ВЕЛИКИ МАТЕМАТИЦИ – ПИТАГОР

ЖИВОТ И ДЕЙНОСТ

Съвременните учени смятат, че Питагор е роден на остров Самос в Егейско море, близо до крайбрежието на дневна Турция.

Живее в период около 570 – 490 г. пр.н.е.

Баща на Питагор е финикиец, собственик на търговски кораби.

Майка му е известна като най-красивата жена на остров Самос.

Питагор изпъква още от дете.

Той е интелигентен, буден, ученолюбив, с ораторски качества, добър спортист.

На 17 г. взема участие в олимпийските игри.

Остров Самос >>>

На младини Питагор пътува много по Средиземноморието, главно с цел да учи.

Първоначално се образова в храмове на финикийските градове Тир и Библос, както и във Вавилон.

Когато е на 18 г., Питагор се запознава с Талес, който бил силно впечатлен от заложбите му.

Вероятно той учи в Милетската школа на Талес. Установявайки, че Питагор има много таланти и голям потенциал, Талес го насочва да замине за Египет – главен център за обучение по онова време, за да получи знания по математика и астрономия от местните жреци.

Талес от Милет >>>

В Египет Питагор прекарва 22 г. и това оставя силен отпечатък върху него.

Там той открива смесица от мистицизъм и геометрия, въплатена в съвършенството на Хеопсовата пирамида.

Тя го очарова до края на живота му.

В резултат на сериозно образование и обиколки по света натрупва големи знания.

Научава се да свири на лира, пише поезия, рецитира Омир. Задълбочените му интереси се простират в областите на метафизиката, математиката, астрономията, етиката и педагогиката.

Питагор се прибира в Самос и основава свое училище в египетски стил, наречено “полукръг”. Скоро след това островът е завладян от тирана Поликрат и той се премества в Кротон.

УЧИЛИЩЕТО НА ПИТАГОР

В Кротон Питагор основава тайнствен религиозен култ, подобен на манастир, в който е почитан като месия.

Най-вероятно главните идеи и знания за своето училище Питагор пренася от Египет.

Учениците на Питагор се наричат “питагорейци” или “mathematikoi” (“математици”).

Те живеят в комуна и съблюдават много строги правила на поведение и хранене, изучавайки религиозните и философски теории на своя учител.

Но да станеш питагореец не било никак проста задача. Всеки кандидат преминавал през изключителни изпитания.

Веднъж приети в училището, новопостъпилите не получавали директен достъп до всички знания, както и до своя учител.

Те започвали от по-ниско ниво, със статут на “слушатели” и имали право само да слушат беседите му, без да го виждат или да влизат в диалог с него.

Този “изпитателен срок” продължавал цели три години.

След третата година, Питагор се разделял с онези, които не притежавали качествата и потенциала да бъдат пълноценни ученици в неговото училище.

Останалите продължавали напред към следващия етап, но какъв етап само! Той продължавал пет години и изисквал от учениците да съблюдават пълно мълчание. Най-накрая, след пет години в мълчание, учениците ставали пълноценни членове на общността – истински питагорейци. И така… осем години, за да станеш ученик в училището на Питагор.

След подобна селекция, няма как в това училище да не попадат само най-блестящите и достойни ученици.

<<< Питагор пише книга сред учениците си

ХАРМОНИЯ НА ЧИСЛАТА

Една от централните идеи в учението на Питагор е, че смисълът на живота и обяснение за сътворението на Вселената може да се открие в изучаване на числата.

В математиката, Питагор открива истини (пропорции, принципи), на които гледа като на дадени от Бога.

Главен девиз на питагорейците става идеята, че “Всичко е число”.

Например, Питагор открива, че квадратът на хипотенузата на който и да е правоъгълен триъгълник е равен на сбора от квадратите на другите две страни.

Това гениално откритие става известно като “Питагорова теорема” и се приема от последователите му като божествено откровение.

ЦИТАТИ ОТ ПИТАГОР

Питагор за успеха и неуспеха:

“Временният неуспех е винаги по-добър от временния успех.”

Питагор за силата на думите: 

“Не казвай малко с много думи, а много с малко думи.”

Питагор за различните хора в живота:

“Животът е като стадион. На стадиона някои идват да се състезават, други да търгуват, най-щастливите да гледат и да се наслаждават.

Така и в живота едни се раждат жадни за слава, други – за печалба, а философите – единствено за истината.”