Втори закон на Нютон

Втори закон на Нютон

Асен Богданов 11.Б

Съдържание:

Въведение

Историческо развитие на Нютоновите закони

Вторият закон на Нютон

Заключение

Въведение

Законите на Нютон са закони на класическата механика, които позволяват да се запишат уравненията на движение за всяка механична система.

Историческо развитие на Нютоновите закони

Уравненията на Нютон се предшестват от опитите на Галилей, свързани с търкаляне на сфери по наклонени плоскости. Галилей открива закономерност, съгласно която сфери, падащи от дадено вертикално разстояние (дори и сферите да изминават различно хоризонтално разстояние), винаги достигат еднаква скорост. Галилей дори успява да изведе втория закон на Нютон за дадения случай, въвеждайки понятието сила (в случая действаща върху частицата). Нютон по-късно разбира, че законът, открит от Галилей за дадения частен случай, е приложим за всички случаи.

Вторият закон на Нютон гласи:

Сила, действаща на системата отвън, води до ускорение на системата:

F = m.a

F-force; m-mass; a-acceleration

На какво влияе силата се определя от Втория закон на динамиката.

Трябва да отбележим, че ако системата е затворена, то върху нея не въздействат никакви външни сили. Следователно по втория закон на Нютон, нейното ускорение е нула, което означава, че тя може да се движи само с постоянна скорост. По такъв начин първият закон на Нютон е частен случай на втория.

Заключение

Законите на механиката ни помагат да си обясним всички движения, които се случват около нас в ежедневието ни.

Източници:

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%97%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%9D%D1%8E%D1%82%D0%BE%D0%BD