,,В часа на синята мъгла”

Пейо Яворов (1878 – 1914)

1.Автобиография на Пейо Яворов

Пейо Тотев Крачолов. Роден на 1 януари 1878 г. в Чирпан. Учи в Пловдив, не завършва гимназия. Работи като телеграфопощенец и пътува из различни градове в Южна България. Вечерите след работа запълва пропуските си в образованието, както и започва да пише стихове
1898 г. започва да публикува в сп. ,,Мисъл”.

2.Биография на творбата

Публикувано 1909 г. в сп. ,,Художник”, а в 1910 г. – в антологията ,,Подир сенките
на облаците”

Състои се от три строфи, съдържащи по 12 стиха.
Във всяка строфа е представен момент от природния кръговрат символ на етапите от постоянния житейски цикъл ( утринта и пролетта са знак за детството; “прижурещото” слънце “по пладне” – за зрелостта на човешкия живот; “вечерният хлад” и “синята мъгла” – за наближаващия край ).
Изградено е като обръщение на лирическия говорител към
играещите деца ( глаголните форми и местоименията във 2. лице мн.число).
Действителният адресат е лирическият говорител, който се
изповядва пред самия себе си, споделя своите тъжни прозрения и философски размисли за преходността на човешкото битие

3. Описание на строфите

Първа строфа

•Лирическият Аз – пасивен наблюдател
•Светът като абсурден театър
•Прозорецът , стената
•Статична картина
•Безсъбитийност
•Скептицизъм, песимистично светоусещане
•Първата страфа завършва с признанието на обезверения човек,
•ненамерил нравствени устои сред ценностния хаос: “Деца, боя се зарад вас”.

Втора строфа

Безкрайната повторителност и безпомощността на човека
Лятната задуха – апокалипсис
Примиреното очакване на смъртта, изразено чрез апосиопезата
Лирическият говорител възприема живота си като безсмислена пиеса, а себе си – като отегчен зрител
Смъртта – раздяла с всички илюзии

Трета строфа

Тъжно пророчество за бъдещето, което очаква децата, когато достигнат до своята ,,вечер”
Вечерната картина – мрачна, потискаща, разкрива измеренията на страданието, което не може да бъде избегнато
Лирическият Аз представя начина, по който се чувства сега, когато
е ,,пребродил своя ден”; проектира го като бъдещата съдба на децата
,,Деца, боя се зарад вас” – възклицание; повторителността на човешката съдба, същото разочарование от живота очаква всекиго

4. Основни мотиви и идеи

– Типична символистична образност
– Тъга от неосъщественото съществуване
Наведените меланхолно чела – често използван образ от символистите; крах, поражение на поривите и мечтите
Вечерта – умора, изчерпаност, изминат път, неосъществени надежди
Абсолютното остава непостижимо (,,висоти, остали тайна за мечтата”)
Споменът (,,като забита и прекършена стрела”) – измъчва героя, напомня му за неосъществените надежди и мечти на младостта

5. Опозиции

Утро – вечер
Играта на децата (израз на бликащата енергия) – душевната умора и безсилието
Изгарящият ,,пек” на пламенните страсти – ,,вечерният хлад” на разочарованията
Вяра – безверие
Грях – невинност
Живот – смърт
Вътрешен свят – външен свят

6. Теми

За кръговрата на живота, за смисъла на живота, за страданието, за отчуждението от реалността,за изпитанията на живота,

БЛАГОДАРЯ ЗА ВНИМАНИЕТО!

Фото книга: Тамара, Борислава, Деметрия