Баба Марта

                                               Мартеница

Мартеницата, е обредна украса от усукани конци, които се слагат на първи март за здраве. Мартеницата е малко украшение, изработва се предимно от вълнена  или памучна прежда в два основни цвята ­– бял и червен, с което българите се закичват всяка година на 1 март – празника на Баба Марта.

                                        Разпространение

Този обичай е характерен за Балканския полуостров и се е превърнал в балканска традиция. Той присъства в Румъния и Молдова, където мартеницата се нарича (мърцишор). С мартеници се закичват и в българските етнически територии, останали в пределите на съседните страни – Западните покрайнини, Република Македония ( мартинка), Северна Гърция (марти) и областите Голо Бърдо и Преспа в Албания (моняк).

                                                Обичай

В класическия си вид мартеницата представлява усукани бял и червен конец, най-често вълнени. Цветовете имат строго определен смисъл: червено– кръв, живот; бяло – чистота, щастие. Традицията е на първия ден от март най-старата жена в семейството да връзва на ръцете на децата пресукан бял и червен конец за здраве и против уроки. Затова с мартеница се украсяват сватбените китки и сватбеното знаме, с мартеница се кичи котлето, в което се дои първото мляко на Гергьовден.С мартеница се завързват събраните на Еньовден билки.

                                      Носене на мартеници

Мартениците се носят до появата на първото цъфнало дърво или на първата прелетна птица тоест до настъпването на пролетта В някои краища се носят до края на март. След това се поставят на дърво или под камък. В последния случай по тях може да се гадае. Ако след един месец под камъка има мравки, годината ще е плодородна и удачна. Друг обичай е мартениците, носени до първа пролет, да се завържат след това на клончета от цъфнало дърво или храст. Така на много места в България традиционно се виждат окичени с мартеници дървета и храсти. Друг обичай е мартениците да се носят докато се видят първите щъркели и чак тогава да се закичат на дърво. В някои краища на България с мартеници се окичват и домашните животни и плодните дръвчета. Понякога мартеницата се пуска в най-близката река „че да върви, както тече реката“. Традицията гласи още, че щастие и късмет носи онази мартеница, която ти е подарена. Затова всички окичват на роднините и приятелите си мартеници. В Шоплука и Мелнишко вместо бял конец в мартеницата се вплита син конец (против уроки), а в Родопите се слагат още няколко цвята.

                                   Изработване на мартеници

Вземате един бял и един червен конец. Завързвате двата конеца един за друг. Молите приятел да държи единия край на конците, вие хващате другия (ако няма кой да помогне, връзвате края за нещо). Опъвате конеца и започвате да пресуквате между пръстите, само в една посока. Въртите конците, докато, като отпуснете малко, не започнат да се увиват един с друг, и то на ситна шарка. Внимателно събирате двата края и отпускате. Ширитът е готов. Вземате един картон с размери 5 на 6 см. Сгъвате го на две. Започвате да увивате бялата или червената прежда около него, така че от единия край да е сгънатото, от другия не. Увивате колкото пъти искате. Колкото са повече обиколките, толкова по-дебела е Пенда. Накрая режете конеца. Прекарвате пресукания конец през сгънатата част на картона. Режете с ножица увитите конци на мястото, където не е сгънат картонът. Така се получават ресничките. Издърпвате внимателно картона и връзвате двата края на ширита. След това с друг конец или с част, отрязана от ширита, връзвате по-надолу, за да оформите глава. Така последователно може да оформите ръце, крака и Пенда или Пижо е готов.

                Как се празнува Баба Марта в различните държави?

Бялата вълна в мартеничката предвещава дълголетие, а червената олицетворява здраве и сила. Според традициите на първи март стопанката на дома връзва мартеници на всички в семейството и ги благославя за здраве, късмет и берекет.
Народният обичай повелява да носим мартениците, докато не видим лястовица, щъркел или цъфнало дръвче. Тогава сваляме мартеницата и я закачаме на цъфнало дръвче или храст. По традиция мартеници се носят до Младенци – на 9 март или до Благовещение – на 25 март. Но най-популярна е повелята, че червено-бялата мартеница се сваля, когато човек види цъфнало плодно дръвче. Свалената мартеница се връзва на цъфнала клонка, за да бъде дървото плодовито.
В някои краища на страната мартеницата се сваля, когато се види щъркел, а поверието е, че ако видиш щъркела в полет, всичко през годината ще ти върви добре. Сякаш ще “хвърчи”. А ако щъркелът е кацнал, ще си сънлив и мързелив през идното лято. Затова пожеланието в такъв момент било .
Мартеницата, която по традиция си подаряваме и закачаме всяка година, се прави най-често от червени и бели вълнени или памучни конци, които се усукват. В някои краища на страната мартеницата може да се направи и с други цветове, да се добавят към нея различни символи като черупка от охлюв за здраве и сила, мъниста против уроки, скилидка чесън за предпазване от зли сили или паричка за благоденствие.

                                           СТИХОТВОРЕНИЯ

                                         Баба Марта бързала

Баба Марта бързала,

Мартенички вързала:

Морави, зелени,

Бели и червени:

Първом на гората –

Да листят листата.

И да дойдат всичките:

Щъркелите, птичките,

Първият певец,

Косер хубавец.

После на градините –

Да цъфтят гиргините

И латинки алени,

И божури шарени.

Ябълки да зреят,

Круши да жълтеят.

А пък на дечицата

Върза на ръчицата

Мартенички чудни

Със ресни червени,

Да са ранобудни,

Да растат засмени.

Баба Марта

Малък Сечко свъсен кихна

и замина си далече.

Баба Марта се усмихна

и на Слънчо светъл Рече:

”Хайде, Слънчо, ставай сине

цяла зима спа на воля,

а сега поля градини

тебе чакат и се молят.

Чакат да ги стоплиш, сине,

да поникнат буйни ниви.

По дворове, по градини

да разцъфнат бели сливи.

Чакат вече и децата

те са палави и мили

разтвори им сърчицата

влей им бодрост, здраве, сили.”

Подаръци от Баба Марта

Подаръци от Баба Марта

Взела две игли от Ежко,

прежда от върбите взела,

Баба Марта тази заран

мартенички е изплела.

Ето ти една за здраве,

ето ти една за сила.

Баба Марта на децата

пролет днес е подарила.

                                   ЛЕГЕНДА ЗА МАРТЕНИЦАТА

Българската традиция да се връзва мартеница на 1 март не е прекъсвана от повече от 1300 години.

Всички българи празнуваме този празник и да си признаем, сме горди с този факт! Но дали всички знаем откъде произлиза той?

Най-разпространената легенда, възпята в много народни песни и предания, разказва историята за Кубратовата дъщеря Хуба и гълъба, който пренесъл бяло-червен конец на Аспарух.

Към края на своя живот владетелят на прабългарите хан Кубрат повикал петте си сина и им заръчал да не се разделят, да бъдат винаги заедно, за да не могат врагове да ги нападнат и поробят. Минало време, могъщият хан починал. Тогава хазарите, едни от неговите силни врагове, нападнали прабългарите и пленили дъщерята на Кубрат – Хуба. Предводителят им, Хан Ашина, предложил на синовете на Кубрат да го признаят за техен владетел. Това било условието, за да освободи сестра им и да им остави земите. Ханските синове били поставени пред трудно изпитание.

Най-големият син Баян признал хазарското владичество и останал при пленената си сестра. Другите не спазили заръката на стария хан да останат единни и тръгнали да търсят свободна земя за своите племена. Единият от братята се отправил на север, а другите – Аспарух, Кубер и Алцек потеглили на юг. Преди да се разделят, братята тайно се уговорили с Хуба и Баян, те да останат при хан Ашина докато някай от тях намери свободна земя. След това този, който намери земя и създаде нова българска държава щял да им изпрати птица вързана със златна нишка на крачето, която ще бъде знак да избягат. И така, братята потеглили и оставили пленената девойка и Баян в ръцете на злия Ашина.

Не след дълго при Хуба долетял гълъб, изпратен от Аспарух, който имал златен конец на крачето. Както се били разбрали, Хуба и Баян избягали от Ашина и достигнали водите на Дунав. Не знаели какво да направят. Птицата можела да им покаже пътя, но те не знаели как да преминат на другия бряг. Баян взел бял конец, който Хуба вързала на крачето на гълъба. Така тя искала да уведоми брат си Аспарух, че вече са наблизо. Но точно миг, преди да пуснат птицата да полети, се появили преследвачи от хазарите, които започнали да ги обстрелват. Баян бил ранен от стрела и началото на конеца, който държал, почервенял от кръвта му. В този момент на другия бряг на реката се появил Аспарух. И неговите войници. Той очаквал появата на брат си Баян и сестра си Хуба. Хуните, знаейки силата на българското оръжие, се изплашили и обърнали конете си назад.

Аспарух помогнал на Хуба и Баян да преминат реката и ги отвел при своите войници. Взел конеца от Баян и белия му край завързал с червения. След това Аспарух застанал пред войската и признал, че той и неговите братя не са се вслушали в съвета на баща си и така са заплатили с кръвта си своето разединение. Закичил всеки един от своите войни с късче от този свещен конец. Заръчал червено-белият конец никога да не се разкъсва, защото тази окървавена нишка завинаги ще свързва българите и ще им напомня за славната България на Кубрат и за неговия завет – винаги да са единни. Това се случило на първи Март. Така се родило и името на мартеницата.Оттогава на тази дата всички българи се окичват с червено-белите конци, като спомен за онзи далечен ден и като амулет за здраве, радост и успех.

ЧЕСТИТА БАБА МАРТА!