Коледни истории и легенди

by Ivona

Artwork: google;dnes.dir.bg

Joined Dec 2020
Published Books 1

Коледни истории и легенди by Ivona - Illustrated by google;dnes.dir.bg - Ourboox.com

1.Легендата за елхата

Имало едно време беден дървар, който живял със семейството си в дън горите тилилейски. Една вечер, както всички били на масата и ядели оскъдната си вечеря на вратата се почукало. Като отворили, видели, че вън стои дете – малко, с мръсни и дрипави дрехи. Поканили го в дома си, дали му от своята вечеря и го поканили да спи при тях. Преди да заспят дърварят и семейството му се помолили детето да намери топъл дом и семейство, за да не скита само по света. На другата сутрин се събудили от най-красивото пеене, което били чували някога. Като погледнали навън, видели момчето заедно с цял хор от ангели да пеят коледни песни. Момчето не носело парцаливите дрехи от предната вечер, а било облечено с великолепна роба, която блестяла на слънцето. То се обърнало към дърваря и семейството му и им обяснило, че е Божият син, Исус Христос и че това е подарък за тях за добрината, която са сторили. Той откъснал един клон от дърво и го посял. Казал им: “От този ден нататък това дърво ще ражда в изобилие дори и през зимата”. Докато говорел, клонът се превърнал в голямо и красиво дърво, отрупано с плодове.

3

2.От Свети Николас до Дядо Коледа

Легендата се ражда в Европа през IV век, когато живял добрият епископ Николас от Мира, който сеел доброта, обич и щедрост по земята. За него се говорело, че нощем яхвал белия си кон и тайно правел подаръци на хората. Дрехите, които носел били епископско червени и носел жезъл. Неговите човеколюбиви жестове станали познати на хора в цяла Европа и децата го познавали като човек, който раздава само хубави неща. Когато умрял на 6 декемрви, той бил погребан в Италия и в негова чест била издигната църква. Скоро този ден се превърнал в празник на даряването и щедростта. В крайна сметка образът на Свети Николас се превръща в митологична фигура, която символизира доброто, властващо над злото.

В исторически извори от средата на XVI век има сведения, че в Германия и в Холандия хората вярвали, че свети Никола носел подаръци на прилежните, смирени и послушни деца – “ябълки, орехи и бадемови ядки”, както и дрешки и полезни предмети за бита

В една от легендите за него се казва, че името му Santa Claus идва от децата, които говорейки набързо не успяват да изговорят добре Saint Nikolas. В днешни дни митът за него представлява сбор от истории – някои реални, а други – измислени. Върху легендата за Дядо Коледа са оставили отпечатък всички култури, които имат досег нея.

5

3.Легендата за коледния чорап

Известна още като Легендата за благородника и трите му дъщери, тази легенда също датира от IV век като достига до нас благодарение на един епископ, който има най-голяма роля върху налагането на фигурата на Дядо Коледа (или Свети Николас) в коледните традиции на християнския свят. Според легендата, навремето в Италия живял богат благородник, който след смъртта на съпругата си пръснал цялото семейно богатство. Дошъл ден, в който трите му дъщери трябвало да се омъжат, но благородникът нямал пукната пара за подаръци, чеиз и пари за дъщерите си. Това много го натъжавало. Трите момичета трябвало сами да приготвят храната, да чистят дома и да перат дрехите си. Една вечер, след като изпрали и прострели чорапите си на перваза на камината, за да изсъхнат, те си легнали. Огънят в камината догарял. И в този момент къщата на благородника била посетена от добрия светец Николас, който бил научил за злощастната съдба на семейството. Когато надникнал през комина и видял чорапите на камината, той решил да направи добрина. Бръкнал в пазвата си и извадил от там три малки кесии, пълни с жълтици. Хвърлил ги надолу през комина, а те паднали точно в чорапите на девойките. На другата сутрин, момичетата станали и намерили чорапите, а в тях – подаръците от Свети Николас. Те вече имали пари да се оженят – и скоро това се случило и с трите. А баща им заживял щастлив и се радвал на децата и многото си внуци.

7

4.Легендата за коледната свещ

През Средновековна Европа една голяма свещ е горяла непрекъснато до Дванайстата нощ, за да напомня за идването на тримата влъхви (Кралете, дарили първите дарове на Исус). Във Викторианската епоха свещите представлявали добрата воля към хората с трудна съдба и били поставяни на прозорците, за да ги осветяват между 25 декември и 6 януари, за да помогнат всеки беден и гладен човек да намери пътя до топъл дом и храна. Коледните свещи са и част от някои нехристиянски вярвания, като например, че пламъкът на свещта има силата да прогонва зли духове по време на най-тъмните дни на годината.

Хората в Норвегия вярвали, че коледните свещи не трябва да загасват на Коледа, защото това било знак за лоша съдба, която чакала семейството в този дом. Други легенди разказват, че светлината от свещите на прозорците насочват детето Христос, докато то се лута от къща на къща на Бъдни вечер в търсене на подслон за нощта. Затова никой странник не бивало да бъде отпращан в тази вечер.

Традицията да се палят свещи върху елхата вкъщи започва в Германия. За германците свещите символизират звездите, а традицията скоро е пренесена и в Америка. В днешни дни, особено на Коледа звездите символизират посланието на празника. Свещите, горящи на прозореца осветяват пътя на Исус Христос и показват готовност за подслон на всеки скитащ странник.

9