Червената шапчица

Имало едно време едно момиченце.

То носело червена шапка, която била подарък от любимата и баба.

Затова всички я наричали Червената шапчица.

Един ден майка и казала:

–Червена шапчице , баба ти е болна.

Ето тук в кошницата ти сложих топла питка.

Занеси я на баба си!

Къщата на бабата била в гората.

Червената шапчица вървяла през гората.

Откъснала цветя за баба си.

Вървяла и пред нея изскочил един вълк.

-Добър ден, Червена шапчице.

-Къде отиваш?

-Добър ден, Вълчо.

-Отивам да видя болната си баба и да и занеса топла питка.

-Аз също ще я посетя, след като е болна.

Вълкът се затичал към дома на бабата.

Пристигнал и почукал на вратата.

-Кой е?- извикала бабата  от леглото.

-Аз съм бабо, Червената шапчица-излъгал вълкът.

-Влез, Червена шапчице-казала бабата.

Вълкът отворил вратата и скочил на леглото.

Хванал бабата и я изял.

След това легнал в нейното леглото.

Пристигнала и Червената шапчица.

Тя се приближила до леглото и погледала баба си.

Бабата изглеждала по-различно.

-Добър ден, бабо, защо са ти толкова големи ушите?-попитала Червената шапчица.

-За да те чувам по- добре!

-А, защо са ти толкова големи очите?

-За да те виждам по-добре!

-Бабо, защо са ти толкова големи ръцете?

-За да те прегръщам по-добре!

-Бабо, защо са ти толкова големи зъбите?

-За да те изям!-извикал вълкът, скочил от леглото и изял Червената шапчица.

Легнал вълкът и захъркал.

Толкова силно хъркал вълкът, че го чул ловецът в гората.

-Бабата сигурно е болна след като хърка толкова силно!

Отворил вратата и видял вълкът в леглото.

Захвърлени  на пода били кошницата с  питката и очилата на бабата.

-Вълкът е изял бабата и Червената шапчица!

Взел една ножица и разрязал корема на вълкът.

От там изскочили баба и Червената шапчица живи и здрави. Прегърнали те ловецът, защото ги спасил.

Ловеца изгонил вълкът.

Вълк никога не се върнал.

Всички  заживели щастливо до края на дните си.

Оцвети Червената шапчица!

КРАЙ!