Периферни устройства

Периферни устройства (разделяни понякога на запаметяващи и входно-изходни устройства) е общ израз за всички спомагателни устройства, които увеличават функционалността на компютрите, като улесняват и разширяват връзката им с околния свят.

Чрез тях се въвеждат и извеждат команди, информация и резултатите от изпълнението на зададените програми. Резултатите и информацията могат да се видят директно от човека или могат да бъдат препратени към друга машина, контролирана от компютъра: например принтер, факс, мрежови устройства за връзка с други компютри. В частния случай на робот крайното устройство е самият той.

„

Първото поколение компютри са били оборудвани с много ограничен набор от периферни устройства. Въвеждането на инструкциите е ставало с перфокарти или перфолента, а извеждането на резултатите – с телетипили чрез отпечатване на принтер. Преди навлизането на персоналните компютри за периферни са се считали почти всички устройства, свързани с централния процесор и оперативната памет. 

С годините се добавят все по-нови периферни устройства и например при персоналния компютър основните входни устройства са вече клавиатурата и мишката, а изходните – мониторът и принтерът. Все по-често мониторът и твърдият диск не се считат за периферни устройства, тъй като в днешно време са необходими за повечето конфигурации.

Съществуват две основни групи периферни устройства: запаметяващи устройства като твърд диск, флопи-диск, компакт-диск, USB памет и др., които представляват сравнително бавна памет с голям капацитет, в които информацията се съхранява временно. Втората група са входно-изходните, включително и устройствата, свързани с осъществяването на достъп до компютърни мрежи. Възможността за обмен на данни между различни компютри открива широки възможности за разгръщане на приложението им.