Хардуер

Хардуерът (от англ. hardware, буквално „тежък товар, тежко снаряжение“, събирателно понятие за всички осезаеми[1] веществени части на изчислително или друго устройство) съставние вид техника. Изграден е от електрически вериги. Думата е чуждица в българския език. Употребява се главно (но невинаги) в сферата на информационните технологии. Произлиза от английската дума hardware (означава железария; техническа апаратура; изчислителна техника; устройства, изграждащи по-голям апарат или машина). Преди появата на тази дума в българския език се е използвал терминът апаратно

осигуряване. Хардуерът, изграждащ компютъра, се състои от процесор, дънна платка, видеокарта, RAM памет, захранващ блок, твърд диск/ССД, компютърна кутия и входно-изходни устройства. Съответно асемблерният език е езикът за програмиране, който е най-близо до хардуера.

Процесор

Процесорът е важна част от компютъра. От английски означава централна изчислителна част (Central Processing Unit) и е изграден от много на брой транзистори, които съхраняват стойностите 1 или 0. Процесорът съдържа инструкции за базовите си изчислителни, входно-изходни и логически операции. За да се намали времето за реакция на процесора е добавена тъй наречената кеш памет, съдържаща данните и инструкциите обработвани от процесора. Кеш паметта бе подобрена като бе заменена с RAM памет. Новата се нарича L2. Мощността на процесора се измерва в херцове.

Дънна платка

Дънна платка още наричана дъно също е важна част от компютъра. С нея през bus-шината кореспондират всички останали части от хардуера. Колкото по-бърза е тя, толкова е по-бърз трансферът на данни. Важно нещо, намиращо се на дънната платка, е и кварцовият генератор, намиращ се до сокета на процесора, който спомага за синхронизирането на хардуера. Дънната платка се закрепва за кутията чрез специални щипки. Изградена е от много слоеве електрически вериги. Чипсетът, част от нея, управлява потока от данни между процесора, RAM паметта и периферните устройства. На повърхността си, дънната платка има слотове за процесора, видео картата, RAM паметта и допълнителни входно-изходни устройства. Слотовете за допълнителните устройства са различни, но в последно време се използва така наречения PCI(personal computer interface).

Дънна платка

Видео карта

Видео картата или графичната изчислителна част (graphics processing unit) е част, която може да не се купува, ако е вградена. По принцип я вграждат в някои дънни платки, но ако не е вградена, се поставя на PCI слота. Към видео картата се свързва мониторът или проекторът.

Видео картата преобразува графичния образ, съхранен в паметта на компютъра, във форма, подходяща за показване на монитора.

Видео карта

RAM памет

Памет с произволен (непосредствен) достъп или RAM (от английски: random-access memory) е вид компютърна памет, която позволява неограничен достъп до произволна част от запаметените данни, за разлика от паметта с последователен достъп, и която има относително голяма скорост, за разлика от запаметяващи устройства като твърдите дискове. Най-често под RAM се разбира динамична памет с произволен достъп, която намира широко приложение като оперативна памет в изчислителната техника.

RAM памет

Твърд диск

Твърдият диск или HDD (от английски: hard disk driver) е устройство за съхранение и извличане на електронна (цифрова) информация, с използването на бързо въртящи се дискове (плочи) покрити с магнитен материал. Твърдият диск запазва своите данни, дори когато е изключен. Данните се четат в произволен ред, което означава, че отделните блокове от данни може да се съхраняват или възпроизвеждат в произволен ред, а не последователно. Твърдите дискове се състоят от твърди бързо въртящи се дискове (плочи) с магнитни глави подредени върху движеща се ръка за четене и писане на данни върху повърхността. Свързването с дъната платка при по-старите хард дискове става чрез ide а при новите – чрез Serial ATA.

Твърд диск

Благодаря за вниманието!

изработено от Димитър Димитров 8г клас