Дейност на прокурора по повдигане на обвинението пред съда

Прокуратурата е орган, установен в Конституцията на Република България, заемащ важно място в нашата правна система.Тя е йерархично изградена.На върха на пирамидата стои главният прокурор, който се подпомага от заместници. В структурата й на най-високо ниво са Върховната касационна и Върховната административна прокуратура.След това низходящо в подредбата последователно следват апелативна , окръжна и районна прокуратура. По такъв начин структурата на прокуратурата съответства на тази на съдилищата.Всичко това е регламентирано в чл.126(1) КРБ.

Главният прокурор осъществява надзор за дейността на всички прокурори.Всяка година до 31-ти март той внася обобщен доклад в Народното събрание, отчитащ работата на прокуратурата за изминалата календарна година.По силата на чл.138а от Закона за съдебната власт(ЗСВ) до 30-ти април главният прокурор внася в пленума на Висшия съдебен съвет годишен доклад за прилагането на закона и за дейността на прокуратурата и на разследващите органи и го публикува на интернет страницата на прокуратурата.Административните ръководители на районните и окръжни прокуратури ежегодно информират главния прокурор за проведените разследвания съгласно специална инструкция.Прокурорите от апелативните и окръжните прокуратури извършват ревизии и контролират работата на колегите си от по-нискостоящите звена на прокуратурата.Всички прокуратури в края на всяко шестмесечие предоставят на съдебния инспекторат в Министерството на правосъдието информация за образуването и движението на преписките.Статусът на прокуратурата и на нейните отделни звена е подробно уреден в глава шеста от Закона за съдебната власт(ЗСВ),функциите на прокурора в наказателния процес-в НПК.Според чл.46 от НПК прокурорът  повдига и поддържа обвинението за престъпления от общ характер.Той привлича  към отговорност лицата, извършили престъпления и поддържа обвинението по наказателни дела от общ характер.Същевременно прокурорът ръководи разследването и осъществява постоянен надзор за законосъобразното му и своевременно провеждане като наблюдаващ прокурор; може да извършва разследване или отделни действия по разследването и други процесуални действия; участва в съдебното производство като държавен обвинител; взема мерки за отстраняване на допуснатите закононарушения по реда, установен в този кодекс, и упражнява надзор за законност при изпълнение на принудителните мерки.

Прокуратурата е единно и централизирано учреждение, възглавявано от главен пррокурор, осъществяващ надзор за закон¬ност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори. Горестоящият по длъжност прокурор и този от по-горестоящата прокуратура може да отменява или да изменява постановленията на непосредствено подчинените му прокурори, както да извършва действия от тяхната компетентност и да им дава задължителни писмени указания.Прокуратурата представлява държавния интерес в наказателното производство.Тя се грижи за осъществяването на държавната наказателна репресия по отношение на извършилите престъпления от общ характер.В досъдебното производство прокурорът осъществява ръководство и надзор върху разследващите органи. Той може да образува предварително производство, да извършва отделни следствени действия в хода на разследването, а също постановява окончателния за досъдебното производство процесуален акт – обвинителен акт или постановление за прекратяване на наказателното производство.В съдебното производство по наказателни дела от общ характер прокурорът е страна в състезателното производство. Той повдига и поддържа обвинението като равнопоставен с другите страни субект напроцеса. Прокурорът няма повече процесуални възможности от защитата в съдебно заседание с оглед въздействие върху съда и за постигане на определен процесуален резултат.Прокурорът следва да бъде обективен – това произтича както от характера на държавното обвинение, така също от качеството му на представител на държавата.Прокурорът трябва да избягва обвинителен уклон – професионална деформация, при която държавният обвинител проявява склонност за тенденциозно тълкуване и пристрастно изследване на доказателствата, преднамерено изопачаване на факти и премъл¬чаване на обстоятелства в полза на защитата.
Прокурорът трябва да бъде активен – по силата на служебното начало и началото на разкриване на обективната истина той следва да реализира своите правомощия по начин, който да спо¬собства в най-пълна степен правилно решение относно установяване на релевантните фактически обстоятелства по делото и наказателноправната оценка на процесното деяние. Това е израз на държавната политика в сферата на борбата с престъпността.Прокурорът трябва да бъде непредубеден и незаинтересуван от изхода на делото. Подобно на съдиите и съдебните заседатели за прокурорите са предвидени основания за отвод и самоотвод. По направения отвод, респ. самоотвод в досъдебното производство се произнася по-горният прокурор, а в съдебното производство съдът-който разглежда делото. Обвинителната си дейност прокурорът осъществява при наличието на строго определени законови предпоставки и условия. Обвинението представлява формиране, предявяване, отстояване на процесуална позиция относно виновността на определено лице за извършване на определено престъпление. Терминът “обвинение” се схваща в наказателно-процесуалната литература и практика в различен смисъл:дейност на обвинител по привличане към отговорност;повдигане и поддържане на конкретно обвинение;конкретна процесуална позиция на обвинител (обвинителна теза);основна процесуална функция;наказателно преследване като държавна дейност, извършвано от орган на съдебната власт.Наказателният процес се образува и развива с оглед перспективата да бъде повдигнато обвинение срещу определено лице и да се обосновава неговата наказателна отговорност. Ако такава перспектива липсва, то процесът е безпредметен и не трябва да се води, а следва да се прекрати. Предпоставките за повдигане на обвинение в отделния наказателен процес са следните:извършено деяние, криминализирано в особената част на НК в състав на престъпление, предвид правилата на общата част на същия закон;наказателно-отговорен субект;е изтекъл давностният срок, който погасява възможността за наказателно преследване на лицето;не е въведена амнистия със съответен закон;след извършване на престъплението деецът не е изпаднал в продължително разстройство на съзнанието, което изключва вменясмостта;случаят не е от компетентността местната комисия за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни, а следва да се образува дело според правилата на НПК.

За прокурора съществуват и други функции,описани в НПК.Съгласно чл.51 от този нормативен акт “Когато пострадалият поради непълнолетие или физически или психически недостатъци не може да защити своите права и законни интереси, прокурорът може да предяви граждански иск в негова полза.”

Разследването по наказателни дела е съществена процесуална дейност в досъдебната фаза на процеса. Нейното главно предназначение е събиране и проверка на достатъчно доказателствени ма¬териали и подготовка на обвинението с оглед изясняване предпостав¬ките за повдигане на държавно обвинение пред правораздавателния орган, чрез съставяне на обвинителен акт от прокурор и внасянето му в съответния първоинстанционен съд. В чл.54 от ЗМВР се казва, че на дознателите не могат да се възлагат функции извън разследване на престъпления по реда на НПК. На тях се осигурява процесуална автономия да вземат решенията си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на фактическите обстоятелства по делото. Те се ръководят от закона и писмените указания на прокурора. Дознателските длъжности са: главен дознател, старши дознател, дознател и младши дознател, като всички те са държавни служители. Съгласно чл.219 от ЗМВР главният дознател осъществява и координация и методическо ръководство на дейността на дознателите, като следи за законосъобразното провеждане на разследването, изпълнението на задължителните указания на прокурора и спазването на срока за разследване.От една страна главният дознател отговаря пред това ръководство да осъществяването на дознателските функции, но и носи ангажимент за недопускане на неправомерно въздействие на административните ръководители на МВР спрямо дознатели при извършване на досъдебното разследване по НПК. От друга страна главният дознател е свързващо звено между МВР и прокуратурата.

В досъдебното производство прокурорът и разследващите органи се произнасят с постановления.Постановленията на разследващия орган се обжалват пред прокурора. Постановленията на прокурора, които не подлежат на съдебен контрол, се обжалват пред прокурор от по-горестоящата прокуратура, чието постановление не подлежи на обжалване.Разследващият орган взема всички мерки за осигуряване на своевременно, законосъобразно и успешно извършване на разследването.

Прокурорът е орган,който заема важна роля в българската правна система.Той