История на село Балтаджий
by Yosif
Copyright © 2021
История на село Балтаджий
Copyright © 2021
Из записките на отец Кирил Тосков, публикувани в Католическия календар от 1929 г.
Част 1 : Предание за село Балтаджий
През пролетта на 1928 г. отец Кирил разхождайки се из разрушеното от както той се е изразил „земетръса“ на 18 април село Балтаджий, решил да потърси предания за началото на това село, понеже кръщелната книга не отивала по-далече от един век (Коментар: можем да предположим че енорията в селото е основа през 1832 г. когато отец Йосиф Арабаджийски е назначен за постоянен свещеник в селото, преди това от 1697 г. свещениците от Калъчлий са се грижили за духовните потреби на балтаджиици). Отец Кирил споменава, че потърсил стари хора и се запознал с 84 годишния дядо Йозо (Коментар: Можем да предположим че дядо Йозо е роден 1844 г.). На дядо Йозо му става приятно, че някой иска да узнае какво той знае за селото от деди и прадеди и какво сам той е преживял.
„Когато станали бяганията, нашите дошли отгоре – откъм Балкана. Те намерили на сегашната балтаджийска местност гъста гора и решили да се заселят в гората. Но за да разчистят мястото, изсекли дърветата с балтии и на разчистеното място построили колиби за жилища. Другоселци нарекли селото Балтаджий – село на хората с балтиите.“
„Не далеко от това новопостроено село имало два турски чифлика- единият на юг от селото, а другия на югоизток. Ново заселилите се започнали да се прехранват като ратаи в турските чифлици.“
„По едно време, един Господин (владика) дошъл „от горе“, посетил нашите хора от тази страна, укрепил ги с тайнствата на вярата и с радост казал „ЗАГУБЕНИТЕ СЕ НАМЕРИХА“. След това си заминал.“
„Но когато станала битката с русите, французите и турците, господарите турци-чифликчии, „обоявайки“ се че ще дойдат неприятелите да ги прогонят, дали няколко места около селото на слугите си католици за тяхна собственост.“
От тези предания на дядо Йозо, няма дати а само смътни предания.
(Следват две части за църквата и една част за училището разрушени от земетресението от 1928 г.)
2
Част 2 : Предание за църквата в село Балтаджий
Запитах дядо Йозо да каже нещо за църквата. Какво знае за нея.
„Преди тази църква, старата църква и църковния двор не бяха на сегашното място. Те бяха в сегашния двор на кооперация „Свети Изидор“. Там бе построена една малка църквичка за 300 до 400 души. Тогава селото едвам броеше 70 къщи.“
„Църквата я правил Господин Андреа Канова, а при благославянето й е наименувана „Свети Франциск от Асизи“.“
„Преди тази църквичка в същия двор е имало една друга с плетени стени, отвън и отвътре измазана с кал, покривът покрит със слама и с под измазан с кал, омесен с плява.“
„Нашите стари казваха, че в нея от дълги години служил Дон Филип, по народност арнаутин (албанец). Казаха за него че по едни време като станала война, през селото минали войници албанци, които искали да изколят населението и унищожат селото с пожар, но Дон Филип отишъл при тях, заговорил им по арнаутски, разправил, им че по народност и той е такъв. Тогава войниците пощадили селото и заминали по пътя си.“
„А като изместиха църквата бях на 18 години. Сегашният църковен двор е от три частни двора: на дядо Никола Какакольо, на Симон Чорбаджиспасов и на дядо Яко Далов.“
„Църквата беше 30 метра дълга и 12 до 13 метра широка. Камъните за основите са взети от две стари гробища, едните се намираха до местността Боклуджа, а другите в Узунджала. Стените бяха от сурови тухли, кирпичи; дървеният материал от околните гори. Тогава в онова време, на балтаджийската мера имаше голяма гора, а сега е станала като кьосе, горите се свършиха вече. Подът измазан с кал, покривът покрит с керемиди, закупени от село Калъчлий. При благославяне новата църква е наречена „Свети Михаил Архангел“. Благослова (на първия камък) е извършен на 4 август 1862 г. от отец Франческо Рейнауди (тогава помощник-епископ).“
„Когато русите изгониха турците, у които балтаджийци служеха като ратаи, турците избягаха в Анадола, а католиците ратаи се прибраха в селото и така селото се удвои и църквата стана тясна.“
„Тогава свещениците отец Ернесто и отец Арсен и двамата капуцини, започнаха да мислят на нова голяма църква.“
И така дядо Йозо на дълго и подробно ми разказа за постройката на новата църква. Но тук да му благодарим и да го оставим, понеже намираме много точни данни оставени от енориста отец Ернест.
(Следват История на църквата по документи и История на училището)
От информацията, с която разполагаме до сега знаем за 5 църкви строени в Балтаджий (дн. кв. Секирово на град Раковски):
1. Първата е построена от отец Франческо Пеликан през 1839 г. За която се знае, че е от плет и кал.
2. През 1844 г. епископ Канова успява да издейства два султански фермана за малки църкви от масивен градеж в Балтаджия и Джаваджово (днес кв. на Хисаря). На 24 ноември 1844 г. в селото е благословена новата църква. (В предишната част предположихме, че тогава през 1844 е роден дядо Йозо).
3.След реформите през 1856 г. на християнското население се разрешава да има по голями храмове. През 1860-те в селото е завършена третата поред известна църква. Заслугите са също на епископ Канова. (Коментар: предполагам че дядо Йозо говори за тази църква с дължина 30 м и ширина 12-13 м. През 1862 г. той е бил на 18 години).
4.Църквата, която е разрушена от земетресението през 1928 г. се явява четвъртата поред и е построена през 1887 г. (За тази църква ще е следващата част, дядо Йозо е бил на 43-44 години; от проф. Милетич знаем размерите на този храм – 42 м. дълга, 18 м. широка.)
5.Сегашния храм.
3
Published: Mar 2, 2021
Latest Revision: Mar 2, 2021
Ourboox Unique Identifier: OB-1062473
Copyright © 2021
Skip to content