Песента на колелетата

Песента на колелетата е разказ написан от Йордан Йовков той е –  български писател, класик на българската литература. Роден на 9 ноември през 1880 г. в източна Румелия . Умира на 15 октомври 1937 г. (56 г.) в Пловдив Царство България       Йовков дебютира като поет. През 1902 – 1911 г. публикува стихове (общо 31) в различни периодични издания – в. „Съзнание“, списанията „Пробуда“, „Художник“, „Ново време“, „Ново общество“ и „Бисери“

Разказът “Песента на колелетата” е емблематичен в творчеството на Йовков. Разказът е публикуван през 1923 г. Осем години преди да публикува новелата в сборника “Край Места”

Сюжет на творбата ;

Жанрово този текст може да бъде определен като реалистичен разказ, защото включва лица и топоси съществували в историята ни. Началото на творбата звучи като легенда, защото започва със разказа за легендарния и прочут майстор Сали Яшар. Автора е разделил текста на три композиционни цялости.

В първата част той представя битието, ежедневието на протагониста, мислите, които го терзаят.

Във втората част е кулминацията на текста, в която главният герои се среща със смъртта, която се оказва и нова среща с живота.

А в третата и последна част Йовковият герои разбира каква е целта на живота му и с какво ще бъде запомнен във бъдеще.

Основите мотиви в текста са мястото на човека в заобикалящият го свят, неговото жизнено предназначение, човекът като творец и създател. Авторът представя героя и света около него, описва неговото ежедневие и екзистенциални проблеми, но от друга стана той разкрива неговите мисли и вътрешни монолози, които са подчертано психологични. Главния герои в текста е Сали Яшар, но има и много второстепенни герои, чрез които Йовков доизгражда образа на главния герой. Йовков много отблизо изобразява своите герои и всичко което се случва с тях. Чрез своите герои той сякаш се изповядва, дава отговор на въпроси, на които той самия търси отговори. Именно заради това неговите белетристични текстове звучат някак субективно. Поради факта, че Йовков е отличен разказвач, стремящ се към пълна обективност, автора напълно изчезва зад своите герои.

В разказа “Песента на колелетата” образът на Сали Яшар не е изграден изцяло чрез прекия анализ, репликите и постъпките му. Той “живее” в ритъма на разказа, в пейзажната характеристика, която наблюдаваме, като че ли през неговия поглед. Йовков първоначално показва героя си, с това, с което той присъства в представите на хората – той разкрива, каква е Душевната съсредоточеност на Сали Яшар може най-лесно да бъде разгадана чрез неговите навици. Неговия живот е въртене в кръг, но повтарящите се действия от ежедневието не са механични. Всеки ден той усеща света около себе си по различен начин и всеки ден търси неговия нов смисъл. Това е внушено от автора чрез промените на пейзажа, сред който Сали Яшар се отдава на вечерен размисъл и съзерцание .

Пейзажа в този разказ е наситен с живот. Одухотвореността, с която Йовков ни представя природата не е метафора на преживяванията на героя, всяко движение в природата, в света около главния герои променя мислите му, дава им нова насока, обогатява ги, защото Сали Яшар е отворен към света.неговата дарба. Песента, която те издават помага на хората да се разпознават помежду си. Йовков ни връща във битовата рамка чрез песента на каруците, защото е добре да те посрещат когато се връщаш. Мечтата му за безсмъртие се реализира чрез участието му живота на хората.

Всяка каруца, която той създава е различна. Когато той я създава той мисли за хората, на които ще я даде. Това представя труда му не просто като труд, а като труд с творчески характер.

Патетичните моменти възникват от делничното и обикновеното, те се съдържат в него. Битието не губи своето очарование пред широките и мъдри мисли на Сали Яшар. Йовков използва описание на вечерното движение в селото, ниските къщурки, вечерния дим и прах и др. за да ни покаже връзката между единичното и скромно съществуване на човека и големите мащаби на живота. Разказът “Песента на колелетата” има програмен характер. В него са представени основните нравствени и философски проблеми, които Йовков засяга в творчеството си.

Характеристика на героите ;

Един от георите на Йовков, въплътил непоколебимата вяра на писателя в човека и способността му да твори Добро, е Сали Яшар . Изключителен със своята дарба да майстори „пеещи” каруци, в търсене  смисъла на живота, героят открива път към себе си и към света на другите. Материално богат и всепризнат, но погълнат от болката на своята лична трагедия – загубата на двама сина, под влиянието на възродителната сила на женската красота, Сали Яшар преосмисля със своята наблюдателна, проницателна и чувствителна натура свръхценностите в човешкото битие – красотата, любовта между хората и добротата .

В тях той преоткрива и своето призвание – добротворството. В процеса на сътворяване на каруци, чиято уникална музикалност внася радост в нелекото битие на обикновените хора от село и ги сближава, героят намира начин да докосне душите на другите. Чрез творение на красота и себераздаване Сали Яшар успява да хармонизира живота им, да им даде повод да се усмихват по-често, да бъдат истински щастливи.

Проницателният Сали Яшар  изтъква изключителността на каруците ,свързващи хората чрез любовта.:„тъй хубаво се чува, пее, пее…”, „твоите каруци…ги няма нийде”, „каруците, дето ги правиш, себап са”. Това е доказателство за лечебната, хармонизираща сила на творенията, изработени „със страст и увлечение”. Като „същинско чудо,” те могат да даряват не само радост и удовлетворение на твореца, който изразява себе си в акта на съзидание, но и на другите.Така чрез пеещите каруци пътищата се превръщат в символ на надеждата и радостта:те свързват хората и пренасят хармонията от индивидуалното битие в Дома и в душата на Сали Яшар на Пътя,символно обобщаващ живота на другите.Неслучайно „Песента на колелетата” е един от малкото разкази,отразяващи възстановената хармония,а героят е сред най-мъдрите Йовкови хора,успели да „прекрачат” границата  и да станат по-добри…

Разказът „Песента на колелетата”като част от посланията на едноименния сборник, внушава идеята за смисъла на човешкия живот,за изключителността на всяко дело, завършено с любов и безкористно отношение към  другия. Защото не е важно дали човек ще прави каруци или нещо друго, а дали ще вложи душа и сърце, за да направи света малко по-красив, по-хармоничен, по-човечен.  В разказа „Песента на колелетата”Йордан Йовков разкрива чудния свят на нравствената красота, към която се стремят неговите герои, а тя е винаги в тях.

Особености на Йовковото повествование в „Песента на колелетата” : 

1. в събитийно отношение – сюжетът е опростен /овдовялата дъщеря на майстора на круци Сали Яшар се жени повторно за нощния пазач Джапар, чиято любов е отхвърлила някога/;
2. Йовков не поставя сюжетния акцент върху женитбата, а го пренася върху най-статичния пласт от разказа;
3. Истинското събитие се оказва проглеждането на Сали Яшар за себапа – „доброто дело”, което може да направи на хората – това е неговото откритие за красотата и доброто, на които той е способен; 

символни ситуации в сюжета – в тях може да бъде открита митично-приказната логика на развитието на героя: ритуалната смърт преди инициацията, преди „прераждането” му за нов живот, преди преминаването му в по-висш етап на битието.

 красотата, доброто, хармонията – различните лица на житейския смисъл, който Сали Яшар търси – постигнати са чрез централната тема на разказа : 

талантът на майстора е „божа дарба”: „Сали Яшар беше се издигнал над всички по божа дарба, появил се беше случайно, както случайно се появяват по селата ония прочути знахари, които лекуват най-тежки болести и често пъти с някоя билка, с върха на нагорещено желязо или само с няколко думи връщат живота на много умиращи.

• дар е и красотата на Шакире – и за нея самата, и за другите;
• дар е и любовта на Шакире към Джапар – под нейно въздействие той, който е решил да не се жени, излиза от мъката и самотата си, защото „има нещо, което е хубаво, което стои над всичко друго – любовта между хората”;

ВРЕМЕВИ ПЛАСТОВЕ И МЕСТА НА ДЕЙСТВИЯТА:

В произведението има два времеви пласта – миналото, за което се разказва чрез ретроспекция и  настоящето; тези етапи от живота на героя го представят в различно семейно и социално положение. Действията са „разположени”в селото, което се възприема като център на света, полето, кипящо от живот, и пътищата, по които  „пеещите каруци” се връщат от града.

 КОМПОЗИЦИЯ:

Експозицията дава информация за Сали Яшар

Завръзката на разказа е мечтата да направи нещо добро

Кулминацията е моментът на прозрението за търсеното добро .

Развръзката повествува за вдъхновената работа на майстора, за неговото душевно спокойствие и увереност в значимостта на стореното.

Интерпретация на заглавието : Чрез образите на песента и колелото се свързва идеята за вечност и представата за повторителност .Песента е символ на духовност,мъдрост и устоичивост във времето а колелото  символизира движението , познанието  , кръговрата , преливането на началото с края  . Срещата на двата образа предполага търсенето на хармония между преходното и вечното .