ЖИВОТА НА МЕЧКИТЕ

Бялата мечка, която вероятно произлиза от сибирската кафява мечка, идеално се е приспособила към живота в Арктика. Бялата,жълтеникавата или по-точно прозрачната ѝ козина позволява да се слее със снежната среда. Дебелият ѝ подкожен слой мазнина (от 5 до 10 сантиметра) я пази както от околния студ, така и от ледените води в които лови риба. Мощната ѝ мускулатура я прави отличен ловец на тюлени, които убива с един удар на лапата.

Най-едрите мъжки индивиди достигат тегло над 900 кг (рекорд – 1002 кг). Въпреки тези размери, бялата мечка е много повратлива и е еднакво опасна както на леда, така и във водата. Главата и шията ѝ са удължени, а силно развитите кучешки зъби издават хищния ѝ характер. Козината е прозрачна на цвят, но когато е осветена от слънцето изглежда бяла (с по-дълги, груби и по-къси, гъсти, меки косми), подплатена с дебел пласт подкожна мазнина.

Сетива[редактиране | редактиране на кода]

Бялата мечка има много изострено обоняние; тя може да усети миризмата на мърша (например от кит) от разстояние над 30 км. Надушва също и дупката на тюлена, която е скрита на повече от метър под снежната или ледената покривка.