„Албена“ от Йордан Йовков

Разказът „Албена” е вписан в една от представителните Йовкови творби – произведенията от „Вечери в Антимовския хан” (1928г.) създават очарователен фикционален свят, възкресяват тукашното село и тукашния човек, каквито са във въображението на писателя, тъгуващ за едно безвъзвратно отминало време. Йовков не се интересува твърде от социалните конфликти на селото. Авторът на „Албена” се вълнува от друг тип проблематика, от други измерения на човешкото и на българското, когато пресъздава тукашния патриархален свят.

При Йовков няма нищо измислено, а сюжетите са почерпани от реалния живот. Писателят става свидетел как отвеждат жената, която е изгубила симпатиите на мъжете и пише творбата. Разказът носи името на главната героиния, което произлиза от латинското ,,алба” и означава-бяло,чисто и зора. И се свързва с красотата и новия живот.

Сюжет

Главната героиния Албена е арестувана за убийството на съпруга си Куцар. И ще бъде обесена. Цялото село се гневи, убийството е нарушило монотомното ежедневие в селото. Детето й вижда всичко и го разказва, когато Албена минава останалите ахват пред красотата й и престават да са толкова свирепо настроени срещу нея. Но настъпва обрат в каруцата се качва Нягул-нейния любовник, който признава вината си, тъй като той е убил Куцар.

В разказа „Албена” „криминалната” история е превърната в история за сложността на конкретния житейски казус, който не може да бъде лесно побран, лесно осмислен и твърдите и уж семантически ясни категории на оценяването-класифициране като „добро” и „зло”.

Куцара, мъжът на Албена от разказа, като чели няма и не би могъл да има нещо общо с жената, в която са влюбени всички („Той беше неугледен, тромав и прост човек, който само работеше и мълчеше…Отначало говореха за него, но колкото да се почудят как е могло такова плашило като него да взема такава хубава жена като Албена. ”Хубавата ябълка свинята я изяда”). И Нягулица („Слаба, преди време остаряла, повехнала”) не е – като че ли – истинската „половинка” на Нягул („…рус и хубавеляк”). За окото, ценящо хубостта, хармонията в гледките на човешкото, Нягул и Албена са си „лика-прилика”. Но наредбите на реалността са по-други.

Пак съвсем по Йовковски в „Албена” красотата се оказва дар, белязващ живота на индивида по двусмислен начин. Тя го прави желан, твърде важен за околните, събиращ сънищата и копнежите на обикновените, и в същото време го отделя от всички останали, товари го с кръста на неговата изключителност и му налага да плати – рано или късно, по един или друг начин – свръхцена за даденото му от съдбата. В разказа красотата и престъплението, красотата и греха се оказват тясно свързани. Албена е извършила нещо непростимо, хубостта и е превърнала в убиец мъжа, запленен от любовта и. Но все пак, когато минава през тълпата, сърцата на хората се обръщат. Като че ли ”превеждайки” в женски вариант познатата от фолклора молба на хайдутина, отиващ на бесило.Магията не държи дълго тълпата във властта си. Жените се разгневяват, защото се оказва, че още един мъж е бил готов на всичко заради любовта на красивата грешница, мъжете не понасят,  че някой е до нея – съвсем на истина е до нея.

   Конфликтът като сблъсък на ценности

Въпреки бушуващите страсти и насилието, ярко изразен междуличностен конфликт в него няма. Основното противопоставяне тук е между различните гледни точки, от които се възприемат базовите човешки ценности. На обсъждане са подложени четири такива ценности: човекшия живот, красотата, любовта и семейството. 

Героите на разказа като мярка за човешкото

Както повечето от героите на Йовков и тези от разказа ,,Албена” представят вътрешната сложност на човешката природа. Йовковите герои никога не са светци или големи грешници. Но героите на Йовков притежават и още едно, много важно качество- необикновенност. 

Творецът Йовков ни изправя пред сложността на една роля, която уж играем от раждането, та до смъртта с лекота – ролята на човека. Излиза, че две от основните му потребности – потребността от пребиваване в доброто и потребността от красота – също не подлежат на лесно хармонизиране. Избирайки да удовлетвори едната, човекът се обрича на загуба, на разлъка с другата. Това означава, че тъгата винаги ще е негов спътник, че накърнеността на света е неговия дял, че непълнотата на битието е онова, което му е дадено.
„Албена” е само един от многото текстове, заради които Йовковото творчество от десетилетия присъства в класическия фонд на българската художествена словесност.

То пресъздава битието през погледа на творец, натрупал и знания, и печал, но и надежда за човешкото в не лекия си път. Поривът по красота и добро, по достойно съществуване за индивида и за групата присъства в много от Йовковите произведения. Макар и да са посветени на тукашната действителност, но тукашните хора, те носят универсални послания, разбираеми за всяка – не само за българската, дори не само за балканската – културна среда.