Червената книга на Република България е списък със застрашени, изчезващи и изчезнали биологични видове, живеещи на територията на България.

В България идеята за издаването на национална „Червена книга“ е на бележитият зоолог и природозащитник Николай Боев Първото ѝ издание излиза в 2 тома – през 1984 г. първи том, посветен на растенията, а през 1985 г., втори том, посвeтен на животните. Преди това в света вече са издадени няколко подобни книги. Вече има второ издание на Червената книга на застрашените растителни и животински видове в България (информация към 2012 г.) Описаните в нея биологични видове са приоритетни за опазване в задължителния за България европейски проект Натура 2000.

Застрашени видове в България

Птици

В България са установени 409 вида птици . Под защита са 327 от тях, а 140 са включени в Червената книга. Такива са черният щъркел, осоядът, скалният орел, ливадният дърдавец, горският бекас, гълъбът хралупар, белогърбият кълвач, черният кълвач, малкият креслив орел, соколът орко, големият ястреб, египетски лешояд, орел змияр, ловен сокол, белошипа ветрушка, червен ангъч и други. Девет вида птици са престанали да гнездят и са вписани в Червената книга като изчезнали. Пет от тях – розов пеликан, картал, сив жерав, средна бекасина и малка кукумявка вече не гнездят в страната. Други три вида – брадат лешояд, момин жерав и стрепет вече не гнездят в България, нито мигрират през нея.

Бозайници 

В Червената книга на България са вписани 19 бозайника, като златката, пъстрият пор, тюленът монах, кафявата мечка, видрата, дивата котка, някои видове прилепи и други. По принцип, черноморският тюлен-монах се счита за изчезнал, макар че отделни екземпляри са били виждани за последен път през 1991 г. Изчезнала е и европейската норка.

Земноводни и влечуги 

В Червената книга са описани 2 земноводни (алпийски тритон и сирийска чесновница) и 13 влечуги. Защитени са вдлъбнаточел смок, смок мишкар, змиегущер, леопардов смок, шипоопашата костенурка, шипобедрена костенурка и други.

Риби

В Червената книга са вписани 2 кръглоусти и 22 костни риби. Застрашени от изчезване са див шаран, кавказко попче, деветиглена бодливка, дунавска минога, михалца, волжка бяла риба, келерово попче, шип и други.

Черния щъркел  

Дължината на тялото на черния щъркел в 95-100 cm.
За разлика от белия щъркел, който живее в провинцията и степите, черният щъркел обитава горите. Живее в тихи вековни гори, като строи гнездото си на някое голямо дърво.
Менюто е съставено основно от риби,бозайници, влечуги, мекотели, насекоми и др. Ловуват като нагазват в плитка вода и хващат своята плячка с дългия си клюн.

Скалният орел

Скалният орел е с дължина на тялото80 – 93 см.
Храни се с разнообразни дребни животни, но предпочита лалугери и сухоземни костенурки, които разчупва, като ги пуска отвисоко върху скали.
Лови и врани, кеклици, зайци, лисици, змии и др.
През зимата се изхранва и с трупове на животни. Обитава скали в близост до открити пространства.

Черният кълвач

Черният кълвач е най-големият кълвач, който се среща по българските земи.
Черният кълвач е полезна насекомоядна птица. Храната му е много разнообразна. През лятото той непрекъснато “прослушва” дърветата, като ги чука със силния си клюн и изважда от кората различни вредители: корояди, сечковци, листояди и техните ларви. През останалите сезони разнообразява храната си с различни семена на иглолистни и широколистни дървета.

Кафявата мечка

Изчезващи животни – Червената книга на България
Кафявата мечка е най-едрият хищник в България.
Мечката е зависима от местообитанието си – тя има нужда от покоя на дивите гори. В България – в Средна Стара планина, Рила, Пирин и Родопите, живеят около 800 мечки, които са ядрото на Южноевропейската популация на вида. Националният парк и околностите му предлагат най-добрите условия за живот на мечката у нас и приютяват около 200 животни.

Шипоопашата костенурка

Изчезващи животни – Червената книга на България
Шипоопашатата костенурка достига до 3-4 kg тегло (източния подвид е по-едър) и 28 cm дължина.
В България се среща подвидът Източна шипоопашата .
Шипоопашатата костенурка предпочита редки гори, за разлика от шипобедрената костенурка, която е типична за тревистите ландшафти.Шипоопашатата костенурка е активна през деня. Храни се главно с трева и паднали горски плодове, рядко с безгръбначни. Зимува в дупки с дълбочина до 90 cm, които изкопава в сухи склонове с рохкава почва.

Вдлъбнаточел смок

Изчезващи животни – Червената книга на България
Вдлъбнаточелият смок достига до 2 m дължина, а най-големият екземпляр, намиран в България, е дълъг 157 cm. Нарича се вдлъбнаточел поради факта, че надочните му щитчета са изпъкнали.
Вдлъбнаточелият смок е много пъргава змия, която в случай на опасност бърза да се скрие. При невъзможност да избяга, обаче, е агресивен, яростно съска и хапе, като заема отбранителна поза, понякога издигайки предната част на тялото си, подобно на кобрите. Отровните му зъби са разположени на задния край на горната челюст, като сведенията за това, дали е опасен за човека, са противоречиви.
Живее по припечни склонове, обрасли с храсталаци и ниски дървета. Особено предпочита каменисти и скалисти места с много възможности за укрития.
Храни се предимно с гущери, поради което в някои краища на България го наричат змия-гущерница.

Дивата котка

Изчезващи животни – Червената книга на България
Дивата котка е дребен хищник от семейство Котки. Дължината ѝ е от 45 до 80 cm (91), височина до 43 cm, опашка 29-34 cm, тегло от 3 до 8 кг. Живее в скалисти или гористи местности и се храни с дребни бозайници, като гризачи и зайци. Известни са и случаи на нападение над по-млади сърни и кози. Предпочита да ловува нощем и избягва срещите с хора, поради което са много редки случаите на прякото ѝ наблюдение в природата.
Черноморският тюлен-монах се счита за изчезнал, макар че отделни екземпляри са били виждани за последен път през 1991 г. Изчезнала е и европейската норка. През последните десетилетия са изчезнали и шест местни породи домашни животни – риломанастирска овца, местна клепоуха свиня, местна правоуха свиня, делиормански кон, камчийски кон и рилски кон. Породите домашни животни и сортовете културни растения са продукт на изкуствения (а не на естествения) отбор и не са обект на опазване от Световния съвет за защита на природата.

Деветиглена бодливка

Изчезващи животни – Червената книга на България
Деветиглената бодливка е много дребна риба, достига 5 см дължина на тялото. На гърба има 7-12, най-често 9 бодила (преобразувана част от гръбната перка), несвързани, насочени в различни посоки зигзагообразно. Гръдните перки са относително къси и закръглени. Обитава слаботечащи или стоящи води. Слабо подвижна, но проявява активност сутрин и привечер.

Дунавска минога

Изчезващи животни – Червената книга на България
Дунавската минога е вид Минога от клас Безчелюстни, разред Миноги. Представителите на този клас са най-примитивните гръбначни в европейската фауна.
Основната част от популацията на вида предпочита бистри и чисти води, като разпределението на индивидите в речното течение зависи от наличието и изобилието на подходяща храна. ларвите живеят заровени в тинята на дъното.