Ограничаване на климатичните промени

Въвеждане на климатичната неутралност в законодателството

През март 2020 г. Комисията предложи законодателен акт за климата, който следва да придаде правна форма на амбициите за постигане на климатична неутралност до 2050 г. Преди това, през януари, депутатите бяха призовали за по-високи цели за намаляване на емисиите от първоначално обявените.

След постигане на споразумение със Съвета Парламентът прие законодателния акт за климата през юни 2021 г. Той предвижда до 2030 г. емисиите на ЕС да бъдат с 55% по-ниски спрямо 1990 г., а до 2050 г. да бъдат постигнати нулеви нетни емисии. Тези цели ще бъдат правно обвързващи и демонстрират лидерската роля на Европа в борбата срещу промените в климата.

Формулирането на ясни цели относно климата ще позволи те да бъдат пренесени в други законодателни актове и да допринесат за по-чисти води, почви и въздух, за модернизиране на домовете и по-ниски сметки за енергия, за по-добър обществен транспорт и повече станции за зареждане на електрически автомобили, за по-полезни храни и по-добро здраве на сегашното и бъдещите поколения.

Бизнесът също ще спечели от открилите се възможности за развитие на „зелена“ икономика и създаването на работни места в сектори като производството на енергия от възобновяеми източници и подобряването на енергийната ефективност на сгради и производствени процеси.

Кръгова икономика: повторно използване и рециклиране

През март 2020 г. Комисията представи план за действия за кръгова икономика в ЕС, която цели да удължи периода на използване на продуктите, да намали пилеенето на ресурси и да насърчи устойчивите модели на потребление. Планът се фокусира върху:

• електронни компоненти и информационни технологии;

• акумулаторни батерии и превозни средства;

• опаковки и пластмаси;

• текстилни изделия;

• строителство и сгради;

• хранителни продукти.

Създаване на устойчива хранителна система

Хранителният сектор ще играе важна роля за успеха на политиката за климата. Макар че селското стопанство в ЕС е единственият сред големите селскостопански сектори по света, който е намалил емисиите си (с 20% спрямо 1990 г.), все още около 10% от общите емисии в ЕС се дължат на селското стопанство, основно на животновъдството.

Стратегията “От фермата до трапезата“, представена през май 2020 г., е насочена към осигуряване на здравословни и екологосъобразни храни, както и справедливи условия за земеделските стопани. Тя обхваща мерки по цялата верига на доставки на храни и включва планове за по-малко използване на пестициди, антимикробни препарати и изкуствени торове, както и за разрастване на биоземеделието.

Опазване на биоразнообразието

Европейският съюз се стреми да предотврати изчезването на хиляди растителни и животински видове. Стратегията на ЕС за биоразнообразието до 2030 г. цели да възстанови екосистемите, да увеличи защитените зони и да спре намаляването на броя на пчелите и на другите животни, опрашващи растенията.

Парламентът одобри позицията си по стратегията през юни 2021 г. Депутатите искат обвързващи цели за страните членки за опазване на дивата природа и синхронизиране на мерките в тази насока с другите стратегии, свързани с Европейския зелен пакт.

Депутатите също така настояват за развитие на устойчиво горско стопанство, тъй като горите играят ключова роля в абсорбирането и компенсирането на емисии въглероден диоксид. Горските стопанства имат важна роля в създаването на заетост в селските общности. Чрез своите политики Европейският съюз оказва влияние и върху защитата на горите по света.

Компенсиране на емисии

Намаляването на въглеродните емисии е дългосрочна цел на ЕС. Друг начин за подобряване на въглеродния баланс е компенсирането на емисии от един сектор чрез инвестиции в чисти технологии – например, за производство на енергия от възобновяеми източници или енергийна ефективност. Схемата на ЕС за търговия с емисии е пример за система за компенсиране на въглеродни емисии.

Механизмът за корекция за въглеродните емисии на границата също е замислен да създаде стимули за развитие на по-чист бизнес. Механизмът ще повиши цените на вносни стоки от страни с по-ниски стандарти за ограничаване на емисиите и по този начин ще направи по-малко атрактивно преместването на бизнеса в такива страни. Европейската комисия следва да представи предложение за налога върху вноса през 2021 г.