ВЪЗНИКВАНЕ НА БЪЛГАРСКИЯ НАЦИОНАЛЕН ВЪПРОС – урок №13, История и цивилизации – 7.клас, автори: Х.Матанов и др., изд. Анубис

  Руско – турската война 1877/78г.

води до възстановяване на българската държава,

но не решава българския национален въпрос .

  Преди тази война той се свежда до освобождението на българите,

а след това до обединение на разпокъсаните 

български земи в границите на нова българска държава.

ВЕЛИКИТЕ СИЛИ И

БЪЛГАРСКИЯТ НАЦИОНАЛЕН ВЪПРОС

  Война приключва с подписване на предварителния Санстефански мирен договор (19.02./ 03.03.1878г. )

  Той учредява автономно княжество България

(Мизия, Тракия, Македония, без Северна Добруджа и Нишко).

  Европейските държави отхвърлят договора, опасявайки се от засилване на руското влияние.

  На 1 юли 1878г. в Берлин се свиква конгрес , на който Великите сили разпокъсват български земи на 5 части:

1) васално княжество България,

2) автономна провинция Източна Румелия,

3) Румъния изглежда Северна Добруджа,

4) Сърбия приема Нишко и Пиротско,

5) султанът си връща цяла Македония и Одринска Тракия.

  Тези решения пораждат у българите желание за съпротива и за обединяване на разпокъсаните земи.

СЪПРОТИВА СРЕЩУ РЕШЕНИЯТА

НА

БЕРЛИНСКИЯ КОНГРЕС

– протести, масово движение на българите от земите, останали извън границите на Княжество България,

– август 1878г. – Л. Каравелов и Ст. Стамболов основава комитет “Единство” ,

– октомври 1878г. – Кресненско – Разложко въстание

(въстаническите чети са разбити от турската армия) 

БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА И НАЦИОНАЛНИЯТ ВЪПРОС

  Българско правителство създава  собствена програма по национален въпрос. Тя се основава на Берлинския  договор – религиозни свободи на християните в Европейска Турция, реформи от султана и автономно управление в Македония

Тъй като българите в нея са повече от половината от населението, София очаква тя да се обособи като трета българска държава и в бъдеще да се обедини с княжеството.

 Това е българската доктрина за неделимост и автономия на Македония. Тя се отстоява от външната политика на държавата цели 35 години, до Балканските войни.

   Основното средство за постигане на тази цел е дипломатическия натиск върху Високата порта и Великите сили, но той не дава значим резултат.

  София много разчита и на Българската екзархия.

Подобна политика е провеждана и по отношение на Одринска Тракия.

   Българският национален въпрос  бързо застава в центъра на външната политика на княжеството и силно влияе и върху неговата вътрешна политика. Всички български партии и правителства се опитват да използват всяка възможност за неговото решаване.

ЗАПОМНЕТЕ!

   Българският национален въпрос през Възраждането се свежда до идеята за създаване на българска държава, а след Освобождението до обединение на разпокъсаните български земи в една държава.

   Държавата действа със средствата на дипломацията.

   Българската екзархия действа в същата посока чрез религия и образование.