Живял някога един мъж. Жена му рано починала и той сам трябвало да е  грижи за дъщеря си.

Скоро той се оженил повторно ,а новата му жена била винаги сърдита и с лош характер.

Мащехата довела в новия си дом и двете си дъщери, които също ,като нея били с лош характер.

Още от първия ден мащехата се държала лошо със завареното момиче. Давала и цялата домакинска работа, освен това за нея оставали само парцаливи дрехи, които износвала от сестрите си.

Като приключвала със задълженията си, сядала да се стопли при камината, до сандъчето с пепелта ,затова  всички я наричали Пепеляшка

Един ден дошла покана от царския син, който канел всички дами от царството си на бал. На този бал принца щял да избере една от дамите за своя жена.

Сестрите на Пепеляшка били много развълнувани и само за това говорели, а горката Пепеляшка била натоварена с още повече работа.

И ето, че балът настъпил. Двете сестри се били нагиздили и облекли най- скъпите си рокли. Така пременени се качили в каретата и тръгнали за бала.

Пепеляшка гледала след тях и избухнала в плач. И тихо си повтаряла:
-Така исках, така исках и аз…..

Пепеляшка била прекъсната от един глас:

-Така искаше да отидеш на бала, нали? Това била нейната кръстница вълшебница, която дошла да и  помогне, за да отиде на бала.

Така и направила добрата кръстница. Но помолила Пепеляшка да изпълнява всяка нейна заръка.

Вълшебницата докоснала с пръчката си една тиква и тя се превърнала във каляска.

Малки сиви мишлета превърнала във прекрасни коне, а един голям плъх в кочияш. За лакеи,  вълшебницата помолила момичето да донесе гущери, от нейния двор.

Всичко било повече от прекрасно, но дрехите на Пепеляшка все още били стари и дрипави. Тогава кръстницата ги докоснала и те се превърнали в прекрасна рокля покрита с скъпоценни камъни. Освен това получила и чифт стъклени пантофи.

Преди да се разделят,  вълшебницата поръчала строго на Пепеляшка да спазва часа и и да си тръгне преди полунощ.

Казала и още, че ако се забави и минута повече вълшебството ще е развали и каляската отново ще стане тиква,  конете – мишки, а дрехите и ще се превърнат в дрипи.

Пепеляшка обещала да спази часа и тръгнала много развълнувана.

Щом пристигнала пред двореца веднага съобщили на принца, че е дошла непозната принцеса. Принцът я посрещнал и и подал ръка да слезе от каретата. Щом влезли в залата настъпила тишина , всички ахнали от красотата на принцесата. Танците спрели, музикантите престанали да свирят. Дори нейните сестри не могли  да я познаят и не спирали да и се възхищават.

Принцът настанил Пепеляшка до себе си. Танците започнали и той я поканил на танц. Дори за минута не искал да изпусне принцесата от поглед.

Захласната  от  танци и забавления, момичето забравило заръката на кръстницата.

Изведнъж чула часовника да бие, скочила и побягнала по стълбите, но в бързината изгубила едната си обувка.

Принцът бил огорчен, когато се върнал в залата и мислел само как да намери непознатата принцеса.

А Пепеляшка дотичала в къщи без карета , рокля и лакеи.

Когато сестрите и се върнали в къщи говорели само за непознатата принцеса, колко прелестна и красива била.

Младият принц се влюбил в непозната девойка, той разпратил глашатаи из царството си и обявил ,че на чиито крак станела стъклената пантофка , за тази девойка ще се ожени. Група царедворци обикаляли от къща на къща. Ето , че дошли в дом на Пепеляшка. Двете и сестри опитали , но обувката не им станала. Пепеляшка се помолила и тя да опита, а сестрите и и мащехата прихнали от смях, но.. ето  че пантофката и паснала по мярка.

,

Двете сестри ахнали, но останали още по-смаяни, когато Пепеляшка извадила и другата си пантофка.

Тогава всички разбрали, че непознатата красавица е Пепеляшка. Те се хвърлили в краката и , и започнали да се извиняват за лошото си отношение към нея.

Тя им простила, и казала, че не им се сърди за нищо.

Придворните завели Пепеляшка в двореца и още на другия  ден принца се оженил за нея.

Направили пищна сватба с много гости. Принца и Пепеляшка живели дълго и щастливо.

КРАЙ