БЪЛГАРСКИ ПРАЗНИЦИ

Празник от старобългарски  праздьнъ – „празно време“.

Това е ден от годината, в който по историческа традиция прието времето да се прекарва без трудови или учебни занимания, като обикновено всеки празник има своя специфична церемония, например закичване на мартеници на Баба Марта, консумация на рибни ястия на Никулден, и т.н.

Зимата е наситена с празници.

Започваме още с 1 януари -Васильовден. Почитаме  паметта на Свети Василий Велики.

    Васильовден, Василица или Сурваки е зимен празник, познат в цялата етническа територия на българите. Отличава се с богата празнична обредност. Свързан е с важен повратен момент в природата – деня на зимното слънцестоене, което го прави подходящ за различни гадания и обреди. Те могат да се обособят в четири основни групи – обредна трапеза, ладуване, сурвакане, дружини с маскирани лица. Вечерята срещу Нова година е втората кадена вечеря.

За празничната трапеза на Васильовден се коли петел. Също така богата, както и на Бъдни вечер, трапезата се отличава с блажни ястия. В обредната трапеза има баница или пита с пара, в която се слагат дрянови клонки, наречени на домашните животни, здравето, къщата и богатството.

Хлябът често повтаря пластичната украса и названията на някои от коледните хлябове, например – боговица. След прекадяването на трапезата с въглен, поставен на керемида, най-възрастният в дома вдига високо питата, разчупва я и я раздава на всички по ред на възрастта им.

Тавата с баницата се завърта три пъти, всеки взима падналото се пред него парче с късмет. Останалото от баницата се пази “за Богородица”. Първият залък момите и ергените слагат под възглавницата си, вярвайки, че когото сънуват, той ще е бъдещият им съпруг или съпруга.