Хуманистът

Хуманистът

Той твореше тихо и блажено

с мастилото свещено.

Беше писател хуманист-

безпрецедентен реалист.

Разказваше истински истории,

написани в манастирските скриптории.

Героите му са чудаци нереални

сред останалите гениални.

Моканина изрече своята лъжа благородна,

Серафим направи добрината си благосклонна.

Сали Яшар извърши себапа си безкористен,

Люцкан живее в света си радостен.

Вечеряше в хана антимовски

за него се носиха легенди старопланински.

Песента на неговите колелета

се чуваше из далечните полета.

Албена

Грехът за нея беше нещо обичайно,

изневеряваше на мъжа си ежедневно тайно.

Да го мами тя обичаше,

семейните традиции изобщо не почиташе.

Само с това не се задоволи,

съпруга си без капка жал уби.

Към това деяние Нягул я подтикна,

който с цялото си сърце я обикна.

Станалото набързо се разчу,

Албена с живота си греховен се прочу.

Отведе я на дъното на пропастта

неповторимата й красота.

Цялото село се събра на площада

да види Албена в белезници окована.

Всички прелестната й външност обсъждат

и постъпките й строго те осъждат.

Простете ми! Млада съм аз-

проплаква виновно тя.

Младостта ти оправдание не е за нас-

отвърна огромната тълпа.

За нея няма връщане назад,

очаква я огромен Ад.

За непокорността си ще бъде тя осъдена

и от обществото-пропъдена.

Колкото хубава да е една жена,

грехът й не може да се изкупи с никаква цена.

Човекът длъжен е да живее спокойно

и Божията воля да отстоява той достойно.

Грехът на Иван Белин

Много грешен беше тоз човек прост,

в Ада той ще бъде вечен гост.

За него връщане назад няма,

грехът му го отведе към бездънна яма.

Уби с куршуми майката вълчица,

не пожали дори нейните дечица.

Отне едничката им радост,

причинявайки им тази гадост.

Прошка да получи е невъзможна мисия,

такава ще е неговата орисия.

Щом в селото историята до всички стана достояние,

пожелаха му да го достигне тежко заклинание.

Проклет завинаги бъди,

във вечни мъки да изгаряш ти!

Да се скиташ навсякъде бездомен,

да бъдеш отвсякъде прогонен!

Господ гледа и наказва,

баланса винаги запазва.

С действията си човек живота управлява,

по кой път ще тръгне изцяло той решава.

Земляци

Животът им не беше никак лесен,

но споменът за тях ще бъде вечен.

За нашата родина те се биха,

врага опасен геройски победиха.

Да свърши бързо това Божие наказание

беше единственото им желание.

В родното си село да се завърнат,

близките си отново те да зърнат.

Работата си да вършат на полето

и да си върви нормално битието.

Продукцията си да отглеждат,

реколтата богата с радост да посрещат.

Реалността трагична е за съжаление,

няма шанс за никакво спасение.

Куршуми и гранати телата войнишки поразяват

и непоправима разруха причиняват.

Войната всичко хубаво убива,

доброто у човека безжалостно загива.

С кръвта човешка Смъртта пирува,

победата на злото тя празнува.

Старопланински легенди

Това не са легенди старопланински,

а истории същински.

Планината величествена ни разказва за тях,

събития,предизвикващи плач и смях.

Ранка е охранявана от вярната си стража,

кошутата всеки ден обикаля си на паша.

Циганката Калуда Божура ненавижда,

на хубостта й тя завижда.

На Игликина поляна Курта бе убита,

в прегръдките на любимия си обвита.

Овчаровата жалба бе все тъй голяма

за юнашките глави заклани с ятагана.

Шибил и Индже-кърджалии страшни

се превърнаха в любимци наши.

А пък пред Постоловите воденици

Женда се качваше на любовните си колесници.

Това са интересни случки,

показвайки ни житейските си поуки.

Законът Божий трябва да се спазва,

защото грехът винаги се наказва.

Ако можеха да говорят

Ако можеха да говорят

какво ли щяха да ни кажат?

Ако можеха да говорят

какво ли вместо нас щяха да направят?

Щяха ли да допускат грешки,

присъщи за главите човешки

Щяха ли да бъдат на доброто повелители,

или на злото щяха те да са пазители.

В чифлика на Галунка и Васил си живееха скромно,

получаваха от всеки внимание огромно.

Чичо Митуш и Аго ги обгрижваха,

без съмнение много ги обичаха.

Айа тичаше подир сестра си-черната кобила,

Кобура показваше своята неземна сила.

Биволицата роди малкото си теленце,

на този свят посрещна своето детенце.

Те общуваха с езика на любовта свещена,

вечна и от никого неопетнена.

Показаха ни какво е да обичаш

и във вярност на любимия си да се вричаш.

Вечери в Антимовския хан

През тези вечери съкровени

се разказваха истории необикновени.

Много хубаво беше в Антимовския хан,

веселбата цареше постоянно там.

Сарандовица на всички по една ракия сипа,

без да чака някой да я вика.

Наздравиците мощно зазвучаха,

чашите силно задрънчаха.

Учителят до фелдшера седна,

Калмука си дремеше на масата последна.

Синът по стъпките на баща си ходеше уверено,

в кръчмата всеки черпеше неумерено

Никак не се обичаха сърненци и бистричани,

винаги се биеха с тояги тези калпазани.

За враждата кой ли е виновен,

това бе въпросът основен.

С шеги и непрестанни забавления

селяните осъждаха тежки провинения.

Нищо от тях не остана скрито,

всяко деяние в хана бе разкрито.

Серафим

Да помага на другите за него беше задължение,

по този начин душата му намери своето спасение.

С добротата си се открояваше,

пред останалите винаги я отстояваше.

Имаше едно желание съкровено,

да си вземе ново палто-съвсем обикновено.

Необходимата сума успя да събере Серафим,

занапред ще бъде изискан господин.

Изведнъж Павлина в Еньовата кръчма се появи,

че се нуждае от помощ тъжно заяви.

Серафим съжали бедната женица

и направи услуга на тази мъченица.

Вземи ги тез пари,

за мъжа си погрижи се ти.

Нека той да се оправи

и за тази гадна болест да забрави.

Аз палто си имам

и с него ще си скитам.

Не си го давам за нищо на света,

ще го нося в радост и беда.

Думите му предизвикаха усмивка в женското лице,

тя му благодари с цялото си сърце.

Съпругът й  ще оздравее

и с него щастливо тя ще си живее.

На земята остава цялото богатство,

няма място за него в Божието царство.

Най-ценна е човешката доброта,

която отваря ни Райската врата.

Песента на колелетата

Граници не съществуваха за неговото майсторство,

произведенията му бяха истинско изящество.

Работеше непрестанно всеки ден

и се чувстваше благословен.

Радваше се на живота Сали Яшар

този прекрасен каруцар.

Всичко вървеше по масло и мед

с вяра в Бога все напред.

Но едно нещо тормозеше главния ни герой

полезен ли е на останалите той.

Участваше ли в живота техен,

правеше ли го по-лесен.

Господ верния път му показа,

отговорите житейски му подсказа.

Сали ефенди,ти си ми синът любим,

завинаги ще останеш незабравим.

Колелетата на колесниците ти с асфалта ще се слеят,

за тебе постоянно те ще пеят.

Жена ти на прага ще те посрещне и прегърне,

дъщеря ти в твоя дом щастлива ще се върне.

Волята на Всевишния трябва да се спазва,

никой няма право да я погазва.

Добро винаги прави

и късметът все с тебе ще върви.

Жетварят

Йовков си хареса най-много тази творба,

представяща живота като безмилостна борба.

Справедливостта и този път възтържествува,

така ще бъде, докато свят светува.

Една вечер напи се в кръчмата Гроздан

и шамар удари на своя враг Вълчан.

Ти си измамник долен

и лъжец подмолен.

Тези думи изрече Добревият син

на този нагъл господин.

Чорбаджията си тръгна засрамен-

пред селяните бе посрамен.

Яростта обзе го тя обилно,

желанието за отмъщение беше много силно.

Този нехранимайко как се осмели

пред останалите да ме зашлеви?

Ще го науча да ме уважава

и повече няма да ме унижава.

Ще му взема всичките нивя

на тази глупава змия.

Вълчан изпълни своята закана,

Гроздан с нищо не остана.

Младият мъж на алкохола се отдаде,

душата си на дявола продаде.

По много лош път пое,

превърна се в злобно псе.

Сближи се с Тачката-този безжалостен престъпник,

стана негов пръв застъпник.

Двамата извършиха огромни грехове,

всеки се страхуваше от тези зверове.

Посегнаха дори на черквата-Божието място,

Откраднаха Вълчановия венец от злато.

Гроздан погледна иконата на дядо Недко-

Исус Спасителя жъне из полето.

Спомни си за миналото-как работеше с удоволствие

и на Господ се молеше за плодородие.

Баща му на сън се яви

в опит сина си да вразуми.

Голям грях синко ти извърши,

доброто в себе си прекърши.

Послушай ме какво ти казвам сега,

в правия път върни се веднага.

Жена си и чедото си защитавай,

от злото ги предпазвай.

Ако волята ми отново нарушиш,

фатално ще сгрешиш.

Ще те прокълна, независимо че съм покойник,

не искам моята плът и кръв да е разбойник.

От тази заплаха Гроздан се стресна

и в правилната посока отново влезна.

С Вълчан се помири

и за постъпката си му се извини.

На одъра си смъртен старият чорбаджия му заяви,

нивите са твои-вземи си ги и работи.

На враждата сложена бе край,

в душите им настъпи Рай.

За жена си и момчето си Гроздан положи грижи,

да не им липсва нищо се погрижи.

Настани се щастието в дома техен,

живяха си с веселба и песен.

Човек не знае какво съдбата ще му сервира,

за дреболии няма смисъл да се нервира.

Каквото си посееш-това ще пожънеш,

от Божията справедливост не ще се измъкнеш.