Котето

   В малко градче, което не се различавало от обикновено село, имало момиченце, което живеело при баба и дядо. Родителите му заминали в по-голям град да работят. Детето имало дълга, права, руса коса, която всеки път била вързана на опашка. Очите й били сини. Тя била слаба, лъчезарна и много добра към всички, но нямала нито един приятел.

  Един ден, когато училищният автобус я оставил близо до тях, видяла малко, сладко котенце. Но точно преди да го вземе в ръцете си, две момчета я избутали и взели котето. Започнали да си го подхвърлят. Тя се намесила. Грабнала котето и бегом се прибрала в къщи.

  Момиченцето толкова се радвало, че има домашен любимец, че изпратила баба си и дядо си да купят от най-хубавата храна за котенца. Но след като животинката изяла първата хапка от храната проговорила с човешки глас.

  – Ти ме спаси от тези лоши момчета! 

  Момичето се изплашило, потъркало очи и казало учудено:

  – Коте, ти говориш! Явно е от храната, която ти дадох. 

  Минало време и докато се разхождали, както правят всеки ден, срещнали лошите момчета. Те посегнали да вземат котето. В този момент момиченцето бързо дало на котето от вълшебната храна. То проговорило с човешки глас:

  – Ей, момчета! Аз вече имам стопанин, който се грижи за мен и ме обича!

  Щом чули това хулиганите избягали и толкова се изплашили, че когато видели котето си плюели на петите и не се връщали.

  Момичето спасило котето и то отвърнало с признателност. Те станали най-добри приятели.

  Който прави добро, добро намира!