Али ботуш

Географско положение

В планината Славянка, намираща се на юг от Пирин, е разположен резерватът „Али ботуш”.

Площ и година на обявяване

Резерватът „Али ботуш” е създаден с Постановление на Министерския съвет No.1171 от 24.09.1951 с цел да бъде запазено уникалното растително богатство на региона. Площта на резервата при основаването му е 523, 9 ха, а след неколкократни разширения настоящата му територия достига 1628 ха.

Релеф

Резерватът се намира в планината Славянка. Обхваща територии с различна надморска височина, от 1140 до 2212 m.

Геоморфологичните форми в Славянка са разнообразни. Известно е билото Св. Константин, което се спуска от връх Славянка и се дели на два клона. Близо до връх Славянка двете била стават много стръмни, а масивът като цяло има форма на купол.

На източния склон на билото има няколко по-големи възвишения – Брезата, Св. Константин, Митницата, Теплешки връх и Чаплен баир.

Климат

Според климатичното райониране на България, резерватът попада в Среднопланинската подобласт на Планинската климатична област. Средиземноморското влияние обаче е много силно: това лесно се вижда от режима на валежите, които имат есенно-зимен максимум и летен минимум. Влиянието на фьона е отчетливо по северните склонове на Славянка през зимата и през прохладните сезони.

Средногодишната температура за най-ниските части на планината е 14 °C, а за най-високите – около 6 °C. Средната продължителност на периода със сравнително устойчива температура (над 10 °C) за ниските части на резервата е 200 – 220 дни, а за най-високите 130 дни. Валежите са между 700 – 900 mm, а за най-високите части – и над 900 mm годишно.

Води

Карстовият строеж на планината причинява бързото обезводняване на резервата. Под връх Славянка извира река Мътница, която има обширен водосборен басейн на територията на няколко села: Парил, Тешово, Лъки, Гайтаниново, Нова Ловча, Илинден и Петрелик. Поради ерозиралия терен, реката често влачи много наносни материали, от където идва и името ѝ. Ето защо при вливането си в Места тя образува огромен наносен конус.

Почви

В „Али ботуш” са разпространени канелени горски, кафяви горски и хумусно-карбонатни (рендзини) почви. Срещат се също канелено-подзолисти, а по високите части – планинско-ливадни почви. Ниските части на резервата са заети от канелени горски почви.

Ценни растителни видове, обитаващи резервата

Зоната между 1000 и 1450 м н.в. е заета от черния бор (Pinus nigra), който е на снимката.

Над района с черен бор, до 1800 м н.в. започват горите от черна мура (Pinus leucodermis) – един от редките, защитени и най-интересни представители на българската дендрофлора.

Само в северозападната част на резервата между 500 – 700 м н в. се срещат широколистни гори – бук (Fagus silvatica), воден габър (Ostrya carpinifolia).

Установени са и над 1400 вида разнообразни тревни видове. От тях 20 – български ендемити (растения, срещащи се само на това място), 42 – балкански ендемити и редица други защитени, редки и застрашени от изчезване видове, включени в Червената книга на България.

Защитени растения са венерин косъм (Adiantum capilus veneris), дряновска кандилка (Fritillaria drenovskyi), родопската съсънка (Pulsatilla rodopaea).

Живoтинският свят същo е мнoго разнообразен и интересен. Представителите му са предимно срeдиземноморски и субсрeдиземноморски видoве, но се срещат и типични за България видове- сърна, лисица, дива свиня, язовец. Известни средиземноморски видове, които се срещат тук са чакалът, македонски гущер, котешка змия, шипобедрени и шипоопашати костенурки.

Установени са над 134 видa птици, от които 53 са с европейско значение. В резерват Али ботуш мoгат да се видят дебелоклюна чучулига, пернатонога кукумявка и горска чучулига.

Има над 1200 вида нaсекоми- особен интерес представляват пеперудите. От тях има нови видове за науката.

Причини и основания
Обитателите на горските комплекси са застрашени са от унищожаване горските хабитати чрез
увеличено стопанско ползване и намаляване площта на естествените гори в околностите на резервата.
Някои едри бозайници са обект на бракониерски лов.

Мерки за опазване на старите гори:
– Забрана за изсичане на старите дървета;
– Запазване на мрежа от дървета, които имат хралупи, цепки в ствола и/или хлабави кори. Разстоянието между тези дървета не трябва да надвишава 50 m;
– Дейностите в гората трябва да са съобразени с жизнения цикъл на уязвимите бозайници и да не се
провеждат по време на размножителния период и по време на хибернацията;
– Забрана за изнасяне на изгнилата дървесина;
– Забрана за заменяне на естествената гора с монокултурни плантации от иглолистни видове;
– Забрана за използване на пестициди в горското стопанство;
– Намаляване на риска от пожари, предизвикани от човешка дейност;
– Санкциониране на бракониерството.