Входни устройства

Клавиатура

Клавиатурата е периферно устройство, създадено по подобие на бутоните на пишеща машина. Клавиатурите са създадени за въвеждане на текст и отделни символи за контролиран на различни компютърни операции. Физически компютърната клавиатура е сбор от близо разположени квадратни бутони, наречени клавиши. Обикновено на всеки клавиш е отпечатан знака, който въвежда като в повечето случаи всяко натискане на клавиша въвежда отпечатания върху него символ. Съществуват и специални символи, които, за да бъдат въведени, трябва да се натиснат няколко клавиша едновременно или последователно. Други клавиши не въвеждат символ, а служат за командване на компютър или самата клавиатура.

Мишка

Управлението на системата чрез клавиатурата в някои случаи е сложна за изпълнение. Това се отнася за основната част от съвременния софтуер. За улеснение се използва едно просто за употреба, но много ефикасно устройство – мишката. Това е удобна за хващане кутийка, която има две ключета, всяко от които е предназначено за изпълнение на определени функции. За да може да се използва мишка, не е достатъчно тя да се свърже към компютъра. Макар и да е подготвена за работа, мишката не може да се използва във всяка програма. В средата, която допуска използването на мишка на екрана на монитора се появява указател на мишката, например стрелка. Потребителят движи мишката върху повърхност, а указателят следва това движение върху екрана. Указателят на мишката променя формата си в зависимост от предназначението на областта на екрана, в която се намира. След привеждането на показалеца на мишката на желаната позиция се използва лявото или дясното ключе, според операцията, която трябва да се изпълни. Обикновено с дясното ключе на мишката се отваря меню – списък от команди. Той зависи от извършващите действия и средата, в която се работи. Командите в това меню се избират автоматично в контекста на състоянието на програмата, затова то често се нарича контекстно меню.

Скенер

Скенерът е устройството, което въвежда определен вид графична информация в компютъра. Скенерът е устройство за заснемане на нещо, което след това да бъде използвано. В резултат се получават изображения на заснеманите обекти – снимки, документи или реални примерни обекти. Основният принцип н скенера е подобен на системата на факса, като и двата апарата интегрират предавател и приемник в едно устройство. Факс апаратът осъществява връзка с друг факс апарат на друго място, като единият предавател, а другият приема изображението. Първите скенери се получавали и обработвали оригинали, като почти едновременно са ги произвеждали върху филми. При съвременните настолни скенери обработката се извършва от персоналния компютър, а приемникът обикновено е принтер или някакъв вид електронна медия.

Тракбол

Една алтернатива на мишката е тракбола. Всъщност той представлява мишка, обърната наопаки. Както подсказва името му, той представлява едно топче, което като се върти, кара курсора на екрана да следи движенията му (track- следя, а ball – топка). Тракболът се върти на едно място и не изисква повече пространство от бюрото, колкото е основата му – някои квадратни инча. Голяма част от тракболите са вградени в самата клавиатура. Също като мишките и тракболите имат нужда от някакви прекъсвачи, чрез които да обявите избора си, когато курсорът стигне до желаното място. Повечето тракболи имат два или три бутона, които дублират функциите на бутоните на мишката. Друг избор в дизайна на тракбола е размерът на топчето и начинът, по който то се закрепя в механизма. Различните модели варират от големина на топчето, колкото сачма, до размера на топка за билярд. Предпочитанията са за по-малки размери на топчето. За да комуникират с програмите, тракболите трябва да изпращат трасираща информация към компютъра по същия начин, по който това правят и мишките. Тъй като мишките са измислени преди тракбола и имат вече определени работещи протоколи, производителите на тракболи присвояват същите стандарти за комуникация. Следователно, повечето тракболи копират мишката на Microsoft, като използват протокол, абсолютно еднакъв с нейния.

Светлинна писалка (Light pen)

Светлинната писалка, оформена като обикновена писалка, със свързан към нея кабел, позволява на компютъра да регистрира позиции на екрана, които са посочени от нея. Например, тя се използва при графичните таблети. Светлинаната писалка използва светлочувствителни фотоелементи. На върха й е поставен фотодетектор, откриващ промени в яркостта на светлината. Когато докоснем с писалката екрана на монитора и натиснем бутона на писалката, тя съобщава на компютъра координатите на точката, в която е станало това. Екранът на монитора се осветява от сканиращ лъч електрони, който осветява малки части от екрана, като ги обхожда съответно от ляво на дясно и от горе надолу. Когато дадена част от екрана попадне в обсега на електронния лъч, тя присветва краткотрайно. Лъчът повтаря сканирането на екрана с честота 70 пъти в секунда, така че за нашето око екранът изглежда непрекъснато осветен. Светлинната писалка регистрира момента, в който дадена част от екрана се осветява и сигнализира на компютъра в същия момент. Компютърът може точно да определи къде посочва писалката, тъй като през цялото време знае координатите на сканиращия електронен лъч. С информацията, подадена от писалката, компютърът може да определи коя точка от екрана точно е посочена.Например в програма за рисуване можете да рисувате по екрана на монитора със светлинната писалка, така както бихте правили това с обикновена писалка върху лист хартия. Светлинната писалка се използва в графичното редактиране и дизайн, като от вас се иска само да посочите или оградите елементите, които искате да бъдат променени или преместени.Специален софтуер обработва сигналите, получавани от светлинната писалка.

Сензитивни екрани (Тъч)

При сензитивните екрани не са необходими нито мишки, нито светлинни писалки. Тук всичко се посочва с пръст. Екранът е разделен на малки квадратчета (около 1х1см), всяко от които има съответни координати. Когато се докосне с пръст, молив или химикалка някое от квадратчетата, към компютъра се изпраща сигнал и той реагира по съответния начин, заложен в управляващата програма. Ако на екрана се появи меню, програмата знае кои координати отговарят на дадена точка от менюто. Най-малко два са методите, които се използват при този процес. Единият от тях разчита на действителен контакт с повърхността на екрана, за да регистрира по капацитивен начин присъствието на пръста на ръката. Другият метод, използван от системите на Hewlett-Packard ползва специална рамка, поставена около екрана. В две перпендикулярни посоки от едната страна на рамката са наредени излъчващи невидима светлина фотодиоди, а от другата страна на рамката има фотодетектори. Пръстът, приближаващ се към екрана, нарушава постоянния поток и това позволява на компютъра да засече точното му местоположение. За разлика от мишките и светлинните писалки, които са евтини устройства, сензитивният екран е доста скъп. Той се използва в технологични компютри, управляващи технологични процеси в заводи, които често изпълняват само една програма и обикновено нямат клавиатура.Друг вид входно устройство за управление движението на курсора при преносимите компютри е така нареченият Clad point или Touch Pad. Това е една повърхност с форма на правоъгълник върху клавиатурата. При допир с пръст върху тази повърхност можем да управляваме движението на курсора върху екрана подобно на работата с мишка. Принципът на действие е подобен на сензитивните екрани.

Благодаря за вниманието!