Живели някога в едно далечно селце три малки прасенца. Един ден те напуснали своите родители и поели по широкия свят.

Цяло лято тичали по ливадите, палували и се веселили. Всички горски животни им се радвали и ​ги канели у дома си.

Но дошла есента, времето застудяло и прасенцата разбрали, че е настъпил край на безгрижните забавления. Трябвало да се хванат за работа, защото без собствен дом нямало да оцелеят през зимата.

След като се посъветвали помежду си и дори се поскарали, братлетата решили да построят три отделни къщички — по една за всяко от тях.

Най-мързеливото си наумило неговата да е от слама.

— Ще ми отнеме най-много ден! — казало то.

Речено — сторено. До вечерта ​​ колибката му била готова.

— Но тя е толкова крехка, че няма, да устои на зимния вятър! — възразили другите две прасенца.

А то изобщо не искало да ги чуе.

Тогава второто братче се заело да събира сухи дръвца.

— Чук-чук! Чук-чук! — Цели два дни то размахвало чука и накрая​ си сковало чудна дървена къщурка.

— Така не се строи дом! — отсякло важно-важно третото прасенце. — Трябва много търпение и труд, за да се сдобиеш със здрава къща, която да те пази от дъжд, от сняг, от студ и виелици!

Ден след ден, тухла по тухла то градило своята къщичка. Понякога братчетата му прекъсвали играта и идвали да го видят.

— Още ли работиш? — надсмивали му се те. — Защо не дойдеш да се повеселим?

— Ще дойда чак когато къщичката ми стане готова — отговаряло то. — Аз не съм лекомислено като вас.

И било право, защото най-добре се смее този, който се смее последен.

Минало време. Един ден, както си играели в гората, прасенцата забелязали по пътеката пресни следи от лапите на големия вълк. Трите братчета толкова се​ уплашили, че търтили да бягат — всяко от тях се скрило в своята къщичка.

Скоро вълкът намерил сламената колибка.

— Хей, прасенце! — извикал той със страшен глас и се облизал. — Излизай веднага!

— Предпочитам да си остана тук — изквичало тихо прасенцето.

— Щеш, не щеш, ще те накарам да излезеш! — изръмжал кръвожадният вълк, а после си поел дълбоко въздух и го издухал с всичка сила към паянтовата колибка.

Тя веднага се сринала на земята.

В суматохата горкото прасенце се измъкнало изпод купчината слама и побягнало към дървената къщурка.

— Върни се, прасенце! — изревал прегладнелият звяр и хукнал по петите му. За малко да го стигне!

Мързеливото прасенце потропало на дъсчената врата, зад която братчето му треперело като лист.

— Дано къщурката ми да издържи! — едва промълвило то. — Бързо влизай и да залостим резето!

Като чул тези думи, вълкът си представил двойна порция за обяд и още повече огладнял.

— Отворете, малки вкусни прасенца! Искам само да си поговорим! — увещавал ги той.

Но разплаканите братчета подпирали вратата с всички сили.

Отново поел въздух вълкът и като го издухал, къщурката тутакси се разпаднала на парчета.

За щастие, третото прасенце видяло всичко това и повикало при себе си запъхтените бегълци. Затворило вратата в последния момент!

Дотичал вълкът и се слисал: тази къщичка изглеждала толкова здрава! Духнал веднъж, духнал втори път, че и трети — напразно! Стените й не помръдвали!

Сгушени зад прозореца, прасенцата следили всяко движение на нежелания гост, но вече изобщо не се страхували.

Ето че той се покатерил на покрива, решен да приложи една от изпитаните си хитрини. Пропълзял по керемидите и надникнал в комина.

— Бързо! Да запалим камината! — наредило третото братче, което било най-умно.

А вълкът се вмъкнал в комина и опашката му увиснала над пламъците. „Няма да е лесно“ — помислил си той, но в тъмнината долитало сладкото ехо от гласчетата на трите крехки прасенца и клетият звяр още повече огладнял!

„Е, все пак ще опитам“ — решил той накрая и се спуснал надолу. Но не щеш ли, паднал право в разпалената камина! Огънят опърлил проскубаната му козина, а опашката му пламнала като факла!

— Никога, никога повече няма да влизам в чужди къщи! — заскимтял свирепият звяр.

А после си плюл на петите и избягал безславно в гората.

Зарадвали се прасенцата, излезли вкупом на двора и весело затанцували:

— Тра-ла-ла, тра-ла-ла! Лошият вълк вече няма да ни закача!

Още същата вечер двете по-мързеливи братчета се заловили за работа.

Ден след ден, тухла по тухла те построили две съвсем нови къщички, високи и здрави.

Наистина, след време вълкът пак се върнал, но като видял трите комина и си спомнил ужасното приключение в разпалената камина на най-умното прасенце, тихо-тихо си тръгнал и решил да напусне завинаги този край.

Тогава то излязло от къщи и викнало радостно на своите братчета: — Край на работата, прасенца! Отсега нататък само ще играем и ще се веселим!

Нека се потрудим заедно!