Васил Левски и Любен Каравелов

Васил Левски

Васил Иванов Кунчев е роден на 6 юли (18 юли нов стил) 1837  г. в Карлово. През 1845 г. започва образованието си в килийното училище в родния си град, а година по-късно вече учи в местното взаимно училище. Едва на 14 години остава без баща и грижите за младия Васил поема вуйчо му Василий Караиванов. В периода 1852-1854 г. той живее в местния светогорски метох и учи църковно пеене. След като вуйчо му се премества в Стара Загора, Левски го последва и завършва II клас на старозагорското класно училище. Поради отличния успех на момчето вуйчото обещава, че един ден ще го изпрати на учение в Русия. Това така и не се случва. През 1856-1857  г. младежът учи в свещеническото училище на даскал Атанас Иванов в Стара Загора, а през следващата година приема монашески сан дякон с име Игнатий. През 1858 г. е ръкоположен за йеродякон и става църковен певец в църквата „Света Богородица“ в Карлово.

Какво кара този човек със светло бъдеще в духовното дело да се захване с революционна дейност?

Тук е мястото да отдадем заслуженото на друг голям български революционер – Георги Раковски.На 3 март 1862 г. Левски напуска родния си град и се отправя към Сърбия, за да се присъедини към Първата Българска легия, организирана от Раковски. Според легендата по време на военни упражнения той прави „левски скок“ и така получава своя прякор. Тук Левски осъществява контакти с българската революционна интелигенция и добива първия си боен опит, сражавайки се храбро с турските части. След разтурянето на легията той се присъединява към четата на дядо Ильо войвода. През 1863 г. за кратко е в Румъния. Лятото се завръща в България. Затворен е за няколко месеца в Пловдив, заради участието в легията, но след застъпничество на видни българи е освободен. През зимата на същата 1863 г. за кратко посещава класното училище на Йоаким Груев. Любознателността е основна черта в характера на Левски, но разочарованието от празните обещания на вуйчо му го отдалечава от науката и го насочва към революционните идеи.

През август 1868 г. отива в Букурещ и се свързва с „Българско общество“, което осигурява и паричните средства за първата обиколка на Апостола из България. Предполага се, че през есента на същата 1868 г. двамата великани на българското революционно движение – Васил Левски и Христо Ботев се срещат и заживяват заедно при изключително тежки условия в изоставена мелница край Букурещ. Според тази теза Ботев е силно впечатлен от личността на Апостола и в писмо до Киро Тулешков той пише следното:

„ПРИЯТЕЛЯТ МИ ЛЕВСКИ, С КОГОТО ЖИВЕЕМ Е НЕЧУТ ХАРАКТЕР, КОГАТО НИЕ СЕ НАМИРАМЕ В НАЙ-КРИТИЧЕСКО ПОЛОЖЕНИЕ, ТО ТОЙ И ТОГАВА Е ТАКЪВ ВЕСЕЛ, КАКТО И КОГАТО СЕ НАМИРА В НАЙ-ДОБРО ПОЛОЖЕНИЕ. СТУД, ДЪРВО И КАМЪК СЕ ПУКА, ГЛАДНИ ОТ ТРИ ДЕНЯ, А ТОЙ ПЕЕ И СЕ ВЕСЕЛИ. ВЕЧЕР ДОДЕТО ЩЕ ЛЕГНЕМ, ТОЙ ПЕЕ; СУТРИН ЩОМ СИ ОТВОРИ ОЧИТЕ ПАК ПЕЕ. КОЛКОТО И ДА СЕ НАМИРАШ В ОТЧАЯНОСТ, ТОЙ ЩЕ ТЕ РАЗВЕСЕЛИ И ЩЕ ТЕ НАКАРА ДА ЗАБРАВИШ ВСИЧКИ СТРАДАНИЯ. ПРИЯТНО Е ЧОВЕК ДА ЖИВЕЕ С ПОДОБНИ ЛИЧНОСТИ”.

Осъден на смърт и на 6 февруари (18 нов стил) 1873 г. Апостола на свободата е обесен на мястото, където днес се издига неговият паметник в столицата. Смъртта му не просто предизвиква потрес и скръб сред революционните среди в България и в Румъния, но бележи началото на криза и сътресения, от които революционното движение никога няма да се възстанови напълно.

Левски оставя на поколенията около 140-150 писма и прокламации, в които  излага идеите си за равноправието на хората, за човешките права и свободи, идеята за демократичното управление, за общуване между народите и съвършеното равенство между тях, идеята за законността и равенството пред законите – идеи, актуални и до днес.

Любен Каравелов 

Любен Каравелов е личност, чийто житейски път трудно може да бъде обхванат. Той е едновременно поет, енциклопедист, революционер и журналист, но най-важното от всичко – той е национален герой с важна роля в Освобождението на България от османска власт.

Роденият в Копривщица Каравелов започва своето образование именно във възрожденския град, но впоследствие се мести в гръцко училище в Пловдив (1850). Четири години по-късно той се връща у дома, за да помага на баща си в джелеплъка (отглеждането на едър рогат добитък). Занимавайки се с него, Каравелов често обикаля Османската империя и вижда неволите, през които минава българският народ. През 1856 година е изпратен в Цариград, за да се се посвети на търговията, но вместо това се интересува най-вече от Източния въпрос и Кримската война, показвайки интереса си към националното дело още от младини.

През 1857 година започва т.нар. „руски период“ в живота му. Заминава за Москва, за да продължи образованието си, но тъй като е надхвърлил необходимата възраст, се записва като свободен слушател в Историко-филологическия факултет на Московския университет.В същото време се оформя и идеята му за изграждане на тайна организация в Белград за подготовка на въстание в България. В Москва Каравелов пише и първите си разкази и повести.

Престоят на българския поет и революционер в Русия е време, в което той формира своя политически, научен и литературен мироглед. Революционните възгледи на Каравелов са оформени още преди идването му в Русия, а обществената му дейност там е подчинена на идеята да се търсят контакти с всички обществени среди, които могат да допринесат за българското освобождение.

През неговия „сръбско-австрийски период“ Каравелов е повлиян силно от идеите на европейското просвещение. Трудовете на Дарвин, Хенри Бокл и Огюст Конт засилват убеждението му, че е необходима широка просветна дейност за постигането на набелязаните цели.

Престоят на Каравелов в затвора в Будапеща е времето, в което той преосмисля досегашният си опит и идеи. Там пише статията „Мои братя“. В нея се вижда как писателят достига до заключението, че самите българи трябва да извоюват свободата си чрез просвещение и борба. Като враг са посочени не само турските потисници, но и гръцките фанариоти. По отношение на държавното устройство той дава за пример Швейцария и САЩ. Така Каравелов изоставя идеята за монархия и възприема републиканската форма на управление като най-подходяща за бъдещия съюз между балканските народи. Съюз, който трябва да се гради на базата на пълно равенство и взаимно уважение. Революционерът се обявява и против проекта за турско-българска монархия. Това съдейства за сближаването му с „младите“ в средите на емиграцията.

В началото БРЦК се развива именно под влиянието на Каравелов. Вестник „Свобода“ отразява възгледите на поета-революционер. Според програмата на комитета враговете на българите са турското правителство и гръцкото духовенство.Средствата за реализацията на неговите идеи варират от „мирни“ до „оръжие, огън и нож“.

В брошурата „Български глас“, отпечатана през 1870 година Каравелов отхвърля възможността свободата на българите да бъде подарена от Русия или от Запада. Според него тя трябва да бъде извоювана от самия народ, като „всеки прежали живота си“ и се захване „кой с каквото може и каквото има и да откупиме свободата си и отечеството си“. Казва се и че делото трябва да започне отвътре, като се съчетае с борбата на „бошняци и сърбе“, за да се лее по-малко кръв. Според Каравелов, който познава отлично целите на Русия в Европейския югоизток, желанията на българите и тези на руснаците съвпадат със стремежа на първите към независимост. В основата на неговите идеи стои революцията като единствен път за освобождението на България. В тази връзка той пише: „Революция, революция и революция е нашето спасение и повече нищо“.

Политическата дейност на Каравелов е важна част от националноосвободителната борба на българите. Животът на поета-революционер минава в борба за свободата на Родината. Чрез своите действия Любен Каравелов се превръща в безсмъртен национален герой, будещ уважение и възхищение у повечето българи.