Подготовка за матура-Елисавета Багряна

    Автор: 

Елисавета Багряна (Елисавета Любомирова Белчева)

16.04.1893 – 23.03.1991).

• Родена в чиновническо семейство. Основно и гимназиално образование става в София (1910).
• През 1915 г. са отпечатани за пръв път две нейнни стихотворения – “Вечерна песен” и “Защо” (списание “Съвременна мисъл”).
• Сътрудничи във “Вестник на жената”, в. “Лик”, в списанията “Съвременник”, “Златорог” и др. Окончателно се утвърждава след издаването на първата си книга “Вечната и светата” (1927). Изявява се и като детска писателка и преводачка.
• Дългият творчески път на Багряна преминава през различни идейнохудожествени търсения и очертава няколко нейнни преобразувания.
• Носителка е на златен медал на Международната асоциация на поетите в Рим.

   Стихосбирки:

• Вечната и светата (1927)

• Търкулната година (1931)

• Звезда на морека (1931)

• Сърце човешко (1936)

• Пет звезди (1953)

• От бряг до бряг (1963)

• Контрапункти (1972)

• Светлосенки (1977)

• На брега на времето (1983)

 Стихотворението “Вечната”   

Стихотворението „Вечната“ е първо в цикъла „Вечната и светата“, с което се открива новодишната книжка на „Златорог“ (1925). Заедно с останалите седем стихотворения от този цикъл ще се покаже, като се сбъдва пророчеството на Константин Константинов: „Любовта и смъртта са сплели ръце в огнен обръч, който никога няма да излезе“.

Тази творба на Багряна е създадена след тежко боледуване на поетесата, когато животът й „виси на косъм“, когато с цялото си същество младата жена се бори с висока температура. Това е моментът на „въвеждане на темата” Смърт-Безсмъртие.

…

Не чувате ли вие писъка невинен
на рожбата й в люлката съседна?
Там нейната безсмъртна кръв е минала
и нейна душа на този свят отседнала.

     Стихотворението “Потомка” 

Няма прародителски портрети,

ни фамилна книга в моя род

и не знам аз тези завети,

тези лица, души, живот.

Но усещам, в мен бие древна,

скитническа, непокорна кръв.

Тя от сън ме буди нощем гневно,

тя ме води към греха ни пръв.

…

Стихотворението “Потомка” е своеобразно връщане към миналото на рода, към неговата история и произход. За да се изведе към прадедите, към най-ценното за един човек – идентичността му.

-чрез друго женско лице – лице на потомката – Багряна интерпретация на темата за противоречия на приемливостта

-на традиционната родова история героинята противопоставяне на конкретния, почувстван разказ за произхода на собствената им душевност 

 Творбата е изповед пред рода и неговите цени.Заглавието на творбата “Потомка” се поставя един от проблемите – потомството и наследяването на родовите белези и устойчиви черти.

Други стихотворения: 

  ” Кукувица ” -основна тема, която е поривът на жената към свободата.

   ” Стихии ” – това стихотворение е образец на възторжена поезия, изблик на млада сила, на щастие и волност.

  ” Амазонка ” – общото между героинята на Багряна и жените амазонки, е че преодолява правилата на мъжкото общество.

Основно за творчеството на поетесата:

  Основни теми 

• свободата на жената
• бунтът срещу патриархалните ограничения
• любовта и майчинството
• пътят към непознатото
• лицата на жената

Характерни черти на творческото й:

-Стил на Елисавета Багряна е съчетание между народнопесенната фолклорна лексика и модерно поетични средства – съчетание между традиция и модерност.

-Използва конкретиката на изказа за да покажете корените в близост до родното.

-Повлияна от тайната си любовна връзка с Боян Пенев започва да пише със свободни стихове и ритъм.

-През по-късния си етап от живота си тя се отдава на детската литература.

Лирически герои  :

-образът на жената

-образът на народното

-образът на любовта

-фолклорни образи

Образни двойки в поетиката й:

тяло – дух

старо – ново

родно – чуждо

село – град

природа – техника

примитив – култура

земя – небе

твърд – море

отиване – завръщане

мечта – спомен

Основни мотиви в лириката ì:

 – стремеж към свобода и готовност тя да се отстоява

 – любовта в поезията на Багряна има различни лица: страдание, възторг, тъга, очакване, екстаз. Любовта в лириката е синоним на свободата

 – сливане на човека с природата

 – мотив за откриване на нови хоризонти за пътешествие

 – мотивът за родовата принадлежност

 – мотивът за порива на жената към свободна изява

Стихът и езикът в произведенията на Багряна:

-витален, мрежи, постигнал естествените интонации на човешкия говор

-често се използва белият стих

Лирическата героиня:

-волна и смела; пътешественица, търсеща чудесата на непознати земи; отстояваща себе си; бунтуваща се срещу ограниченията на патриархалния бит и традиция; женска; своето осъществяване се намира в любовта; свободолюбива; непокорна; вечната и светата;

Поезията на Елисавета Багряна е изключително женска поезия – силно емоционална, едновременно и използвана с традиция, и бунтарска. Заглавието на първата й стихосбирка “Върховната и светата” е симптоматично за творчеството на й – жената в нейна лирика е противоречива – едновременно вечна, празник и грешна – просто жена.

Всяко едно от произведенията й има свой лиричен глас, но не може да се получи и нещо общо, което се обединява. Именно това е духовен портрет на жената. Всички стихотворения допълват и изграждат на лиричната героиня образа и представата й.

От:

СИМОНА ИВАНОВА