Паисий Хилендарски

Съдържание

1. Биография

2.”История славянобългарска”

3. Откъси от историята

4. Видео материал

5. Галерия

Биография

Паисий Хилендарски е автор на първата история на българите. Живял е по време на турското робство. Бил е монах в Хилендарския манастир, откъдето идва и името му. Истинското му име се предполага, че е Пенко Банов. Роден е през 1722 година в град Банско. За неговият живот, за детството му и младостта му има оскъдни исторически данни. На 23 години той става монах в Хилендарския манастир на Света гора. Две години събира и систематизира източници от книгохранилищата в Атон, обикаля други манастири в България и Австрия, за да събира сведения за историята на своя народ.

“История славянобългарска”

Паисий Хилендарски е олицетворение на прехода от българско средновековие към епохата на национално-освободителното културно и политическо движение. Създаването на „История славянобългарска“ по времето и при условията, в които той живее е изключителен граждански и книжовен подвиг. Той я започва в “ Хилендарския манастир ” и я завършва в “ Зографския манастир ”. Подтикван от патриотизъм и от тревога за съдбата на българския род и език, чрез своята „книжица“ , като възкресява славното минало на българите, Паисий се стреми да събуди народностното им съзнание, да им внуши, че имат основание за високо национално самочувствие и гордост.

Един от най-важните му аргументи за това е дейността на Константин-Кирил Философ и на Методий. С оценките си за славянските първоапостоли той продължава средновековната традиция на преклонение пред тяхното дело, положило основата на богатата старобългарска култура. За съзнанието му, че те имат първостепенно значение в българската история, говори фактът, че той включва в труда си отделна глава под наслов „За славянските учители“ . В нея Паисий Хилендарски дава животописни вести за тях, спира се на изнамирането на славянското писмо и създаването на общославянски книжовен език, посочва къде се осъществява мисията на Кирил и Методий и кой народ пръв е използвал преведените богослужебни книги. При трактовката на тези въпроси се проявява, съобразно с духа на епохата, романтичното отношение на автора към миналото на българския народ.

Откъси от историята

“Чети историята, и като познаеш от нея суетата на тоя свят, научи се да го презираш.”

“О неразумни и юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език? Или българите не са имали царство и държава? Толкова години са царували и са били славни и прочути по цялата земя и много пъти са взимали данък от силни римляни и от мъдри гърци. И царе, и крале са им давали своите царски дъщери за съпруги, за да имат мир и любов с българските царе.”

” От само себе си не можем да станем мъдри.”

Благодаря за вниманието!

Изготвено от: Фетие Баджаклъ, ХI”б”клас.