Кадастър,кадастрална карта и кадастрален регистър

by Veselina

This free e-book was created with
Ourboox.com

Create your own amazing e-book!
It's simple and free.

Start now

Кадастър,кадастрална карта и кадастрален регистър

  • Joined Nov 2021
  • Published Books 4

Съществуват две становища за произхода на думата кадастър.Според едното тя произхожда от латински език и означава регистри с данни за имотите и собствениците.Според други-началото й се формулира от гръцки език и отразява разпределението на собствеността върху недвижимото имущество.

Сведения за наличието на кадастър се намират още в развитието на древните народи и цивилизации-Китай,Египет,Вавилон,Рим и Индия.В Древен Египет той е създаден,за да се разграничават земите по река Нил,тъй като границите се заличавали при нейните периодични разливи.В Древен Рим също е бил създаден кадастър от император Сервий Тулий.
През Средновековието кадастър не е съществувал.Във Франция,по времето на Наполеон,е създаден кадастър,който стои в основата на съвременните.
По българските земи за първи път е създаден кадастър в района на град Русе от Мидхат паша.След Освобождението у нас за пръв път Областното събрание на Източна Румелия приема Закон за кадастъра и земите.С него се въвеждат поземлени книги и правила за осъществяването на технически мероприятия.През следващите десетилетия се приемат редица закони като Закон за кадастъра на земите(1908 г.); Закон за кадастъра и комасацията(1941 г.); Закон за плановото изграждане на населените места(1949 г.);ЗТСУ(1973 г.) и Закон за единния карастър на НРБ(1979 г.).В момента действащ е Законът за кадастъра и имотния регистър(ЗКИР),приет през 2000 г. и влязъл в сила на 1.01 2001 година.

 

 

1 Обект на кадастъра.

Легалната дефиниция за кадастър се намира в чл.2 ЗКИР.Тази разпоредба определя това понятие като съвкупност от основни данни за местоположението,границите и размерите на недвижимите имоти на територията на Република България.Тези данни се поддържат в актуално състояние и се съхраняват по установения от закона ред.Съгласно чл.2(5) ЗКИР достоверността им не се подлага на съмнение до доказване на противното.Информацията засяга следните недвижими имоти:поземлен имот;сграда(цяла или в груб строеж);самостоятелен обект в сграда(апартамент,ателие и други).Според закона поземленият имот представлява част от земната повърхност,включително и тази,която е покрита с вода или е определена с граници съобразно правото на собственост.Всеки от имотите обект на кадастъра получава идентификатор.Чрез него недвижимият имот се посочва еднозначно за територията на страната и се осъществява връзка между кадастралния и имотния регистър.Кадастралните данни,подлежащи на събиране,се определят в зависимост от различните обекти на кадастъра.Всяка информация с правно значение се описва.

2 Органи и служители на кадастъра

2.1 Министърът на регионалното развитие и благоустройство(МРРБ)

 

Правомощията на този орган са уредени в ЗКИР.Министърът на регионалното развитие и благоустройство осъществява контрол върху цялостната дейност на кадастъра.Той координира извършването на геодезическите и картографските дейности,възложени от държавата и общините.Този орган осигурява хармонизиране на законодателството на Република България с това на Европейския съюз.Министърът на регионалното развитие и благоустройство организира дейностите,свързани с картографията и кадастъра,като същевременно издава предвидените в ЗКИР подзаконови нормативни актове и наказателни постановления.

 

2.2 Агенция по геодезия,картография и кадастър(АГКК)

 

Статусът на този орган е уреден в част втора,глава първа от ЗКИР.По своята същност тя представлява изпълнителна агенция,която е юридическо лице със седалище град София.Службите по геодезия,картография и кадастър,които са в областните градове,са нейни териториални звена.АГКК се ръководи от изпълнителен директор,а службите от началник.Правомощията на агенцията са подробно изброени в чл.12 от ЗКИР.АГКК осъществява дейностите по кадастъра.Тя изпълнява функциите и задачите,определени в Закона за геодезията и картографията(ЗГК).Агенцията осигурява поддържането на и квалификацията на служителите.Този орган осигурява достъп до поддържаните от него данни и осъществява връзка с други специализирани регистри и информационни системи.По силата на закона две категории лица могат да осъществяват дейност по кадастъра.Първата се състои от физически лица,които отговарят на условията,посочени в чл.17(1),т.1 от ЗКИР.Те са следните: да имат завършено висше образование с образователно-квалификационна степен магистър инженер или призната професионална квалификация по геодезия;да има минимум двугодишен стаж в областта на кадастъра/геодезията/картографията;да не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер на лишаване от свобода освен ако не е реабилитирано.Втората група са юридически лица,които имат в състава си правоспособно лице,което да извършва тези дейности.Правоспособността се придобива от момента на вписване.Ако лицето не отговаря на изисквания,то ще му бъде даден отказ,който може да обжалва пред министъра на регионалното развитие и благоустройство или пред съответния административен съд.Правоспособните лица са длъжни да осигуряват защита на личните данни,да извършват възложените им работи,да сключат застраховка “Професионална отговорност” за вредите,които могат да настъпят вследствие виновното неизпълнение на техните задължения.ЗКИР урежда случаите,при които правоспособността се загубва.Това става в някоя от следните хипотези:писмено искане на правоспособното лице по АГКК,негова смърт,поставянето му под запрещение,осъждането му за умишлено престъпление от общ характер или нарушава определените му задължения от закона.Изпълнителният директор на АГКК издава заповед за заличаването на правоспособното лице от регистъра.То може да я обжалва пред министъра на регионалното развитие и благоустройството или пред съответния административен съд,чието решение е окончателно.

 

3 Кадастрална карта

 

3.1 Същност

 

Кадастралната карта е форма на кадастъра и представлява начин за неговото представяне.Тя се изработва в цифров,граничен и писмен вид.Поддържа се само в цифров вид.В чл.29 от ЗКИР е посочено съдържанието на кадастралната карта.В нея се съдържат

държавните граници, границите на административно-териториалните единици, землищните граници и границите на територии с еднакво трайно предназначение;поземлените имоти с границите и идентификаторите им;сградите, съоръженията на техническата инфраструктура със самостоятелни обекти в тях и идентификаторите им;наименованията на местности, улици, водни течения и площи и други обекти, определени с наредбата по чл. 31;точките от геодезическата основа;самостоятелни обекти в сгради и в съоръжения на техническата инфраструктура и идентификаторите им.

Към кадастралната карта се създават схеми на самостоятелните обекти в сгради и в съоръжения на техническата инфраструктура.В чл.30 от ЗКИР са посочени обектите,за които се водят кадастрални регистри.Това са жилищните имоти,границите на административните териториални единици,идентификаторите,точките от геодезическата сфера и държавните граници.Всеки недвижим имот притежава партида в писмен вид.Тя се състои от 5 части,посочени в чл.59 от ЗКИР-част “А” – за имота;част “Б” – за собственика и за признаването и прехвърлянето на правото на собственост;част “В” – за учредяването и прехвърлянето на други вещни права и за юридическите факти и обстоятелствата, подлежащи на вписване, освен тези по т. 4 и 5;част “Г” – за ипотеките;

част “Д” – за възбраните.Подлежащият на вписване акт се вписва в частта на партидата, за която се отнася.

Министърът на правосъдието одобрява образеца на партидата.Тя се води на хартия и на друг информационен носител.При несъответствие между двата приоритет има хартиеният.Партидата е документ с оповестително действие.

 

3.2 Създаване

 

Производството по създаване на кадастрална карта е уредено в глава 5 от ЗКИР.Информационната система се основава от ведомствата и службите,които носят съответната отговорност.По този начин те предоставят информация,която по закон са длъжни да събират.Чл.7(2) от ЗКИР гласи,че специализираната информационни системи,които използват кадастралните данни задължително поддържат връзка с информационните системи на кадастъра и имотния регистър.

 

3.3 поправяне на грешки и непълноти.

 

По правило това производство стартира служебно със заповед на изпълнителния директор на АГКК.Заповедта по откриване на производството преставлява индивидуално административен акт,който трябва да съдържа посочените в закона реквизити-наименование и граници на района,за който ще се изработят кадастралната карта и кадастралния регистър.В заповедта трябва да се посочи правоспособното лице,на което се възлага изработването на кадастралната карта,както и графика за извършване на тази дейност.Срокът за издаване на заповедта не може да бъде по-кратък от 30 дни.Тя се обнародва в Държавен вестник.

Възможно е производството да започне и неслужебно по искане на собственика на имота,когато се иска създаване на кадастрална карта за отделен имот или за група имоти.В този случай заповедта не се публикува в Държавен вестник,а се съобщава по реда на АПК.Характерът на производството не се променя независимо от това,че се стартира по инициатива на собственика на имота.

В самото производство важна роля заемат различни държавни органи и лица,които имат определени от закона права и задължения.Областният управител и кметът на общината са длъжни да осигурят означаването на границите на държавните и общинските имоти в срока,посочен за откриване на производството.Те са длъжни да предоставят на АГКК данни за недвижимите имоти от съответните регистри.Органите по приходите към съответната общинска администрация също са задължени да предсотавят данни за собствениците,съдържащи се в имотния регистър.Службите по вписванията предоставят наличната информация в цифров и в писмен вид.Собствениците на имота или на други вещни права трябва да осигурят свободен достъп до него за извършване на работите по кадастъра.Те са длъжни да означав с трайни знаци границите на имота.да предоставят документ за собственост или акт,удостоверяващ правата върху имота,както и да поставят геодезически означения.Служителите на АГКК трябва да преминат през имота,за да осъществят съответните измервания.Те поставят временни и постоянни геодезически знаци в поземления имот и върху сградата.Правоспособното лице,на което е наложено да осъществи тази задача,е длъжно да удостовери правото си да извърши тези действия,.Въз основа на установените граници трудоспособното лице изработва кадастрална карта и кадастрален регистър.

Производството приключва,когато АГКК приеме изработените кадастрална карта и кадастрален регистър.Това се осъществява от приемната комисия.Необходимо е решението да бъде публикувано в Държавен вестник,за да могат заинтересованите лица да направят възражения.Срокът за това е 30 дни.Те се разглеждат от комисия,която се произнася с мотивирано решение.Производството от спорно може да се превърне в безспорно.Приетите кадастрална карта и кадастрален регистър се одобряват със заповед на изпълнителния директор на АГКК.Тя също се обнародва в Държавен вестник.Одобрената кадастрална карта и кадастрален регистър не подлежат на обжалване,като те се поддържат от собствениците.

Възможно е да се стигне до изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър.Това се случва,когато са налице някоя от следните 3 предпоставки:настъпване на промени в данните за обектите на кадастъра след влизане в сила на кадастралната карта;установяване на непълнота или грешка в кадастъра;установяване на явна фактическа грешка.Изменението се осъществява от Службата по геодезия,картография и кадастър по заявление на собственика или друго лице,когато това е предвидено в закона.Общината или някое ведомство също могат да осъществят волеизявление за промяна.Непълнотата или грешката се допълват или поправят от Службата по геодезия,картография и кадастър въз основа на писмени доказателства и проект за изменение на кадастрална карта.Ако тя е свързана със спор за материално право,се установява след разрешаването му по определен ред.ЗКИР предвижда възможност за предявяване на иск.Това е регламентирано в чл.54(2) от този нормативен акт.Когато е налице непълнота,предмет на иска е установяване на право на собственост върху имот,който въобще не е бил заснет като самостоятелен поземлен имот в кадастралната карта.Ако е налице грешка,то предмет на иска е установяването на правото на собственост върху реална част от поземлен имот,която грешно е заснета в границите на записания в кадастъра имот.По силата на Тълкувателно решение 8/2014 г. на ОСГК на ВКС не е необходимо да има административна процедура преди иска.Той се предявява директно пред административния съд.Наличието на явна фактическа грешка се отстранява по заявление от заинтересованото лице в службата по АГКК.Необходим е допълнителен документ,който да бъде изготвен от правоспособно лице.

 

 

Източници

 

Лекциите,качени в платформата е-студент

Лекциите,предадени по време на обучението

Закона за кадастъра и имотния регистър(ЗКИР)

Статия на сайта bg.pravo

 

 

 

 

2
This free e-book was created with
Ourboox.com

Create your own amazing e-book!
It's simple and free.

Start now

Ad Remove Ads [X]
Skip to content