ЕЛИСАВЕТА БАГРЯНА

МАТУРИТЕТНИ ТВОРБИ

“Вечната”

“Потомка”

“Кукувица”

“Стихии”

ОСНОВНИ ТЕМИ

-Темата за жената

-Жената като стихия

-Еманципацията на жената

-Бунтът срещу традицията

-Копнежът за волност

-Свободата

-Домът и пътят

-Темата за родината

АНАЛИЗ НА “ВЕЧНАТА”

Стихотворението “Вечната” е написано през 1925г. след тежко боледуване. и включено в стихосбирката ”Вечната и святата”27 год. като първо стихотворение в цикъла “Вечната и святата”.Творбата разкрива диалектиката на живота и смъртта, на смъртното и безсмъртното, връзката между материя и дух , между тленно и нетленно Лирическият текст осмисля човека като парадокс – той е тленен и вечен, победен от смъртта, но и олицетворение на вечния живот. Творбата е апотеоз на безсмъртното битие на женската същност, чиято вечна същност е о божествена. Композицията на текста е циклична, съпоставяща настояще “сега” и бъдеще “ще минат години”, съставена от две симетрични строфи- първата разкрива смъртта, а втората изразява отрицанието й.

Елисавета Багряна успява да внуши мотива за трайността и повторимостта на събитията в света около нас. Всеки човек е и отделна единица, на която предстои да изчезне от лицето на земята, и образ на нещо по-голямо, неподлежащо на унищожение, което ще се повтори и в бъдеще. Той е “смъртен лик” на безсмъртието, пулсираща клетка, безкрайно малък отрез върху безкрайната спирала на живота.

АНАЛИЗ НА “ПОТОМКА”

1. „Потомка” – задълбочава и изяснява проблематиката на бунта срещу догмите

а/ чрез друго женско лице – лицето на потомката – Багряна интерпретира темата за противоречията на приемствеността

б/ в стилистично и образно отношение творбата е издържана в духа на семейното сказание:

• прародителските портрети;
• фамилната книга;
• родът;
• заветите;
• древната кръв;
• прабабата.

в/ емблемите на фамилната памет – представени като несвои за героинята

г/ на традиционната родова история героинята противопоставя личния, почувстван разказ за произхода на своята душевност

• духът на скитничеството, на личния бунт, на битийната свобода става новата родова история в опозиция на статичното фамилно наследство;
• героинята е потомка на прабабата, която е изключение от традиционния ред – излязла от границите на редното, на правилното т.е. лирическата героиня не се вписва в общоприетия образец, а сама избира представата за рода си, идентифицирайки се именно с отклонението от нормата

д/ крайното обобщение на творбата „…аз съм само щерка твоя вярна, / моя кръвна майчице-земя.” – назовава истинската си прародителка – земята

• първичната свързаност със земята, изначално женското е истинският „корен”, в името на който тя отхвърля едно по едно ограниченията на патриархалния морал

АНАЛИЗ НА “КУКУВИЦА”

1. „Кукувица”

а/ представя жената, която въстава срещу вековни традиции, утвърдени от „мъжкото” общество

б/ модерният бунт

• Размяната на социалните роли на мъжа и жената като ключов механизъм за представяне на модерния бунт:
  • Мъжът е този, който мечтае за дом, за улегнал и спокоен живот;
  • Жената противопоставя своя свободен живот на общоприетия бит: „…няма нивга аз гнездо да свия…”;
  • Съдбата на жената е неин личен избор, а мъжът, който по право в патриархалното общество е този, който избира, е абсолютно безсилен, лишен от възможността за избор: „…залудо пилееш дни и нощи…”;
  • Мъжът се опитва да върне любимата си чрез магии – в противовес на традиционното схващане, според което при нещастна любов това е типично женска мярка;
  • Стесненият за мъжа свят, изразяващ се единствено в битово-семейния ред – явно противопоставен на безкрая, на света, открит пред жената, която категорично отказва да живее в което и да е затворено пространство /дом, съпружеска връзка/.

в/ фолклорни образи и мотиви

• кукувицата – традиционен символ на свободата, символ, който буди едновременно и упреци, и завист
  • образ, който заплашва сигурността на човешкото съществуване, но и го привлича по силата на някакъв изначален копнеж по волност
• ведата /вещателката/
  • според фолклора се свързва с прокоба, с лошо вещание и орис;
  • опасно същество, прекрасна изкусителка, която обаче води към гибел
• бродницата
  • жена с магически способности, надарена с умението да прокобва;
  • правилото „извън нормата”, по което героинята е живяла, продължава да направлява и смъртта и;
  • синтез на свободата и несретите преживе.

АНАЛИЗ НА “СТИХИИ”

Стихотворението „Стихии” е един от емблематичните текстове от стихосбирката „Вечната и святата” (1927), чрез която се манифестира новия образ на жената в българската литература. Заглавоето „Стихии” е знаково, защото задава предварителното значение, свързано с първичните и неукротими сили на природата. Тяхната мощ е подчертана и чрез формата за множествено число, чрез която стихииноста се абсолютизира. Непреодолимите стихии вятър, вода и вино, кодират виталната природа на жената, нейните пориви и страсти. В своята поезия Елисавета Багряна представя една нова визия за жената, която е известна от затвореното пространство на патриархалния дом. Нейните прояви вече не се определят от нормативността, а героинята осмисля своята мисия като разрушаване на ограниченията и докосване до свободата в нейните първични, природни измерения. Всяка една от четирите строфи на стихотворението започва с риторичен въпрос, който затвърждаав идеята че нито една от стихиите не може да бъде укротена и спряна. Анафоричното повторение „може ли ” подчертава страховитата мощ на вятъра и пороя на прииждащата вода, също както и мистичната сила на виното , „щом веднъж е закипяло то”. Трикратното разгръщане на мотива за приподните сили довежда до обобшение в четвъртата част на творбата. В последната строфа става ясно, че за стихиите е говорено не заради самите тях, а заради вътрешната им връзка сус самата героиня. По този начин се подчертава същността на женат, в чиято основа е заложен поривът към волното, „непостижимото, просторното”. Показателан е и промяната във въпросите към опонента, негласно присъстващ в творбата чрез личното местоймение „ти”. В последната строфа чрез повторението на реторичния въпрос „как ше спреш ти мене…мене как ще спреш” се внушава че дори и да бъдат подчинени вятърът, бистрица и виното стихията на женствеността не може да бъде укротена Всяка една от стихиите в произведението се съотнася и с разручителното, и със съзидателното начало. Образът на вятъра се свързва с мотива за свободолюбието, което не понася ограничения. Символиката на реката отвежда до плодородието, смъртта и обновлението. Виното за разлика от останалите стихиив текста, е обградено с грижата на хората, които се опитват да го удържат „в бъчвите огромни, взидани” и „в избите студени каменни”. То е осмислено като стихия, равнопоставена на вятъра и на водата, ни и мистичен път към познанието. Променят се и мащабите на художественото пространство- родния град е изместен от романтичния образ на „непостижимото”. Себеосъществяването на жената вече не е в дома, а се свързва с образа на пътя, който символизира динамиката на битието и порива към познанието.

ОСНОВНИ ОБРАЗИ

Поетесата изгражда многоликия образ на жената в  своето творчество. Жената е влюбена девойка, трепетна невеста, любима и майка,самодива езичница,амазонка, скърбяща Богородица. Лирическата героиня  се бунтува срещу ограниченията на битовото ежедневие ,  срещу оковите наложени от традицията, срещу обезличаването на жената и предразсъдъците, които убиват духа. Багряна създава образа на вечната жена-греховна и свята.

1. Образи във „Вечната” – жената прародителка, преляла кръвта си в поколенията; вечната жена. Творбата увековечава образа на жената майка, която се преражда и пресътворява във времето. Творбата започва с трагичното- тя е мъртва и е без значение как се казва. Брачният ѝ пръстен е широк и вече загубил съдържанието си. Смъртта е неумолима и невъзвратима. Тя не може да осмисли земното. На принципа на контраста във втората строфа на безжизнената жена е противопоставен писъкът на нейната рожба- символ на новия живот.

2. Образи в “Потомка” – тъмнооката прабаба; земята майка. Лирическата героиня заявява още в първата строфа, че няма прародители, че не познава заветите, лицата, душите , живота на своите предци. В следващите строфи утвърждава разбирането си за чувство за произход, а именно в това всеки да се самоопознае, да разбере себе си

3. Образи в “Кукувица” – фолклорна образност- кукувицата като символ на неуседналост, жената бродница. Във фолклорна рамка и чрез обръщение към невидим събеседник, лирическата героиня разкрива съдбата си на човек на пътя, а не човек на дома. С билки и магии тя не може да излекува страстта си да живее, пътува, да се впечатлява, да вижда и открива нови неща. Духът ѝ е жаден и ненаситен, приключенски. Тя няма да свие гнездо, нито да шета край огнището и да отгледа деца. Жената в това стихотворение е скитница.

4. Образи в “Стихии” –  непокорната жена, представена чрез образите на вятъра, водата и виното. В творбата е предаден женският устрем, волност и свобода. Представяйки образите на вятъра, водата и виното и на принципа на образния паралелизъм и сравнението, авторът очертава образа на жената като стихия. На всеки природен елемент е отделена по една строфа.

ЕЗИКОВИ СРЕДСТВА

Стихът и езикът в произведенията на Багряна:

-витален, сетивен, достигнал естествените интонации на човешкия говор;

-често се използва белият стих;

-фолкоризми, но и нова урбанистична лексика;

1. Езикови средства във „Вечната”:

• Реторичен въпрос – Но чувате ли вие писъка невинен / на рожбата и в люлката съседна?

• Епитети – Сега е тя безкръвна и почти безплътна, / безгласна, неподвижна, бездиханна.

• Анафора – и все едно-дали Мария, или Анна е, и все едно-да молите и плачене. … не ще се вдигнат тънките клепачи, не ще помръднат стиснатите устни

• Синекдоха – Там нейната безсмъртна кръв е минала/и нейната душа на тоя свят отседнала.

• Градация – А внучката ще носи всичко: името, / очите, устните, косите, на незримата.

2. Езикови средства в „Потомка”:

• Метафорични епитети – древне, скитническа, непокорна кръв • Инверсия – прабаба тъмноока . Среднощ дълбока . Тя ме води към греха ни пръв.

• Противопоставяне – светло, тъмно. тъмноока – светъл хан. • Анжамбман – и спасил е двама от кинжала / вятърът, следите изравнил.

• Анафора – Може би съм грешна и коварна , може би сред път ще се сломя.

• Синекдоха – скитническа, непокорна кръв.

3. Езикови средства в „Кукувица”:

•Метафора-няма нивга аз гнездо да свия рожби румени да ти отгледам.

• Анафора – Моите очи се ненаглеждат, моите уши се ненаслушват. … Дай ми мене по света да скитам, дай ми сборове, хора, задевки.

• Апокопа – А кога умра, сама, в чужбина…

• Реторичен въпрос-Не видя ли, не разбра ли още?

• Символ – кукувица-бродница ще стана.

4. Езикови средства в „Стихии”:

• Синтактичен паралелизъм и анафора в първите стихове на всяка строфа – ”Можеш ли да спреш ти вятъра, дето иде от могилите… ”;

”Можеш ли да спреш ти Бистрица ,дето иде напролет яростна…”;

”Можеш ли да спреш ти виното, щом веднъж е закипяло то…”.

• Епифора – В родния ми град.

• Олицетворение – грабва стрехите на къщите.

• Епитети – Как ще спреш ти мене – волната, скитницата, непокорната.

• Реторични въпроси – мене как ще спреш ?

МИСЛОВНА КАРТА НА ТВОРЧЕСТВОТО НА БАГРЯНА

ВЪПРОСИ 

1. Кои са сновните теми и мотиви в лириката на Елисавета Багряна?

2. Кое е истинското име на Елисавета Багряна?

3.Коя характеристика на лирическата героиня илюстрира определението „родната сестра на вятъра, на водата и на виното”?

4.Кои са най-важните ценности за Елисавета Багряна?