Книга на доброто

“Веднъж в нашия клас се случи така, че едно момиче не получи подарък за Коледа. На другия ден всички събрахме пари. Подарихме и това, което тя искаше много. Състраданието е вид доброта. Да направиш някого щастлив прави теб щастлив!”

10 “в” клас

Добротата е единствената сила, която може да превърне грозното в красиво. Добротата може да върне усмивката на лицето, да промени атмосферата, блясъка в очите, вярата и надеждата!

Доброто крепи света в който живеем и с него винаги може да се изправим след тежки поражения.

Доброто е в нас и се подарява на другите!

Доброто не струва нищо, но означава много!

Живеем в свят пълен със злоба и завист и желание да си нещо повече от другите. А не е ли по-добре да направим добро, да помогнем на човек в беда, понякога един мил жест и съвет значат много!

10 “д” клас

Усмивка

Замислете се какво ще стане, ако всеки ден всеки един от нас накара поне един човек да се усмихне!

Представям си следната ситуация: Един ден аз ще отстъпя мястото си в автобуса на по-възрастен човек от мен.  Той ще уважи постъпката ми  и ще вземе пример като помогне на някоя баба да и занесе торбите до в къщи. Тя пък също ще се зарадва и ще го почерпи с няколко домашно приготвени сладки. Той ще ги занесе у дома и ще ги даде на децата си, които много обичат сладко. И така ще има толкова много усмихнати хора, чиято усмивка е породена от една проста постъпка.

Бъдете добри!

Раздавайте усмивки!

Правете света по-добро място!

10 “е” клас

Нека всички да бъдем добри
и усмивките по-широки да стават,
да греят над маските нашите очи
и всички по малко човечност да дават.

Една добра дума не е излишна
и би озарила чуждия ден.
Да загърбим присъщата нам апатичност,
добротата да бъде инстинкт наш вроден.

Това е закон в единайсти Г клас –
взаимно стремим се към позитивна промяна.
Съветваме всеки да гледа от нас
и задружно творим с нашата обич голяма.

11 “г” клас

Доброто е прозрение

Слънчевите лъчи се пречупваха и навлизаха в класната стая, озарявайки я. Открояваха се всички кехлибарени и изумрудени очи на учениците от десети клас. Всички погледи бяха неповторими и красиви по свой собствен начин, но имаше едни по-необикновени ириси, не само заради дълбокия им морски цвят, но и заради това, което се криеше отвъд тях. Това бяха очите на Елица.

Елица бе нова в класа, доста затворена в себе си, същински интроверт, а това е нещото, което я правеше по-загадъчна и интересна за опознаване, но едновременно с това предизвикваше чувство на страх у съучениците и. Личеше, че не е удовлетворена от новото си местоживеене.

Семейството се разпадало и родителите се развели, а Елица останала при баща си, с когото се преместила на новото място. Но имаше някаква по-дълбока причина за това особено поведение, по-дълбока от травмата, нанесена от разбитото семейство. Елица бе оставила част от себе си на родното място. Част, без която не можела да диша, част, чиято и носела спокойствие и вътрешен мир. Бе напуснала мястото, което и напомняло за щастието и сигурността на ранните детски години. Приятелите, с които тепърва навлизала из дебрите на живота и една любов. Първата любов, чиста и невинна. Искра, която нямала възможност да се превърне в буен огън.

Седейки на чина най-отзад, Елица премисляше всичко, което и се бе случило. Не говореше с никого, улисваше се в мислите си и губеше представа за времето. Съзнателно или не, заради тези си свои особености тя отблъскваше съучениците си. Не се влечеше от мисълта за нови запознанства, но и не изглеждаше сякаш някой имаше смелостта да я заговори. Само така изглеждаше…

В този клас имаше друга интересна личност, Димо. Димо беше също толкова затворен, колкото и Елица, но все пак съумяваше да допуска хора до себе си. Той бе творец, бъдещ велик художник и докосвайки се до него останалите го вдъхновяваха. Той също знаеше как да ги докосне и да анализира всяка една емоция, която изразяваха, но очевидно дори той не се справи с новото момиче и с тъгата в очите и . Димо не се отказа и един ден просто я заговори. Това, което успя да разбере е, че Елица страда, защото смята, че добрините, които и са се случили няма да пребъдат и заради пропиляната възможност, заради неизживяното щастие, заради тези неща смяташе, че от тук нататък я очакват само беди. След разговора с нея Димо прозря, че това момиче е в отчаяно положение и разбра колко огорчена е била от обстоятелствата на живота. Обстоятелствата, които я накарали да изгради високи стени и да се наказва като не си позволява дори минута радост. Също така Димо осъзна, че трябва да върне усмивката на Елица и да и помогне да прозре истината.

На следващата сутрин Димо реши да не прави онова, което му беше рутина, а седна до Елица и отново я заговори. Разговорът мина доста по- леко, тя бе започнала да се доверява, бавно, но славно. Думите, с които Димо успя да разкрие истинската Ели бяха нежни и истински, караха я да се чувства уверена и в свои води. Тя отново започна да придобива самочувствието, че е достойна и има право на щастие.

Приятелството, което Димо и Елица бяха създали било несравнимо. То не било обикновена дружба, в корените му стоял Димо, плах, но воден от добротата у себе си, желаещ да помогне на някого другиго да разбере колко прекрасен човек е.

Добротата движи света. Тя е съветник, помощник, но най-важното, тя е прозрение. Нещо, което е неизживяно и, което мислим за изгубено завинаги, може много лесно да бъде възкресено благодарение на доброто. Бъдете носители на това добро, помагайте на „изгубените“ да се преродят душевно и ще се почувствате удовлетворени, също като Димо.

11 Г

Нашия клас е много сплотен. Съпричастни сме един към друг, а нашата история е следната….

Често правим тестове и ни изпитват, но за целта ние трябва да учим, когато има съученик между нас, на който нещо не му е ясно, се впускаме на помощ и разясняваме материала или има вечерни уроци в някоя стая в пансиона, където си помагаме и с домашни. В двора на училището има кученца, на които често даваме нашите недоизядени сандвичи от стола или друга храна, защото мислим и за тях. Често раздаваме на учителите нашата позитивна енергия и излъчване чрез усмивки, които са заразни, защото какво по-хубаво от това да видиш някой щастлив. Накратко класа сме сплотени. На мнение сме, че училището е нашия втори дом, а съучениците и учителите са нашата подкрепа, забавление и в много случаи спасение.

Класа ни участва в различни базари като всеки приготвя по нещо вкъщи като целта ни е благотворителна кауза дали в подкрепа на училището или на дете в нужда. Когато минават по класовете и събират дарения също се включваме с каквото можем, защото нашите сърца са широко отворени да помагаме. Обичаме да го правим и ще го правим.

Помагайте си и се подкрепяйте!