Николай Хайтов

Съдържание

1.Биографични данни на Николай Хайтов

2.Произведенията на Николай Хайтов

3.Произведението „Дърво без корен“

Биографични данни

Николай Александров Хайтов е български писател, драматург, публицист, известен със сборника си „Диви разкази“, както и с противоречивите си съчинения относно гроба на апостола на свободата Васил Левски. Обвиняван е в опити за присвояване на чужди произведения.^[1][2][3][4]. Народен деятел на изкуството и културата.

Роден е на 15 септември 1919 г. в село Яврово, област Пловдив. Завършва прогимназия в родното си село. Работи като чирак в магазин за брашно, келнер в кръчма, камериер и общ работник в железопътните кариери край село Крумово, Пловдивско в продължение на 3 – 4 години. През 1938 г. завършва гимназия в Асеновград. Завършва Лесовъдния отдел на Агрономическия факултет в Софийския университет през 1943 г. От есента на 1944 г. е войник в Пловдив.

През 1946 г. постъпва на работа в родопските гори най-напред като участъков горски в Персенкското горско стопанство. След това работи в Лесичово, Девинско и в Горското стопанство в Сапарева баня. Инженер-лесовъд е в Радуилския участък в горско стопанство „Боровец“, Самоковско от 1951 г. Осъден на 8 години строг тъмничен затвор и уволнен дисциплинарно от Министерството на горите, без право да работи по специалността си заради незаконни доходи, според публикация във в. „Работническо дело“. По-късно присъдата е отменена, но 2 години е безработен. Търси препитание с писане на очерци. Вербуван е от Шесто управление на ДС, с псевдоним Горския. В Агенцията по досиетата се пази картончето, според което достига до чин полковник от ДС с право на шофьор.

Произведени

• „Съперници“ (1957)
• „Искрици от огнището“ (1959)
• „Разбулена Родопа“ (1960)
• „Писма от пущинаците“ (1960)
• „Хайдути“ – очерци (1960)
• „Старите у дома“ (1962)
• „Смолян“ (1962)
• „Жени хайдутки“ (1962)
• „Матей Миткалото“ (1964)
• „Шумки от габър“ (1965)
• „Румяна войвода“ (1965)
• „Родопски властелини“ (1965)
• „Диви разкази“ (1967)
• „Ламята“ (1970)
• „Приключения в гората“ (1970)
• „Магьосникът от Брезе“ (1979)
• „Хвъркатото корито“ (1979)
• „Родопските комити разказват“ (1972)
• „Капитан Петко Войвода“ (1974)
• „Надникване в съкровеното“ (1977)
• „Разкази и есета“ (1984)
• „Да възседнеш глиган“ (1985)
• „Бодливата роза“ (1975)
• „Вълшебното огледало“ (1981)
• „Асеновград в миналото“ (1983)
• „Последните мигове и гробът на Васил Левски“ (1985)
• „Гробът на Левски“ (1987)
• „Светогорски записки“ (1987)
• „Африкански записки“ (1989)
• „Избрани произведения“ (1989)
• „Дневници“
• „Родопски властелини“
• „Троянските коне в България“ (2002, посмъртно)
• „През сито и решето“ (2003, посмъртно)
• „Кой и защо унищожи гроба на Васил Левски“ (2004, посмъртно)
• „Бележки по тефтерчето на Васил Левски“ (2007, посмъртно)
• „Алото“

Произведението „Дърво без корен“

„Дърво без корен“ е част от сборника ,,Диви разкази“.Сборникът включва 17 разкази,написани в 1 лице единствено число,които са приети като своеобразни изповеди на героя.По определението на литературния изследовател Кръстю Кръстев това са 17 въпроса,които Хайтовите герои задават.

„Дърво без корен“ е сред онези разкази в сборника,в която ясно се вижда драмата на човека , който,давайки си сметка за невъзможността да бъде спрян ходът на времето,се опитва да запази своята идентичност,да съхрани корените си.В разказа се срещат-сблъсъкът на различни гледни точки,ценностите,мисловните модели на творбата.

Героите в  „Дърво без корен“ са: дядо Гатю,снахата,внучката на дядо Гатю и синът на дядо  Гатю