридика – съпругата на Креон. Чрез нея е описано силното майчинско чувство, което я кара да сложи край на живота си от мъка по Хемон.

Злото виси над три поколения от владетелите на Тива. Едип желае да отмъсти за смъртта на Лай. Героят не е отгледан в Тива и не познава своите родители, което довежда до сбъдването на предсказанието за отцеубийството и женитбата за собствената му майка – Йокаста. Той става новият цар на Тива и с Йокаста имат четири деца: две дъщери, Антигона и Исмена (те са едновременно сестри на Едип и внучки на Йокаста), и двама синове, Етеокъл и Полиник (също и братя на Едип и внуци на Йокаста). След смъртта на Йокаста и Едип децата растат с Креон, който е брат на тяхната майка. Синовете стават врагове. Полиник е заточен, той събира съюзници и се опитва да завладее града по време на войната на Седемте срещу Тива. В решителната битка при портите на Тива, братята се избиват един друг и нападателите са отблъснати.

Представянето на Креон пред хора на тиванските старци е справедлив и мъдър цар, мислещ за своя град. Креон съзира знак на недоволство от своята власт, когато Стражът казва, че забраната му за погребалния обред над предателя Полиник е нарушена. Креон обвинява стражите в подкупност и нарежда да бъде намерен виновникът и да бъде наказан според закона за своето престъпление.

Заловената Антигона защитава правата си, като се позовава на кръвния и морален дълг. Героизмът ѝ е подчертан и ярко контрастира с качествата и морала на Исмена. Тя е готова да признае, че е съучастница в престъплението и да сподели съдбата на сестра си. Антигона не ѝ позволява да поеме вината. Стражата отвежда и двете.

Хемон се опитва да убеди баща си, че тиванският народ е на страната на Антигона. Креон осъжда Антигона, чрез зазиждане в каменен гроб и пощадява Исмена.

Хорът е съставен от тивански старци. Мнението на хора съответства на мнението на зрителите и на персонажите. В началото на трагедията хорът е изцяло позициониран. В спора между Креон и Тирезий, той вече е разколебан в оценката си, а в края открито се противопоставя на Креон и го призовава той да извърши обреда върху трупа на Полиник. Хорът символизира склонността на човешките общности да се подчиняват безпрекословно на авторитета на силните.

Желанието на Антигона да погребе Полиник идва от стремежа да запази честта на семейството си, както и в чест на по-висшия закон на боговете. Тя многократно заявява, че трябва да действа, за да угоди на „тези, които са мъртви“, тъй като те притежават по-голяма тежест, отколкото който и да е владетел. В началната сцена, тя прави емоционален призив към сестра си Исмена като казва, че те трябва да защитят брат си, чрез сестринска обич. Антигона смята, че има права, които идват от най-висшата власт – Божият закон.

Антигона не се подчинява на законите на Креон, а на своя собствен морал. Креон е като държавата, а държавата като Креон. Антигона избира лоялността към семейството пред тази към закона.

Креон издава заповед за забрана да се извърши погребението на Полиник, който е предвождал чужда армия и е обсадил собствения си град. Антигона, въпреки забраната, погребва брат си и нарушава заповедта на Креон. Наказана е според закона.

Пророкът Тирезий смята за нужно погребението на Полиник, защото това е желанието на боговете. По този начин Креон разбира, че забраната му го въвежда в грях.

Той не е имал божествен знак преди да издаде заповедта за забраната, т.е. направил е грешка, защото това не е била волята на боговете. Това е грехът му и той трябва да понесе своето наказание. По този начин се показва силата на по-висш закон, не само божествен, а и морален.