Великден

Великден е най–големия пролетен християнки празник,който чества възкръсването на Исус Христос (Възкресение Христово).Той винаги се чества в неделя,а седмицата преди Великден се нарича Страстна седмица.Дните от Страстната седмица се означават с думата “Велики”(Велики понеделник,Велики вторник,Велика сряда и т.н.)

По традиция винаги, когато са се боядисвали яйца, се е приготвяла и отделна кошничка за кумовете. Яйце се дарявало и на всеки гост, прекрачил прага. За допълнителна украса се ползвали отпечатъците на листенца от магданоз или фигурки, нарисувани с восък или с цветни моливи. Според поверието този, чието яйце остане здраво след чукането, ще е най-здрав през годината. Първото боядисано червено яйце се слага пред домашната икона, за да пази дома.

В България по традиция яйцата се боядисват на Велики четвъртък или Велика Събота, тъй като броят им зависи от членството в семейството. Първото се оцветява винаги в червено от най-възрастната жена. Докато това е още по-топло и пряко боядисано, тя рисува кръстен знак върху челата на децата, за да са здрави.

Не е известно кога за пръв път са започнали да се боядисват яйца. Има исторически и археологически данни, че яйцата са се багрили и дарявали още в Древен Египет, Персия, Рим, Китай и Гърция. Ритуалите, свързани с тях, символизирали раждането на живота.

Евреите са имали обичай, когато отиват на гости при някого, да даряват някакъв дар на домакина. Ако гостът е бил много беден, то той подарявал яйце. Според християнските предания, когато Мария Магдалена отишла в Рим да се срещне с римския император, следвайки този обичай, тя му подарила яйце, което било обагрено в червено, символ на кръвта на Христос. Оттогава навлязъл обичаят християните да си подаряват боядисани в червено яйца на Великден. Постепенно започнали да се използват и други цветове.

Обредните хлябове са неотменна част от традициите на Великден. Обикновено се правят в кръгла форма и се украсяват с плетеници, като в средата им се слага червено яйце. В България по традиция се замесват в четвъртъка преди Великден, в Гърция – в петък и др.

Някоя от тези пити се прави сладка и това е великденският козунак. За първи път козунак се приготвя през 17 век във Франция. В Италия също имат вид козунак по същия повод – той може да изтрае цели 6 месеца. Според изследователи на българското възраждане за първи път козунак в съвременния му вид се е появил в Шумен в средата на 19 век, когато тук временно пребивават унгарските емигранти, начело с Лайош Кошут, след несполучилата национална революция.

Разпети петък или още Велики петък е времето за душевно пречистване. В този ден не се работи.