История за излишните

Имало едно време делимо 15 и делител 4. Те били много щастливо семейство. Когато било родили тяхното бебе забелязали, че то имало някакъв проблем. Вместо да се получи обикновен сбор, като 2 или нещо друго те получили 3 и някаква останала част. Решили да нарекат тази останала част Остатък. Семейството изгонили горкатият Остатък на улицата. Той бил много, много, ама наистина много тъжен, че е бил изхвърлен от собственото си родно семейство.

Докато Остатък се скитал в полята той видял някакво важе. Бил много заинтригуван къде ще го заведе това важе. Остатък решил да го последва.

Следвал го, вървял по дире му, а то сякаш ставало все по дълго, но Остатък не се е предал докато стигнал до една пещера. Влязъл вътре и намерил една изоставена и изхвърлена от обществото самотна точка с ченгелче. Остатък бил много уплашен от това странно човече, но въпреки всичко, решил да се представи:

– Добър ден, моето име е Остатък, бях изоставен от семейството си и изхвърлен на улицата. Видях твоето въже и реших да го проследя, и то ме доведе до тук. А ти какво си?

– Ззздравей – казала много тихо малката точка с ченгелче.

– А а аз си нямам име и също бях изхвърлена, но дори не знам от къде съм или дали съм имала семейство някога.         -А тогава какво беше това въже което следвах? – Възкликнал очудено Остатък.                                               -Оставих това въже там, на полето с надеждата някой да го намери и последва, точно както направи ти.- отвърнало скромно малкото странно човече.

-Добре това го разбрах, но защо се криеш в тази тъмна и влажна пещера?- Попитал Остатък.

– Защото съм тъжна и самотна.- отговорила точката с ченгелчето.

– Еми тогава ако искаш можем да бъдем приятели!- възкликнал Остатък.- Само трябва да ти измислим  име, можебии… А сетих се “запетая”. Харесва ли ти?

– Да, при това много!-казала доволно Запетая.

– Еми тогава нека да се поразходим из полето.

– Добре!- отвърнала тя.

– Разхождали се, опознавали се и си разказвали истории докато не стигнали в града.

Там те видели една много голяма къща с поляна отпред. На вратата стоял един червен звънец. Запетая и Остатък решили да звъннат и що да видят! Там зад вратата стояло делимото 15. Остатък го прегърнал силно, като очаквал същата реакция, но за жалост не я получил, баща му все още не го е заобичал. Остатък веднага му разказал историята със Запетая и му казал, че може да станат семейство, като сложат Запетая между нея и сестра и ,,три” и да се получи 3,3. Бащата си помислил и решил, че може пък да стане.

И така всички заживели щастливо!!!