Елисавета Багряна

Елисавета Багряна

    Елисавета Багряна (псевдоним на Елисавета Любомирова Белчева, известна сред приятели като Лиза Багряна) е българска поетеса, автор на детски книги и преводач.

Елисавета Багряна е родена на 29 април 1893 г. в чиновническо семейство в София. В периода 1907 – 1908 г. живее със семейството си в Търново, където пише първите си стихове. Завършва гимназиалното си образование в София през 1910 г., след което в продължение на една година работи като учителка в село Афтане (днес Недялско). Там тя получава и своите преки впечатления от живота на българското село и селската жена.

През 1911 – 1915 г. Елисавета Багряна учи славянска филология в Софийския университет. През този период се запознава с писателите Георги Райчев, Константин Константинов, Димчо Дебелянов,

Стихосбирки:

– „Вечната и святата”

– „Звезда на моряка”

– „Сърце човешко”

– „Пет звезди”

– „Светлосенки”

– „Контрапункти”

– „На брега на времето”

Творби:

1.Кукувица

2.Стихии

3.Потомка

4.Вечната

Основни образи:

-Жената и нейното желание да се радва на живота; за бунта й срещу всичко, което ограничава(еснафско мислене, сковаващи традиции); за необуздания й порив към волност и простор; за нейната греховност и святост.

Мотиви: 

-стремеж към свобода и готовност тя да се отстоява

-любовта в поезията на Багряна има различни лица: страдание, възторг, тъга, очакване, екстаз. Любовта в лириката ѝ е синоним на свободата

-сливане на човека с природата, което универсализира човешкото изживяване

-мотивът за откривателството, за пътешествието

-мотивът за родовата принадлежност

-мотивът за порива на жената към свободна изява

Пространство и време:

-Домът в качеството си на съкровено човешко пространство е поставен на изпитание. Той е символ на недостиг, липса.

-времето не е конкретизирано

Основни теми:

-родината в поезията на Багряна се разбира като родово

време, родова памет, родова кръв, които никой не може да заличи или да ти отнеме

-за разлика от фолклорните текстове стиховете на Багряна се отличават със своя психологизъм